Master of Art представя художничката-самодива Цветелина Спиридонова - Нашите автори
Изкуството е незастиваща сила. Енергия, която, уловена и съхранена в художествена творба, бива споделяна. Импулс, стимулиращ както към мисловни, по този начин и към прочувствени одисеи в отвъдматериални царства. Царства на примирение и трайно благополучие. Там, където духът завършва сиротната бездомност, бивайки подслонен. Представете си в този момент, тази креативна сила да доближи до вас директно – не посредством творба, а непосредствено от извора. Предадена ви от самия създател. В самия миг на проявяване. Филмът " На един мирис " на Найо Тицин, представящ една фея в актуалното ни изкуство - художничката Цветелина Спиридонова, си слага точно тази цел. Да свърже създател и фен в общ енергиен канал. Да прелее творящата мощ от създателя непосредствено в сетивата на фена. За него към този момент се приказва като един от шлагерите на тазгодишния фестивал Master of Art. Премиерата е в понеделник, 13.02., в Дома на киното.
Снимка Камен Драгомиров
Пърформънсът като поредност от свещенодействени креативен актове, не е за всеки. Вероятно заради това пърформансите са необичайност. Цветелина Спиридонова е един от дребното модерни създатели, които го могат. Поради … шаманска жила. Познавам я от дълго време и смятам, че я има по рождение. Затова и съумява. Пърформансите ѝ са колкото екстатични, толкоз и леконоги, безусилни. Като реене във въздуха. Ставате очевидец, по какъв начин изключва разсейващи дразнения от околния свят. Превръща се в „ празен съд “, който поема креативен сили - откъдето и да идват…, единствено с цел да изтекат още веднъж, отправени към публиката. Приобщава близките в динамична групова медитация. Ето по какъв начин звучи това в думите на самата пърформърка: " Живият пърформанс измежду природата се гради в естетика с повея напразно и жуженето на пчелите; в единство с пърхащите криле на птиците и плаващите облаци, играещи с обливащата ни светлина. Всичко това дава отражение върху образното изображение, импулсивно изразено посредством медитативен танц над платното. Забързаното и отегчено човечество напълно е не запомнило за връзката на индивида с природата - тя е прокъсана и ние оставаме в черната дупка на самозабравата и неосъзнатото битие. "
Найо и Цветелина са наясно, че за реализиране на задачата са нужни специфични места. За пърформансите поемат към седем енергийни кътчета на българската природата. Резултатът са седем живописни платна, всяко от които основано за седем минути под акомпанимент от фолклор, етно джаз, фюжън и електронна музика. В диалог с мен Цветелина натъртва, какъв брой значима ѝ е природата. Търси нейното наличие всекидневно. Помагат дълги разходки с кучето ѝ Бъди. Счита, че без непосредственост до природата вдъхновението закърнява. Че създателят пресъхва като река, в чието корито към този момент не тече вода… Това, което природата ѝ дава, желае да съобщи нататък. Вторият източник на ентусиазъм в пърформънсите ѝ е музиката. Чрез нея енергийните потоци се снабдяват със конструкция и темп. Стават споделяеми и се свързват с търсещия фен. " На един мирис " е озвучен с музика на композитора Виктор Маринов, изпълнена от Теодосий Спасов. Също от композиции на Котарашки.
Снимка Николай Желязков
Паралелно с премиерата на кино лентата, под надпис „ Съпротивление “ тече и галерия на Цветелина в изложба „ Нюанс “. Авторката приказва за симбиоза сред изложбата и филмовата премиера. За две събития, произтекли от общ креативен подтик. Този път с изключение на живопис и графика показва и статуи от орехово дърво. На въпрос по отношение на посланието в заглавието споделя, че като жена, художник и майка непрестанно се съпротивлява да допусне неприятни мисли и събития да надделеят и обезсмислят хубостта, любовта и светлината. „ Моите музи “, разяснява Цвети, „ са тъкмо това - семената, цветята, природата и индивидът в целия гердан от свързващи кафези и взаимовръзки, една безкрайна верига от сили. “ От своя страна превъзмогването на съпротивлението на твърдия орехов материал усеща като приучване, което ѝ е дало нова убеденост в креативните ѝ благоприятни условия.
Снимка Антонио Хаджихристов
Екологичното обучение и екологичното схващане са се трансформирали в задача за Цветелина Спиридонова. От 2010 година работи по план „ Да спасим океаните и моретата “. През 2021 притегля вниманието на деца и родители към запазване на околната среда с илюстрации и послания в книжките „ Октоподът Роки и Елиза " и " Великото премеждие на дребното китче Съни ". Паралелно с това провежда креативен ателиета за деца. Практикува и малко известното у нас изкуство „ LandArt “. В естествени пространства подрежда съоръжения с материали, заимствани от самата природа.
Снимка Антонио Хаджихристов
Цветелина Спиридонова е приключила Графика в НХА в класа на проф. Петър Чуклев. Има голям брой независими и групови изложения в България и по света. Нейни картини са в сбирката на Конгресменската библиотека във Вашингтон и в Уиндоу музей в Претория, Южна Африка. Член е на Kалифорнийското графично общество. „ Графиката “, споделя тя, „ е техниката, която ми даде крила и ме научи на самообладание и занаятчийство. Въпреки опитите ми с други материали, тя ще остане първороден метод да показвам себе си като художник. “
Снимка Камен Драгомиров
В маслата и графиките, подредени в изложба „ Нюанс “, проличава добре отработена, с години рафинирана техника. Прозира дългогодишна съкровеност на сюжетите, които са естествено продължение на видяното в предходни изложения. И в маслените платна, и в графиките, а до известна степен и в дървените пластики, откриваме един доста фемининен прочит. Една спонтанна, само че и уверена в себе си женственост, която не заглушава инстинктите си. Женственост незамъглена от андрогинни лутания и моди на сегашното. Това сякаш е и особеният сексапил в творбите на Цветелина Спиридонова, който неуловимо витае в и към тях.
Снимка Камен Драгомиров
Снимка Камен Драгомиров
Пърформънсът като поредност от свещенодействени креативен актове, не е за всеки. Вероятно заради това пърформансите са необичайност. Цветелина Спиридонова е един от дребното модерни създатели, които го могат. Поради … шаманска жила. Познавам я от дълго време и смятам, че я има по рождение. Затова и съумява. Пърформансите ѝ са колкото екстатични, толкоз и леконоги, безусилни. Като реене във въздуха. Ставате очевидец, по какъв начин изключва разсейващи дразнения от околния свят. Превръща се в „ празен съд “, който поема креативен сили - откъдето и да идват…, единствено с цел да изтекат още веднъж, отправени към публиката. Приобщава близките в динамична групова медитация. Ето по какъв начин звучи това в думите на самата пърформърка: " Живият пърформанс измежду природата се гради в естетика с повея напразно и жуженето на пчелите; в единство с пърхащите криле на птиците и плаващите облаци, играещи с обливащата ни светлина. Всичко това дава отражение върху образното изображение, импулсивно изразено посредством медитативен танц над платното. Забързаното и отегчено човечество напълно е не запомнило за връзката на индивида с природата - тя е прокъсана и ние оставаме в черната дупка на самозабравата и неосъзнатото битие. "
Найо и Цветелина са наясно, че за реализиране на задачата са нужни специфични места. За пърформансите поемат към седем енергийни кътчета на българската природата. Резултатът са седем живописни платна, всяко от които основано за седем минути под акомпанимент от фолклор, етно джаз, фюжън и електронна музика. В диалог с мен Цветелина натъртва, какъв брой значима ѝ е природата. Търси нейното наличие всекидневно. Помагат дълги разходки с кучето ѝ Бъди. Счита, че без непосредственост до природата вдъхновението закърнява. Че създателят пресъхва като река, в чието корито към този момент не тече вода… Това, което природата ѝ дава, желае да съобщи нататък. Вторият източник на ентусиазъм в пърформънсите ѝ е музиката. Чрез нея енергийните потоци се снабдяват със конструкция и темп. Стават споделяеми и се свързват с търсещия фен. " На един мирис " е озвучен с музика на композитора Виктор Маринов, изпълнена от Теодосий Спасов. Също от композиции на Котарашки.
Снимка Николай Желязков
Паралелно с премиерата на кино лентата, под надпис „ Съпротивление “ тече и галерия на Цветелина в изложба „ Нюанс “. Авторката приказва за симбиоза сред изложбата и филмовата премиера. За две събития, произтекли от общ креативен подтик. Този път с изключение на живопис и графика показва и статуи от орехово дърво. На въпрос по отношение на посланието в заглавието споделя, че като жена, художник и майка непрестанно се съпротивлява да допусне неприятни мисли и събития да надделеят и обезсмислят хубостта, любовта и светлината. „ Моите музи “, разяснява Цвети, „ са тъкмо това - семената, цветята, природата и индивидът в целия гердан от свързващи кафези и взаимовръзки, една безкрайна верига от сили. “ От своя страна превъзмогването на съпротивлението на твърдия орехов материал усеща като приучване, което ѝ е дало нова убеденост в креативните ѝ благоприятни условия.
Снимка Антонио Хаджихристов
Екологичното обучение и екологичното схващане са се трансформирали в задача за Цветелина Спиридонова. От 2010 година работи по план „ Да спасим океаните и моретата “. През 2021 притегля вниманието на деца и родители към запазване на околната среда с илюстрации и послания в книжките „ Октоподът Роки и Елиза " и " Великото премеждие на дребното китче Съни ". Паралелно с това провежда креативен ателиета за деца. Практикува и малко известното у нас изкуство „ LandArt “. В естествени пространства подрежда съоръжения с материали, заимствани от самата природа.
Снимка Антонио Хаджихристов
Цветелина Спиридонова е приключила Графика в НХА в класа на проф. Петър Чуклев. Има голям брой независими и групови изложения в България и по света. Нейни картини са в сбирката на Конгресменската библиотека във Вашингтон и в Уиндоу музей в Претория, Южна Африка. Член е на Kалифорнийското графично общество. „ Графиката “, споделя тя, „ е техниката, която ми даде крила и ме научи на самообладание и занаятчийство. Въпреки опитите ми с други материали, тя ще остане първороден метод да показвам себе си като художник. “
Снимка Камен Драгомиров
В маслата и графиките, подредени в изложба „ Нюанс “, проличава добре отработена, с години рафинирана техника. Прозира дългогодишна съкровеност на сюжетите, които са естествено продължение на видяното в предходни изложения. И в маслените платна, и в графиките, а до известна степен и в дървените пластики, откриваме един доста фемининен прочит. Една спонтанна, само че и уверена в себе си женственост, която не заглушава инстинктите си. Женственост незамъглена от андрогинни лутания и моди на сегашното. Това сякаш е и особеният сексапил в творбите на Цветелина Спиридонова, който неуловимо витае в и към тях.
Снимка Камен Драгомиров
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ