Свищов. Кръгла маса на тема Потенциал за развитие на фермерските

Свищов. Кръгла маса на тематика „ Потенциал за развиване на фермерските пазари в България “ събра в Стопанска академия представители на научните среди и практиката от сферата на агробизнеса. Форумът бе част от осъществен план на катедра „ Аграрна стопанска система “, финансиран по линия на Института за научни проучвания при СА „ Д. А. Ценов “, оповестиха от пресцентъра на Стопанската академия .
В научния конгрес участваха доцент доктор Тодор Кръстевич – зам.-ректор по „ Научноизследователска и планова активност “ на Стопанска академия, доцент доктор Анелия Радулова – шеф на ИНИ, проф. доктор Любчо Варамезов – декан на факултет „ Производствен и търговски бизнес “, Валери Велковски – представител на Миниcтepcтвoтo нa ЗХГ, Албена Симеонова – ръководител на Българска асоциация „ Биопродукти “, Веселина Ралчева – член на УС на асоциацията, Пепо Петров – изп.директор на Фондация за околна среда и земеделие, Елисавета Пъндева – финансов управител на Фондация за биологично земеделие „ Биоселена “, представители на районния съюз на земеделските кооперации, аграрни производители и фермери, преподаватели от разнообразни катедри в Стопанска академия.
Кръглата маса, която бе първия теоретичен конгрес за актуалната академична година, откри ръководителят на плана и на катедрата-организатор, доцент доктор Марина Николова. Тя разясни, че съществена цел на осъществения план е проучване на проблемите и опциите за създаване на районни фермерски пазари. По думите й, развиването на пазарите на локални храни е удобна опция за подсилване пазарните позиции на земеделските стопанства, изключително на дребните, и за обезпечаване предлагането на задоволително качествени локални храни на българските консуматори. В тази връзка, по плана бе проведен първият в Свищов есенен фермерски пазар, в който участваха 27 аграрни производители от района с показване на локални селскостопански артикули.
В приветствието си към участниците в кръглата маса, доцент Кръстевич акцентира, че са малко плановете, които съумяват в границите на плановия небосвод за реализация да покажат обществен резултат, като се изключи университетските резултати. Представителят на Министерството на земеделието също обърна внимание на значимостта на този план за ориста на българското земеделие. Валери Велковски съобщи, че сходни прояви на академичната общественост са скъпоценен източник на познания, проучвателен опит и проучвателни резултати. „ Темата за фермерските пазари е въпрос, който има освен стопански, само че и обществени аспекти, изключително на фона на обезлюдяването на българските села. Това е тематика и за българските обичаи, за достоверната чиста здравословна българска храна, с която всички се гордеем, само че която за жалост през днешния ден ни липсва. Тази тематика е и един зов към отрасловите държавни институции да насърчават развиването на дребното предприемачество, на дребното земеделие, тъй като то е основата на българската стопанска система “, съобщи проф. Варамезов.
Представяйки плана, осъществен от 9-членен екип на катедрата, доцент Николова разясни, че главната изследователска теза, по която са работили е, че за построяването и действието на районни фермерски пазари за реализация на качествени и екологично чисти локални селскостопански артикули са нужни координирани старания на земеделските стопани, локалните органи на власт, бизнеса и локалните общности. Научно-образователните институции могат да подкрепят процесите на съгласуване и да предложат модели за създаване на районни фермерски пазари. Доц. Николова акцентира, че измежду обществените резултати от реализирането на плана са: поддръжка на мaлкитe пpoизвoдитeли, като се популяризира и разпространява активността на локалните производители на селскостопански продукти; запознаване на обществеността с качествени и екологично чисти локални аграрни продукти; създаване на партньорски взаимоотношения сред агробизнеса, локалните органи на власт и научнообразователната институция. Сред направленията от постигнатите резултати са още професионално развиване на фрагментите, посредством добитите познания и умения за научно-изследователска работа от участващите студенти и докторанти, както и повишение качеството на образователния развой при задълбочаване на връзката „ доктрина и процедура “, и адаптиране на образователния развой към потребностите на бизнеса. По плана е публикуван и алманах с отчети, в който са оповестени разработки по тематиката на преподаватели, докторанти и студенти от разнообразни специалности. Ръководителят на плана изрази вяра, че фepмepcкитe пaзapи ще ce пpeвъpнaт в тpaдиция, кoятo да oтгoвapя нa cъвpeмeннитe нyжди нa oбщecтвoтo oт здpaвocлoвнa и eкoлoгичнo чиcтa хpaнa.
Темата на кръглата маса провокира оживена и задълбочена полемика по отношение на икономическите и обществените въздействия на фермерските пазари. Коментирани бяха уговорките на всеки от най-важните участници в процеса за организация и дейно действие на фермерските пазари, в лицето на страната, локалните управляващи, неправителствени организации и самите фермери. Участниците от практиката споделиха с какви компликации най-често се сблъскват като био производителите или мaлки пpoизвoдитeли на селскостопански артикули. Дискутирани бяха и положителни практики от задграничния опит на страни, в които са добре развити фермерските пазари.
Според участниците в кръглата маса, на този стадий от развиването на фермерските пазари в България се следят редица положителни практики, само че в това време липсва задоволителна съгласуваност сред всички заинтригувани страни, за подкрепяне на стопаните при директна реализация на тяхната продукция. В тази връзка те считат, че е належащо стимулиране на законодателството в поддръжка на дребните фермери, сливане на напъните на държавните институции, неправителствените организации, общините и научните организации, за реализиране на една обща идея в изгода освен на фермерите от съответните обитаеми места, само че и за угаждане на търсенето от качествени и здравословни артикули с достоверен, локален генезис.