Разочарован доброволец: Изморих се от украинци с много претенции и пари, които живеят на гърба на държавата и ЕС
Свилен Симеонов е прочут на бургазлии като една от легендите от славния тим на " Нафтата "
Легендарният вратар от златния тим на " Нефтохимик " Свилен Симеонов в последните 6 месеца работи като доброволец в Кризисния център в поддръжка на украинците във Варна. Днес той разгласи, че напуща - отчаян от отношението на тези хора, които сякаш бягат от война, само че идват тук с безпределно доста искания.
Ето какво написа във фейсбук Свилен Симеонов:
За мен беше чест, НО съдебна експертиза ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, само че доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с доста искания. Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме със тях, тъй като желаят нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с доста пари и да живеят на гърба на страна и Европейски Съюз.
Как може да дойдеш да искаш гратис настаняване и да ми кажеш: " Аз работя в Украйна и спечелвам 10 000 Щатски долар ". И идваш за 15 лв. от страната. Или да дойдеш с думите: " Ти си задължен да ме настаниш където желая!!! "
Тези случаи към този момент доминират. 6 месеца отделих в помощ за хора, бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и другари. Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко. Но...стига! Спирам и не скърбя!
Помогнахме на хиляди, най-вече майки с деца. Горд съм със това което направихме. Горд съм, че в никакъв случай не се продадохме или предадохме.
Помня по какъв начин в начало нямах самообладание да пристигна утрото и да оказа помощ на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния, с цел да взема бежанци.
От известно време обаче не се усещам потребен. Не вървя на драго сърце. Няма я онази тръпка. " Убиха " я многото искания на бежанците. Няма ги към този момент измъчените остарели хора, майки с деца. Няма ги признателните хора.
Но постоянно ще помня, че въпреки и с малко помогнохме в най сложните моменти на непознати хора. Ще ме " топлят " десетките благодарствени писма. Запознах се с неповторими хора. Благодаря ви!
Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко...ще ви помним единствено със положително. Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!
Моля да не ми звъните и пишете...Не мога да ви оказа помощ. Свобода ви искам.
Легендарният вратар от златния тим на " Нефтохимик " Свилен Симеонов в последните 6 месеца работи като доброволец в Кризисния център в поддръжка на украинците във Варна. Днес той разгласи, че напуща - отчаян от отношението на тези хора, които сякаш бягат от война, само че идват тук с безпределно доста искания.
Ето какво написа във фейсбук Свилен Симеонов:
За мен беше чест, НО съдебна експертиза ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, само че доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с доста искания. Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме със тях, тъй като желаят нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с доста пари и да живеят на гърба на страна и Европейски Съюз.
Как може да дойдеш да искаш гратис настаняване и да ми кажеш: " Аз работя в Украйна и спечелвам 10 000 Щатски долар ". И идваш за 15 лв. от страната. Или да дойдеш с думите: " Ти си задължен да ме настаниш където желая!!! "
Тези случаи към този момент доминират. 6 месеца отделих в помощ за хора, бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и другари. Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко. Но...стига! Спирам и не скърбя!
Помогнахме на хиляди, най-вече майки с деца. Горд съм със това което направихме. Горд съм, че в никакъв случай не се продадохме или предадохме.
Помня по какъв начин в начало нямах самообладание да пристигна утрото и да оказа помощ на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния, с цел да взема бежанци.
От известно време обаче не се усещам потребен. Не вървя на драго сърце. Няма я онази тръпка. " Убиха " я многото искания на бежанците. Няма ги към този момент измъчените остарели хора, майки с деца. Няма ги признателните хора.
Но постоянно ще помня, че въпреки и с малко помогнохме в най сложните моменти на непознати хора. Ще ме " топлят " десетките благодарствени писма. Запознах се с неповторими хора. Благодаря ви!
Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко...ще ви помним единствено със положително. Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!
Моля да не ми звъните и пишете...Не мога да ви оказа помощ. Свобода ви искам.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ