Не бива политиците да говорят за история, а историците - за политика
СВЕТЛОЗАР ЕЛДЪРОВ е роден през 1956 година Завършил е история в СУ, професор, експерт по история на България и Балканите ХIX-ХХ в.: православие и католицизъм, Македонски въпрос, военна история, политическа история. Автор е на към 380 научни изявления. Неотдавна в Централния боен клуб бе показан алманах в чест на 65 години от рождението му и 40 години от началото на неговата научна активност. Отличен бе с награден знак " За принос към Министерството на защитата " и с орден " Капитан Петко челник " на Съюза на тракийските сдружения в България.
- Честит празник, проф. Елдъров! Как вие персонално оценявате личния си път през историческата просвета?
- Благодаря ви! За мен беше огромна чест да получа самопризнание от сътрудници и институции, с които сме работили през годините за развиването на българската историческа просвета и за реализирането на обективни национални дела. Имах неповторимия късмет да стартира научната си кариера в годината, в която България и българският народ честваха 13 века от началото на българската държавност, освен това - в такава влиятелна научна институция, каквато тогава беше Институтът за военна история при Генерален щаб на Българската войска. Започнах с научна проблематика, която в този момент е още по-актуална - Македонския въпрос и националноосвободителните битки на македонските и тракийските българи. Във всяка от изявленията си съм вложил парченце от себе си. Но преди да продължим, ще си разреша аз да Ви задам един въпрос: имате ли желание да участвате в състезания за научни степени и университетски длъжности, за които да търсите моята поддръжка? Ако отговорът Ви е одобрителен, тук ще сложим и завършек на това изявление!
- Предполагам, че намеквате за скандалния случай в Института за балканистика при Българска академия на науките, когато в края на предходната година телевизионният публицист Горан Благоев, прочут с манипулативни излъчвания, направи неудачен опит да се домогне до служба " доцент " с книга, за която беше упрекнат в плагиатство. Уверявам Ви, нямам желание да върша научна кариера и не диря Вашата поддръжка. Проблемът е, че " казусът Благоев " не е изолиран, хора с подобен морал и с такива средства се пробват да влязат в политиката и във властта, той даже за президент бе претендент през вчерашния ден...
- Точно за този случай става въпрос. И, да, права сте, към този момент не става дума за изолирани случаи, явно е, че имаме работа със систематичен проблем. Благоев брутално прекрачи границите на научната нравственос и нормалния морал и трансформира научната процедура в научна гротеска. По безразсъден метод се оказах замесен в тази история, по тази причина в този момент се усещам задължен да споделя някои детайлности.
Бях гостувал в предаването му в Българска национална телевизия, той ми подари своя нова книга, одобрих и поканата да вземам участие в първото му предаване в Евроком - за българо-македонските връзки. Тогава в действителност научих, че щял да взе участие в състезанието за доцент в института. Чашата преля, когато 10 дни преди съвещанието на Научния съвет на Института за балканистика той намерено си изиска " да му дам едно рамо ". Онемях! Разговорът завърши незабавно, само че седнах и най-внимателно изчетох книгата на Горан Благоев, прегледах рецензиите и мненията на научното жури. Тогава разбрах, че ръководителят на журито и началник на секцията, в която е разгласен състезанието, е повдигнал обвинявания за хипотетично плагиатство на господин Благоев. Рецензентът проф. Орлин Събев беше изложил причини и обстоятелства за своите изказвания. Случаят преля в обществените мрежи, доближи и до по-сериозни медии. По-късно с писмо до Научния съвет проф. Събев разкри и други детайлности, свързани с негов сигнал до Комисията по научна нравственос при МОН, за промяната му като ръководител на журито и поемането на тази функционалност персонално от шефа на института проф. Прешленова и прочие На последното съвещание на научното жури се случва нещо рядко срещано в университетските процедури - двама членове на журито трансформират мнението си и поддържат кандидатурата на Благоев. С гласоподаване обвиняването в плагиатство е отхвърлено, по този начин господин Благоев излиза отпред измежду общо тримата участници в състезанието. По-късно в Научния съвет, който трябваше да се произнесе по случая, показах мнението си, че става дума не толкоз за плагиатство, що се касае за компилация, за съвсем буквално преразказване на цели абзаци и страници от непознати проучвания, за неявяване на истински архивни извори и за съществуване на фактологични и концептуални бездни в хабилитационния труд на претендента, което го лишаваше от научна стойност.
Специално прегледах библиографиите на членовете на журито, нито един от тях по никакъв метод не е декларирал научна подготвеност по тематиката! Цялата процедура от начало до край беше опорочена. Затова приканих сътрудниците да гласоподават изрично срещу. И тук към този момент казусът се трансформира в трагикомедия. Протоколът с резултатите от гласуването, на което Благоев бе отритнат, още не бе изпратен публично, когато мобилният ми телефон иззвъня и в слушалката прозвуча неговият глас: да му оставя книгата в канцеларията, щом няма научна стойност. Как беше разбрал резултата авансово, всички се досещат. Уведомих го никога повече да не ме търси. Книгата му я оставих.
- Извън съответния проблем, явно има сериозен проблем в българската просвета. Имате ли наблюдения за упадъка на научните трофеи след закриването на ВАК?
- Затова и описах по този начин в детайли случая, с цел да се разбере по какъв начин стават нещата. Бях член на последния състав на Висшата атестационна комисия преди закриването ѝ през 2011 година През годините съм взел участие в разнообразни научни препоръки, в десетки процедури за състезания. Натъквал съм се на какви ли не случаи. Сега безобразия се вършат легално и намерено! Резултатите са налице, за науката те към този момент се трансформират в рутина.
Не знам по какъв начин е в другите клонове на научното знание, само че в региона на историческата просвета в България от години вилнее същинска пандемия на епигонство, компилаторство и плагиатство. Преди няколко години Съюзът на учените в България провежда научна конференция за плагиатството, изнесоха се потресаващи обстоятелства, само че от това не последва нищо. Миналата година в общото заседание на Македонския теоретичен институт персонално и обществено разобличих научния му секретар за плагиатство, той си призна и... толкоз! Нямаше последици. Чувам за нескончаеми правосъдни каузи по отношение на нередности в състезания за университетски длъжности. Навремето мнозина хулеха ВАК и приветстваха нейното очистване, само че през днешния ден берем горчивите плодове на тази " промяна " и " децентрализация ". Категорично считам, че е време разпоредбите да се трансформират с нов закон, само че това няма по какъв начин да се случи без политическа воля и без взаимност в научната общественост.
- Много сериозен ценител сте на Македонския въпрос. България поддържа позициите си по отношение на районен съд Македония, само че сякаш още веднъж топката се трансферира към комисия, която все зацикля. Никоя комисия не може да промени историческата истина, не се ли търси отново заобиколен път за политическо решение и под външен напън? Виждате ли благоприятни условия за някакъв излаз от настоящето състояние?
- Отдавна чаках някой публицист да ми зададе сходен въпрос. Обикновено от историците се желаят разбори по настоящи политически събития, а политиците и политолозите се изричат по исторически въпроси. Оставам с усещане, че историците и историческата просвета бяха натоварени с нереални свръхочаквания по отношение на взаимоотношенията сред двете страни. Чувал съм неведнъж, че ние сме били отговорни за това, че Коридор №8, за който се приказва от десетилетия, още не е сбъднат. Как историци с по 1200 лв. заплата могат да спрат инфраструктурни планове за стотици милиони е тайнственост.
Но за работата на Съвместната комисия няма кой различен да носи отговорност, с изключение на нейните членове. Така че на въпроса ви за резултатите от нейната работа мога да отговоря с една дума - неуспех. Ако би трябвало да бъда отегчителен, ще прибавя и още една - цялостен неуспех.
Ще си разреша да направя съпоставяне с резултатите от съдействието сред Българска академия на науките и МАНУ (Македонската академия на науките и " уметностите ", т.е. изкуствата), което се разви сред 2013 и 2016 година То като че ли не получи задоволително внимание от необятната общност. Тъй като имах опция да вземам участие интензивно в него, отново ще приказвам от персонален опит.
В края на 2013 година, по самодейност на тогавашните ръководители на двете академии - Стефан Воденичаров и Владо Камбовски, в Сандански се организира среща на над 60 учени от двете страни, от която стартираха 30 плана в разнообразни клонове на научното знание, в това число и два в региона на историята, от които на единия бях началник. По тези и другите планове имаше работни срещи, кръгли маси, научни конференции и най-после бяха оповестени сборници с проучвания. Отделно от това през 2015 година се състоя първото взаимно честване на Илинденско-Преображенското въстание, проведено от Българска академия на науките и МАНУ. Това стана с научна конференция в Битоля на тематика " Освободителните битки на Македония от Източната рецесия до Балканските войни " и поклонение при паметника в местността " Мечкин камен " над Крушево, където през 1903 година се разиграва едно от най-ожесточените и кръвопролитни сражения по време на въстанието. В конференцията и отвън нея се разгаряха полемики и конфликти на разнообразни отзиви, само че забележителното беше, че това ставаше освен сред българските и македонските участници, само че и сред самите македонски историци. В предговора на сборника с материалите от тази конференция може да се прочете рекомендацията " да се търсят благоприятни условия за превъзмогване на зараждащи проблеми посредством водене на откровен и градивен разговор, в атмосфера на доверие, взаимно съгласие, благосклонност и приемливост ". Нищо от това не виждам в този момент.
В образуваната през 2018 година смесена експертна комисия не попадна нито един български академик от тези, които през 2013-2016 година участвахме в съдействието сред Българска академия на науките и МАНУ. От македонска страна обаче в нея откриха място трима такива историци. Учените от двете страни, измежду които имаше историци, етнолози, филолози, литератори и други, тогава стигнахме до проблемите на националния ХХ век, а нашите сътрудници от прословутата комисия три години към този момент стоят в дълбокото средновековие на Х век!
А за това какви благоприятни условия виждам за излаз от сегашната застоялост, ще си разреша да препоръчам под една или друга форма - да вземем за пример посредством работни тематични групи - към комисията да бъдат привлечени и други учени, които имат потвърдена подготвеност по проблемите на Македония и Македонския въпрос. Една задълбочена полемика с членовете на Смесената комисия от българска страна с участниците в съдействието сред Българска академия на науките и МАНУ и други сътрудници (но не и такива, които се самообявиха за специалисти след 1 август 2017 г.), въпреки прекомерно закъсняла, отново ще бъде от изгода за намиране на заслужен излаз от създалата се обстановка.
- Честит празник, проф. Елдъров! Как вие персонално оценявате личния си път през историческата просвета?
- Благодаря ви! За мен беше огромна чест да получа самопризнание от сътрудници и институции, с които сме работили през годините за развиването на българската историческа просвета и за реализирането на обективни национални дела. Имах неповторимия късмет да стартира научната си кариера в годината, в която България и българският народ честваха 13 века от началото на българската държавност, освен това - в такава влиятелна научна институция, каквато тогава беше Институтът за военна история при Генерален щаб на Българската войска. Започнах с научна проблематика, която в този момент е още по-актуална - Македонския въпрос и националноосвободителните битки на македонските и тракийските българи. Във всяка от изявленията си съм вложил парченце от себе си. Но преди да продължим, ще си разреша аз да Ви задам един въпрос: имате ли желание да участвате в състезания за научни степени и университетски длъжности, за които да търсите моята поддръжка? Ако отговорът Ви е одобрителен, тук ще сложим и завършек на това изявление!
- Предполагам, че намеквате за скандалния случай в Института за балканистика при Българска академия на науките, когато в края на предходната година телевизионният публицист Горан Благоев, прочут с манипулативни излъчвания, направи неудачен опит да се домогне до служба " доцент " с книга, за която беше упрекнат в плагиатство. Уверявам Ви, нямам желание да върша научна кариера и не диря Вашата поддръжка. Проблемът е, че " казусът Благоев " не е изолиран, хора с подобен морал и с такива средства се пробват да влязат в политиката и във властта, той даже за президент бе претендент през вчерашния ден...
- Точно за този случай става въпрос. И, да, права сте, към този момент не става дума за изолирани случаи, явно е, че имаме работа със систематичен проблем. Благоев брутално прекрачи границите на научната нравственос и нормалния морал и трансформира научната процедура в научна гротеска. По безразсъден метод се оказах замесен в тази история, по тази причина в този момент се усещам задължен да споделя някои детайлности.
Бях гостувал в предаването му в Българска национална телевизия, той ми подари своя нова книга, одобрих и поканата да вземам участие в първото му предаване в Евроком - за българо-македонските връзки. Тогава в действителност научих, че щял да взе участие в състезанието за доцент в института. Чашата преля, когато 10 дни преди съвещанието на Научния съвет на Института за балканистика той намерено си изиска " да му дам едно рамо ". Онемях! Разговорът завърши незабавно, само че седнах и най-внимателно изчетох книгата на Горан Благоев, прегледах рецензиите и мненията на научното жури. Тогава разбрах, че ръководителят на журито и началник на секцията, в която е разгласен състезанието, е повдигнал обвинявания за хипотетично плагиатство на господин Благоев. Рецензентът проф. Орлин Събев беше изложил причини и обстоятелства за своите изказвания. Случаят преля в обществените мрежи, доближи и до по-сериозни медии. По-късно с писмо до Научния съвет проф. Събев разкри и други детайлности, свързани с негов сигнал до Комисията по научна нравственос при МОН, за промяната му като ръководител на журито и поемането на тази функционалност персонално от шефа на института проф. Прешленова и прочие На последното съвещание на научното жури се случва нещо рядко срещано в университетските процедури - двама членове на журито трансформират мнението си и поддържат кандидатурата на Благоев. С гласоподаване обвиняването в плагиатство е отхвърлено, по този начин господин Благоев излиза отпред измежду общо тримата участници в състезанието. По-късно в Научния съвет, който трябваше да се произнесе по случая, показах мнението си, че става дума не толкоз за плагиатство, що се касае за компилация, за съвсем буквално преразказване на цели абзаци и страници от непознати проучвания, за неявяване на истински архивни извори и за съществуване на фактологични и концептуални бездни в хабилитационния труд на претендента, което го лишаваше от научна стойност.
Специално прегледах библиографиите на членовете на журито, нито един от тях по никакъв метод не е декларирал научна подготвеност по тематиката! Цялата процедура от начало до край беше опорочена. Затова приканих сътрудниците да гласоподават изрично срещу. И тук към този момент казусът се трансформира в трагикомедия. Протоколът с резултатите от гласуването, на което Благоев бе отритнат, още не бе изпратен публично, когато мобилният ми телефон иззвъня и в слушалката прозвуча неговият глас: да му оставя книгата в канцеларията, щом няма научна стойност. Как беше разбрал резултата авансово, всички се досещат. Уведомих го никога повече да не ме търси. Книгата му я оставих.
- Извън съответния проблем, явно има сериозен проблем в българската просвета. Имате ли наблюдения за упадъка на научните трофеи след закриването на ВАК?
- Затова и описах по този начин в детайли случая, с цел да се разбере по какъв начин стават нещата. Бях член на последния състав на Висшата атестационна комисия преди закриването ѝ през 2011 година През годините съм взел участие в разнообразни научни препоръки, в десетки процедури за състезания. Натъквал съм се на какви ли не случаи. Сега безобразия се вършат легално и намерено! Резултатите са налице, за науката те към този момент се трансформират в рутина.
Не знам по какъв начин е в другите клонове на научното знание, само че в региона на историческата просвета в България от години вилнее същинска пандемия на епигонство, компилаторство и плагиатство. Преди няколко години Съюзът на учените в България провежда научна конференция за плагиатството, изнесоха се потресаващи обстоятелства, само че от това не последва нищо. Миналата година в общото заседание на Македонския теоретичен институт персонално и обществено разобличих научния му секретар за плагиатство, той си призна и... толкоз! Нямаше последици. Чувам за нескончаеми правосъдни каузи по отношение на нередности в състезания за университетски длъжности. Навремето мнозина хулеха ВАК и приветстваха нейното очистване, само че през днешния ден берем горчивите плодове на тази " промяна " и " децентрализация ". Категорично считам, че е време разпоредбите да се трансформират с нов закон, само че това няма по какъв начин да се случи без политическа воля и без взаимност в научната общественост.
- Много сериозен ценител сте на Македонския въпрос. България поддържа позициите си по отношение на районен съд Македония, само че сякаш още веднъж топката се трансферира към комисия, която все зацикля. Никоя комисия не може да промени историческата истина, не се ли търси отново заобиколен път за политическо решение и под външен напън? Виждате ли благоприятни условия за някакъв излаз от настоящето състояние?
- Отдавна чаках някой публицист да ми зададе сходен въпрос. Обикновено от историците се желаят разбори по настоящи политически събития, а политиците и политолозите се изричат по исторически въпроси. Оставам с усещане, че историците и историческата просвета бяха натоварени с нереални свръхочаквания по отношение на взаимоотношенията сред двете страни. Чувал съм неведнъж, че ние сме били отговорни за това, че Коридор №8, за който се приказва от десетилетия, още не е сбъднат. Как историци с по 1200 лв. заплата могат да спрат инфраструктурни планове за стотици милиони е тайнственост.
Но за работата на Съвместната комисия няма кой различен да носи отговорност, с изключение на нейните членове. Така че на въпроса ви за резултатите от нейната работа мога да отговоря с една дума - неуспех. Ако би трябвало да бъда отегчителен, ще прибавя и още една - цялостен неуспех.
Ще си разреша да направя съпоставяне с резултатите от съдействието сред Българска академия на науките и МАНУ (Македонската академия на науките и " уметностите ", т.е. изкуствата), което се разви сред 2013 и 2016 година То като че ли не получи задоволително внимание от необятната общност. Тъй като имах опция да вземам участие интензивно в него, отново ще приказвам от персонален опит.
В края на 2013 година, по самодейност на тогавашните ръководители на двете академии - Стефан Воденичаров и Владо Камбовски, в Сандански се организира среща на над 60 учени от двете страни, от която стартираха 30 плана в разнообразни клонове на научното знание, в това число и два в региона на историята, от които на единия бях началник. По тези и другите планове имаше работни срещи, кръгли маси, научни конференции и най-после бяха оповестени сборници с проучвания. Отделно от това през 2015 година се състоя първото взаимно честване на Илинденско-Преображенското въстание, проведено от Българска академия на науките и МАНУ. Това стана с научна конференция в Битоля на тематика " Освободителните битки на Македония от Източната рецесия до Балканските войни " и поклонение при паметника в местността " Мечкин камен " над Крушево, където през 1903 година се разиграва едно от най-ожесточените и кръвопролитни сражения по време на въстанието. В конференцията и отвън нея се разгаряха полемики и конфликти на разнообразни отзиви, само че забележителното беше, че това ставаше освен сред българските и македонските участници, само че и сред самите македонски историци. В предговора на сборника с материалите от тази конференция може да се прочете рекомендацията " да се търсят благоприятни условия за превъзмогване на зараждащи проблеми посредством водене на откровен и градивен разговор, в атмосфера на доверие, взаимно съгласие, благосклонност и приемливост ". Нищо от това не виждам в този момент.
В образуваната през 2018 година смесена експертна комисия не попадна нито един български академик от тези, които през 2013-2016 година участвахме в съдействието сред Българска академия на науките и МАНУ. От македонска страна обаче в нея откриха място трима такива историци. Учените от двете страни, измежду които имаше историци, етнолози, филолози, литератори и други, тогава стигнахме до проблемите на националния ХХ век, а нашите сътрудници от прословутата комисия три години към този момент стоят в дълбокото средновековие на Х век!
А за това какви благоприятни условия виждам за излаз от сегашната застоялост, ще си разреша да препоръчам под една или друга форма - да вземем за пример посредством работни тематични групи - към комисията да бъдат привлечени и други учени, които имат потвърдена подготвеност по проблемите на Македония и Македонския въпрос. Една задълбочена полемика с членовете на Смесената комисия от българска страна с участниците в съдействието сред Българска академия на науките и МАНУ и други сътрудници (но не и такива, които се самообявиха за специалисти след 1 август 2017 г.), въпреки прекомерно закъсняла, отново ще бъде от изгода за намиране на заслужен излаз от създалата се обстановка.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ