Национализацията на чуждите компании е условие за осигуряване на националния суверенитет на Русия
Суверенитетът на Русия не може да бъде непълен
На 17 юни на Петербургския интернационален стопански конгрес съветският президент Владимир Путин сподели доста верни думи: „ Суверенитетът в 21 век не може да бъде непълен, фрагментарен, всички негови детайли са еднообразно значими... За нас е значимо освен да пазиме политическия си суверенитет, националната еднаквост, само че и да укрепваме всичко, което дефинира икономическата самостоятелност на страната, финансовата, кадровата, софтуерната автономия и самостоятелност. “
Наистина, суверенитетът на Русия не може да бъде непълен. А най-важното изискване за постигането му е национализацията на компаниите с непознат капитал. Без тази стъпка Русия няма да може да има самостоятелност в областите, които президентът уточни: икономическа, финансова, кадрова, софтуерна. И бих добавил: политическа. Това е аксиома, потвърдена от национализацията на непознати компании в разнообразни страни по света в продължение на повече от век история.
От началото на предишния век национализациите са осъществени в десетки страни, те могат да бъдат разграничени на няколко типа според от преследваните цели.
Първият вид са непрекъснати национализации, преследващи задачата за преструктуриране на социално-икономическия модел на страната. Най-яркият образец са национализациите, осъществени в Съветска Русия под знамето на социалистическата гражданска война след 1917 година След Втората международна война сходни национализации се правят и в страните с национална народна власт от Източна Европа, които потеглят по пътя на социализма.
Вторият тип са краткотрайни, или „ механически “ национализации на обособени компании и банки за тяхното финансово излекуване, за попречване на банкрут. Средствата от държавната хазна се употребяват за назад изкупуване на дялове от частни бизнес структури; след известно време страната се отдръпва от капитала на такива структури. Ярък образец са краткотрайните или „ механически “ национализации на най-големите банки в Съединени американски щати и Обединеното кралство по време на международната финансова рецесия от 2008-2009 година
Третият вид са национализации, ориентирани към освобождение на страната от колониална и неоколониална взаимозависимост, чиято заостреност е ориентирана към компании, притежавани от непознат капитал.
В продължение на три десетилетия Русия беше в мрежите на полуколониална взаимозависимост от Запада. Най-важният детайл от този механизъм на взаимозависимост е западният капитал. Росстат спря да разгласява основни статистически данни за мястото на непознатия капитал в съветската стопанска система преди няколко години.
Все отново, по последните налични данни на Росстат, през 2015 година дяловете на фирмите с задграничен капитал в общия размер на уставния капитал на всички форми на благосъстоятелност са равни на: в търговията - 81%, хранително-вкусовата индустрия - 66%, добивната индустрия - 42 %. За идващите години има единствено експертни оценки. Според изчисленията на учен С.Ю. Глазиев, през днешния ден към 50% от активите на съветската промишленост са благосъстоятелност на нерезиденти.
Чуждите капитали работят като мощна помпа, изпомпвайки естествени и финансови запаси от страната ни. Според данните на платежния баланс на Руската федерация (съставен от Банката на Русия), единствено през последните седем години (2015-2021 г.) от страната са изтеглени доходи, дължими на задгранични вложители, в размер на 600 милиарда А това, апропо, е равно на два годишни бюджета на Руската федерация.
Друга тягост, генерирана от наличието на непознат капитал в страната, е, че по команда от Вашингтон, Лондон и Брюксел западните компании могат да спрат работата си или по различен метод да нарушат съществено икономическия живот. Сегашната санкционна война на груповия Запад против Русия ясно показва това.
Очевидно за Русия, която желае да възвърне националния си суверенитет, става настояща задачата за национализация от третия вид.
Отделни случаи на такива национализации има и преди Втората международна война. На 18 март 1938 година в Мексико президентът Лазаро Карденас подписва декрет за експроприиране на активите на петролната промишленост, в която има 170 компании. Де юре те бяха мексикански, само че като капитал бяха съвсем напълно непознати.
Оттогава 18 март се празнува всяка година като цивилен празник в Мексико. На 7 юни 1938 година президентът на Мексико издава декрет за основаване на националната компания Petróleos Mexicanos (PEMEX) с изключителни права за изследване, рандеман, пречистване и комерсиализация на нефта в Мексико.
След Втората международна война Съветският съюз по всевъзможен метод спомага на страните от третия свят за освобождение от колониална и неоколониална взаимозависимост. Една от задачите на разрастващото се националноосвободително придвижване в разрастващите се страни беше национализацията на непознатия капитал.
Много резонансна беше историята с национализацията на иранската петролна промишленост при започване на 50-те години. Тя сподели, че Западът е подготвен непременно да отбрани позициите на своите корпорации в разрастващите се страни.
Тогавашният министър-председател на Иран Мохамед Мосадък съумява да реализира приемането на 20 март 1951 година на закон за национализацията на петролната промишленост. Това стана основа за национализацията на Англо-иранската петролна компания. Реакцията на Лондон на национализацията е държавен прелом, проведен през 1953 година от английските разследващи служби и Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати.
Правителството на Мосадък беше свалено и производството на нефт беше върнато на английските господари. През 1954 година Англо-иранската петролна компания е преименувана на „ Бритиш Петролеум “ (British Petroleum - BP).
Към днешна дата цялото произвеждане на петрол и газ, дружно с преработката на въглеводороди в Иран, са под юрисдикцията на Министерството на петрола и принадлежат на държавни организации: Националната иранска петролна компания (NIOC), Националната иранска газова компания (NIGC) и Националната иранска нефтохимическа компания (NPC).
Национализации на петролни компании бяха осъществени и в други страни, от време на време даже без преврати. Например, през 1962 година държавното управление на Цейлон (Шри Ланка) национализира активите на петролна компания, отчасти благосъстоятелност на англо-холандската Royal Dutch Shell, без никакви специфични последици.
California Arabian Standard Oil Company, американска петролна компания, оперира в Саудитска Арабия от 1933 година и е преименувана на Aramco (Saudi Arabian Oil Company) през 1944 година През 1972 година Рияд съумява да си обезпечи 20% дял в капитала на Aramco. А през 1980 година държавното управление изцяло национализира Aramco, която през днешния ден е най-голямата петролна компания в света.
Компаниите в други добивни промишлености също са национализирани. Така в Замбия през 1968 година държавното управление на Кенет Каунда национализира медната промишленост, показана от Anglo-American Corporation и American Metal Climax.
През 1972 година в Чили социалистическото държавно управление на Салвадор Алиенде, което пристигна на власт, национализира медодобивната промишленост (един от главните браншове на чилийската икономика). Американските компании Anaconda, Kennecott и Cerro, които направляваха промишлеността, бяха изгонени от страната. През 1973 година американските разследващи служби провеждат държавен прелом и убийството на президента Алиенде. Американският капитал възвърна позициите си в медодобивната промишленост в Чили.
Други обекти, които бяха под контрола на западните страни, също бяха подложени на национализация. През втората половина на 40-те години в Аржентина е осъществена национализация на железниците. През 1956 година египетското държавно управление национализира Суецкия канал. Той е бил благосъстоятелност на Suez Canal Company, благосъстоятелност на английски и френски капитал.
Установяването на надзор над канала има огромно военно и политическо значение. Освен това Египет разчиташе да получи средства от употребата на канала за попълване на държавната хазна и построяването на Асуанския язовир. Британският министър председател Антъни Идън, по време на договаряния със Съединените щати, сподели, че " отстраняването на Насър и основаването на режим в Египет, който е по-малко неприятелски към Запада, са най-важните цели ".
Всички опити на Запада да отстрани президента на Египет обаче се провалиха. Насър акцентира, че „ всички акционери и притежатели на учредителни акции ще бъдат обезщетени за своите акции по котираната им стойност на Парижката фондова борса в деня, предшестващ влизането в действие на този закон. “
На идната 1957 година са национализирани английските военни бази в Шри Ланка – авиационната в Катунаяка и военноморската в Тринкомали. Тук преобладаваха политическите съображения.
Интересен е опитът с национализациите в Куба след революцията от 1959 година Първоначално държавното управление на Фидел Кастро не планираше да извърши цялостна национализация, само че самите Съединени щати тласнаха кубинските управляващи към това.
Импулсът беше отводът на американските рафинерии да преработват недопечен нефт, получен от Съюз на съветските социалистически републики. Изправена пред вероятността за липса на нефт, Куба национализира три американски рафинерии. Това усили санкционния напън на Съединени американски щати върху Куба.
Хавана отговори, като национализира цялата американска благосъстоятелност. По-късно частни компании, благосъстоятелност на кубинци, които симпатизираха на диктатурата на Батиста, който беше свален по време на революцията, бяха национализирани.
Диапазонът на отзиви за днешните дейности на Русия във връзка с непознатия капитал от недружелюбни страни е доста необятен. От заледяване (прехвърляне на дружество под контрола на краткотрайна администрация за периода на санкциите) до национализация.
Много съветски политици и чиновници се изрекоха в интерес на национализацията. Така на 10 март заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи, че съветското държавно управление към този момент обмисля опцията за банкрут и национализация на имуществото на задгранични компании, напускащи съветския пазар.
Санкционната война е в петия си месец, само че до момента не съм чул нито един случай на национализация на непознати компании. На 1 юли доста съветски медии оповестиха, че най-сетне е регистриран първият случай на национализация на непознат капитал. Sakhalin Energy който е оператор на плана Сахалин-2, беше разгласен за обект на национализация.
Важна част от плана е цех за произвеждане на полутечен природен газ (LNG). Собственици на компанията са съветският Газпром (50% плюс една акция), англо-холандската Shell (27,5% минус една акция), както и японските Mitsui & Co (12,5%) и Mitsubishi (10%). Авторите на тази сензация се базират на декрет на президента на Руската федерация от 30 юни 2022 година № 416 „ За използването на специфични стопански ограничения в горивно-енергийния бранш по отношение на недружелюбните дейности на някои непознати страни и интернационалните организации.”
В документа се показва, че държавното управление е инструктирано да сътвори сдружение с лимитирана отговорност (ООД), на което да бъдат трансферирани правата, отговорностите и имуществото на Sakhalin Energy. В капитала на новото сдружение ще влезе съветската " Газпром ".
Що се отнася до задграничните акционери на Sakhalin Energy, за тях не е закрита опцията да влязат в капитала на нова компания. Най-вероятно японските акционери на Sakhalin Energy ще се възползват от тази опция, само че Shell ще напусне играта. Всъщност не се занимаваме с национализация, а с метаморфоза на плана „ Сахалин-2 “ (изключването от англо-холандския план „ Шел “).
Продължаващата санкционна война на Запада против Русия обаче неизбежно ще изисква действителни национализации на непознат капитал.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 17 юни на Петербургския интернационален стопански конгрес съветският президент Владимир Путин сподели доста верни думи: „ Суверенитетът в 21 век не може да бъде непълен, фрагментарен, всички негови детайли са еднообразно значими... За нас е значимо освен да пазиме политическия си суверенитет, националната еднаквост, само че и да укрепваме всичко, което дефинира икономическата самостоятелност на страната, финансовата, кадровата, софтуерната автономия и самостоятелност. “
Наистина, суверенитетът на Русия не може да бъде непълен. А най-важното изискване за постигането му е национализацията на компаниите с непознат капитал. Без тази стъпка Русия няма да може да има самостоятелност в областите, които президентът уточни: икономическа, финансова, кадрова, софтуерна. И бих добавил: политическа. Това е аксиома, потвърдена от национализацията на непознати компании в разнообразни страни по света в продължение на повече от век история.
От началото на предишния век национализациите са осъществени в десетки страни, те могат да бъдат разграничени на няколко типа според от преследваните цели.
Първият вид са непрекъснати национализации, преследващи задачата за преструктуриране на социално-икономическия модел на страната. Най-яркият образец са национализациите, осъществени в Съветска Русия под знамето на социалистическата гражданска война след 1917 година След Втората международна война сходни национализации се правят и в страните с национална народна власт от Източна Европа, които потеглят по пътя на социализма.
Вторият тип са краткотрайни, или „ механически “ национализации на обособени компании и банки за тяхното финансово излекуване, за попречване на банкрут. Средствата от държавната хазна се употребяват за назад изкупуване на дялове от частни бизнес структури; след известно време страната се отдръпва от капитала на такива структури. Ярък образец са краткотрайните или „ механически “ национализации на най-големите банки в Съединени американски щати и Обединеното кралство по време на международната финансова рецесия от 2008-2009 година
Третият вид са национализации, ориентирани към освобождение на страната от колониална и неоколониална взаимозависимост, чиято заостреност е ориентирана към компании, притежавани от непознат капитал.
В продължение на три десетилетия Русия беше в мрежите на полуколониална взаимозависимост от Запада. Най-важният детайл от този механизъм на взаимозависимост е западният капитал. Росстат спря да разгласява основни статистически данни за мястото на непознатия капитал в съветската стопанска система преди няколко години.
Все отново, по последните налични данни на Росстат, през 2015 година дяловете на фирмите с задграничен капитал в общия размер на уставния капитал на всички форми на благосъстоятелност са равни на: в търговията - 81%, хранително-вкусовата индустрия - 66%, добивната индустрия - 42 %. За идващите години има единствено експертни оценки. Според изчисленията на учен С.Ю. Глазиев, през днешния ден към 50% от активите на съветската промишленост са благосъстоятелност на нерезиденти.
Чуждите капитали работят като мощна помпа, изпомпвайки естествени и финансови запаси от страната ни. Според данните на платежния баланс на Руската федерация (съставен от Банката на Русия), единствено през последните седем години (2015-2021 г.) от страната са изтеглени доходи, дължими на задгранични вложители, в размер на 600 милиарда А това, апропо, е равно на два годишни бюджета на Руската федерация.
Друга тягост, генерирана от наличието на непознат капитал в страната, е, че по команда от Вашингтон, Лондон и Брюксел западните компании могат да спрат работата си или по различен метод да нарушат съществено икономическия живот. Сегашната санкционна война на груповия Запад против Русия ясно показва това.
Очевидно за Русия, която желае да възвърне националния си суверенитет, става настояща задачата за национализация от третия вид.
Отделни случаи на такива национализации има и преди Втората международна война. На 18 март 1938 година в Мексико президентът Лазаро Карденас подписва декрет за експроприиране на активите на петролната промишленост, в която има 170 компании. Де юре те бяха мексикански, само че като капитал бяха съвсем напълно непознати.
Оттогава 18 март се празнува всяка година като цивилен празник в Мексико. На 7 юни 1938 година президентът на Мексико издава декрет за основаване на националната компания Petróleos Mexicanos (PEMEX) с изключителни права за изследване, рандеман, пречистване и комерсиализация на нефта в Мексико.
След Втората международна война Съветският съюз по всевъзможен метод спомага на страните от третия свят за освобождение от колониална и неоколониална взаимозависимост. Една от задачите на разрастващото се националноосвободително придвижване в разрастващите се страни беше национализацията на непознатия капитал.
Много резонансна беше историята с национализацията на иранската петролна промишленост при започване на 50-те години. Тя сподели, че Западът е подготвен непременно да отбрани позициите на своите корпорации в разрастващите се страни.
Тогавашният министър-председател на Иран Мохамед Мосадък съумява да реализира приемането на 20 март 1951 година на закон за национализацията на петролната промишленост. Това стана основа за национализацията на Англо-иранската петролна компания. Реакцията на Лондон на национализацията е държавен прелом, проведен през 1953 година от английските разследващи служби и Централно разузнавателно управление на САЩ на Съединени американски щати.
Правителството на Мосадък беше свалено и производството на нефт беше върнато на английските господари. През 1954 година Англо-иранската петролна компания е преименувана на „ Бритиш Петролеум “ (British Petroleum - BP).
Към днешна дата цялото произвеждане на петрол и газ, дружно с преработката на въглеводороди в Иран, са под юрисдикцията на Министерството на петрола и принадлежат на държавни организации: Националната иранска петролна компания (NIOC), Националната иранска газова компания (NIGC) и Националната иранска нефтохимическа компания (NPC).
Национализации на петролни компании бяха осъществени и в други страни, от време на време даже без преврати. Например, през 1962 година държавното управление на Цейлон (Шри Ланка) национализира активите на петролна компания, отчасти благосъстоятелност на англо-холандската Royal Dutch Shell, без никакви специфични последици.
California Arabian Standard Oil Company, американска петролна компания, оперира в Саудитска Арабия от 1933 година и е преименувана на Aramco (Saudi Arabian Oil Company) през 1944 година През 1972 година Рияд съумява да си обезпечи 20% дял в капитала на Aramco. А през 1980 година държавното управление изцяло национализира Aramco, която през днешния ден е най-голямата петролна компания в света.
Компаниите в други добивни промишлености също са национализирани. Така в Замбия през 1968 година държавното управление на Кенет Каунда национализира медната промишленост, показана от Anglo-American Corporation и American Metal Climax.
През 1972 година в Чили социалистическото държавно управление на Салвадор Алиенде, което пристигна на власт, национализира медодобивната промишленост (един от главните браншове на чилийската икономика). Американските компании Anaconda, Kennecott и Cerro, които направляваха промишлеността, бяха изгонени от страната. През 1973 година американските разследващи служби провеждат държавен прелом и убийството на президента Алиенде. Американският капитал възвърна позициите си в медодобивната промишленост в Чили.
Други обекти, които бяха под контрола на западните страни, също бяха подложени на национализация. През втората половина на 40-те години в Аржентина е осъществена национализация на железниците. През 1956 година египетското държавно управление национализира Суецкия канал. Той е бил благосъстоятелност на Suez Canal Company, благосъстоятелност на английски и френски капитал.
Установяването на надзор над канала има огромно военно и политическо значение. Освен това Египет разчиташе да получи средства от употребата на канала за попълване на държавната хазна и построяването на Асуанския язовир. Британският министър председател Антъни Идън, по време на договаряния със Съединените щати, сподели, че " отстраняването на Насър и основаването на режим в Египет, който е по-малко неприятелски към Запада, са най-важните цели ".
Всички опити на Запада да отстрани президента на Египет обаче се провалиха. Насър акцентира, че „ всички акционери и притежатели на учредителни акции ще бъдат обезщетени за своите акции по котираната им стойност на Парижката фондова борса в деня, предшестващ влизането в действие на този закон. “
На идната 1957 година са национализирани английските военни бази в Шри Ланка – авиационната в Катунаяка и военноморската в Тринкомали. Тук преобладаваха политическите съображения.
Интересен е опитът с национализациите в Куба след революцията от 1959 година Първоначално държавното управление на Фидел Кастро не планираше да извърши цялостна национализация, само че самите Съединени щати тласнаха кубинските управляващи към това.
Импулсът беше отводът на американските рафинерии да преработват недопечен нефт, получен от Съюз на съветските социалистически републики. Изправена пред вероятността за липса на нефт, Куба национализира три американски рафинерии. Това усили санкционния напън на Съединени американски щати върху Куба.
Хавана отговори, като национализира цялата американска благосъстоятелност. По-късно частни компании, благосъстоятелност на кубинци, които симпатизираха на диктатурата на Батиста, който беше свален по време на революцията, бяха национализирани.
Диапазонът на отзиви за днешните дейности на Русия във връзка с непознатия капитал от недружелюбни страни е доста необятен. От заледяване (прехвърляне на дружество под контрола на краткотрайна администрация за периода на санкциите) до национализация.
Много съветски политици и чиновници се изрекоха в интерес на национализацията. Така на 10 март заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи, че съветското държавно управление към този момент обмисля опцията за банкрут и национализация на имуществото на задгранични компании, напускащи съветския пазар.
Санкционната война е в петия си месец, само че до момента не съм чул нито един случай на национализация на непознати компании. На 1 юли доста съветски медии оповестиха, че най-сетне е регистриран първият случай на национализация на непознат капитал. Sakhalin Energy който е оператор на плана Сахалин-2, беше разгласен за обект на национализация.
Важна част от плана е цех за произвеждане на полутечен природен газ (LNG). Собственици на компанията са съветският Газпром (50% плюс една акция), англо-холандската Shell (27,5% минус една акция), както и японските Mitsui & Co (12,5%) и Mitsubishi (10%). Авторите на тази сензация се базират на декрет на президента на Руската федерация от 30 юни 2022 година № 416 „ За използването на специфични стопански ограничения в горивно-енергийния бранш по отношение на недружелюбните дейности на някои непознати страни и интернационалните организации.”
В документа се показва, че държавното управление е инструктирано да сътвори сдружение с лимитирана отговорност (ООД), на което да бъдат трансферирани правата, отговорностите и имуществото на Sakhalin Energy. В капитала на новото сдружение ще влезе съветската " Газпром ".
Що се отнася до задграничните акционери на Sakhalin Energy, за тях не е закрита опцията да влязат в капитала на нова компания. Най-вероятно японските акционери на Sakhalin Energy ще се възползват от тази опция, само че Shell ще напусне играта. Всъщност не се занимаваме с национализация, а с метаморфоза на плана „ Сахалин-2 “ (изключването от англо-холандския план „ Шел “).
Продължаващата санкционна война на Запада против Русия обаче неизбежно ще изисква действителни национализации на непознат капитал.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ