Свят Разкриха истината за най-страшната епидемия в човешката история Според

Свят Разкриха истината за най-страшната зараза в човешката история Според историческите извори, тогава са умирали по към 10 000 индивида всеки ден 3 декември 2019, 13:14
Разкриха истината за най-страшната зараза в човешката история

Ким Чен-ун откри нов град – „ олицетворение на модерната цивилизация ”

Лионел Меси със " Златната топка " за шести път, Стоичков го поведе към сцената

Започва срещата на върха на НАТО в Лондон

Съединени американски щати са недоволни от френски налог, плашат със 100% мита

„ Работя от 7-годишен ” – ориста на дребния Месут

3 трилиона евро за " зелена " Европа до 2050

Жена умъртви татко си

еждународна група учени разкри, че последствията от чумната пандемия през 541-750 година евентуално не са били толкоз тежки, колкото се е считало по-рано, оповестява уеб сайтът "EurekAlert ".

До това умозаключение се е стигнало след разбора на антични документи, геноми на причинителите на болестта, заровени жертви на чумата и други исторически източници.

Проучванията са били съсредоточени върху интервала от късната Античност (300-800 година от н.е.), през който са се случили значими събития като рухването на Западната Римска империя и разпространяването на исляма.

Съществува догадка, че чумната пандемия е повлияла на историята на Европа и Близкия Изток.

Изводът на учените е, че болестта не е умъртвило десетки милиони хора. Започналите преди епидемията разнообразни трендове като развиването на селскостопанското произвеждане, да вземем за пример, продължава и след експлоадирането на чумата.

ВИЖТЕ ИНТЕРЕСНИ МЕДИЦИНСКИ ПРАКТИКИ ОТ МИНАЛОТО

Не са открити и никакви промени в метода, по който са били заровени хората, макар че друга пандемия, известна като Черната гибел (1346-1353) се е отразила на погребалните обичаи.

Избухналата през 541 година чумна зараза по времето на император Юстиниан I се популяризирала бързо в Азия, Северна Африка и Европа. Според историческите извори, тогава в Константинопол всеки ден са умирали по към 10 000 индивида.

Миналата година отчет, оповестен от списанието "Сел ", разказва откритието на най-старата позната досега проба на чумна бактерия.

Тя е била взета от генетичен материал на 5000 години, съдържащ се в скелета на 20-годишна жена, открит при разкопки край Гьокхем, Южна Швеция. Заедно със скелета на младата жена са открити останките на още 78 души от същия интервал. В един от скелетите също са открити следи от същия вариант чума, и откривателите допускат, че това е доказателство за зараза.

До момента учените допускаха, че чумата е пристигнала в Европа с мигриращите племена от Евразийската степ, които в последна сметка заменили Неолитните общности. Степите са обширна низина, обрасла с тревиста растителност, която се простира от днешна Унгария през Украйна и Централна Азия до Източен Китай.

Откритието, че чумата е достигнала северните елементи на Европа много по-рано допуска, че болестта не се дължи на миграцията от Евразийската степ.

В Доклада учените показват, че чумата се е зародила като човешка болест, а не като болест, излъчена от животните, най-много в пренаселените поселища, които хората стартират да построяват преди 6000 години. Лошата хигиена, прекомерно огромният брой хора, животни и храна на едно място, са спомогнали за развиването на заболяването в рисков патоген.

Разпространението на болестта в останалата част на Европа станало посредством комерсиалните пътища, които се разширили с помощта на развиването на технологиите – появяването на колелото, в сравнение с всеобщата миграция.

С измирането на Неолитните общности, с помощта на чумата, за Евразийските племена било релативно елементарно да се заселят в Европа, като по този метод трансформират вечно генетичния код на хората на континента.

"Бащата на актуалната гинекология " опитал върху тъмнокожи робини