„Умирайки, видях че самият Господ Бог е в храма! И с мен се случи чудо!“
Така се случва, че някои от учените в началото не имат вяра, че всичко на този свят е основано от Бог и един ден Господ ще им се разкрие. Някой схваща това, някой не, само че по един или различен метод един случай предиздвикал човек да се обърне към Бога. И тази история може да ни служи за поука.
Този човек бил от света на науката и медицината. Той вярвал, че единствено човек може да избави другите от гибелта и да ръководи всичко на земята. Но един ден sе разболял съществено. Всичките му другари били доктори и професори, а самият той бил професор.
Смятало се, че с общи старания могат да спасят живота му. Но каквото и да правели, нищо не пособие. От ден дневно ставало все по-зле и по-зле.
Мъжът живеел покрай храма, само че в никакъв случай не е ходил там, не вярвал в Бог. Въпреки че е кръстен като дете от богобоязливите му баба и дядо.
Лекарската присъда била тежка, споделили му всичко непосредствено:
Остават ви няколко седмици живот.
Мъжът имал сестра, която желала да му помогне по някакъв метод и към този момент била отчаяна… Но в последния миг се сетила, че наоколо има черква … И решила да отиде там.
Знаейки по какъв начин брат й приказва за вярващите, смятайки ги за луди, тя не му споделила какво ще прави. И рано сутринта отишла на литургията.
Пристигайки в храма, тя била посрещната от прага на духовник, на който разказала всичко. Свещеникът споделил, че безусловно ще извади парченце за него и ще се помоли за здравето му.
Така сестра му отслужила молебен … И в същия миг брат й имал привидение. Ето по какъв начин той го описал:
– Виждам сестра ми, тя стои до свещеника и му приказва нещо. Свещеникът отива до олтара, по-късно до жертвеника, вади една парченце и тази парченце пада върху дискоса със звънък тон. И в същия миг чувствам, че някаква мощ е влезнала в тялото ми. Това е необяснимо възприятие. В този миг се разсъниха и станах от леглото. Преди това към този момент бях окован за него от месец и нямаше вяра за изцеление.
Но каква била изненадата на сестрата, когато желала да влезе в къщата и на прага видяла брат си в действие и изцяло здрав, който й споделил:
– Знам къде си била!
Сестрата се изплашила и нищо не разбра. От една страна, той бил жив и здрав, а от друга, знаейки отношението му към църквата и вярата, тя мислела, че в този момент ще я укори. Но той почнал да й приказва невероятни неща:
– Видях всичко! Говореше със свещеника. Той извади просфората (б.р. – квасен самун, употребен в литургии) на проскомидията (б.р. – първата част от литургията). Видях всички да се молят. И в този момент знам, че Самият Господ участва в храма, видях Го в олтара!
Сестрата била изумена от случилото се и дружно още веднъж отишли в храма, благодарили на Господ за изцелението.
Заслужава да се каже, че този професор е живял още доста години и в никакъв случай не е не запомнил за Бога. Той ходил в храма, а към този момент препоръчвал на пациентите си да не не помнят, че единствено Бог лекува съгласно нашата религия и нашите близки. И това, че всичко е по волята на Бога. И през целия си живот, преди да прави интервенции, той към този момент благодарил на Господ и Го молел да помогне да направи всичко вярно.
Слава на Бога за всичко!
