Тук живеят днес дългоглавите наследници на обитателите на Атлантида
Субтропичният климат, кристалносините води и неземните вулканични и пустинни пейзажи доведоха на Канарските острови над 15 млн. туристи през миналата година. Островите са най-южният район на Испания като най-източната им точка се намира едвам на 100 км от Мароко.
Много преди испанските заселници да дойдат в края на 15-и век, обаче, там процъфтявала друга цивилизация – гуанчите.
За произхода на гуанчите от дълго време се спори и спекулира от археолози и историци. Според някои теории те са наследници на келтите или евентуално на викингите. Мнозина имат вяра, че те даже може да произлизат от митичните жители на Атлантида, оповестява BBC.
През 2019 година проучване на ДНК на античните мумии на острова разкрива, че те най-вероятно са бербери от Северна Африка, пристигнали тук още към 100 година прочие Хр., а може би и по-рано.
Как тъкмо гуанчите стигнали до архипелага не е ясно. Една доктрина допуска, че са плавали с дребни съдове и са стигнали до островите Ланзароте и Фуертевентура. И макар че броят на заселниците също е тайнственост, изследвания пресмятат, че 14 двойки биха били задоволителни да се насели архипелагът.
Археологическите изследвания допускат, че гуанчите живеели в племенно общество, където вождовете или владетелите управлявали съвсем еднолично. Те се занимавали със земеделие, лов и събирачество, а диетата им включвала мляко, козе месо, свинско и плодове. Основно били облечени в туники от ярешки кожи и горни облекла, направени от сплетени тръстики. Живеели в пещери или елементарни нискокаменни къщи.
Те почнали да употребяват пещерите като хранилища и храмове. Някои от тези структури са непокътнати до наши дни и демонстрират, че гуанчите имали комплицирани астрономически знания. Дупките по стените на пещерите пропущали слънчевите лъчи в избрани позиции в другите елементи на годината, отбелязвайки слънцестоене и равноденствие.
Една от най-забележителните такива структури е Риско Кайдо – населено място от 21 пещери, издълбани във вулканична почва на 100 м височина над река Барако Хондо на остров Гран Канария. Смята се, че мястото е било употребявано за хамбар, храм и астрономическа обсерватория със същите тези дупки, които пропущали слънчеви и лунни лъчи в пещерата, тъй че да осветят алегорични рисунки по стените.
Макар през днешния ден да се счита, че гуанчите не съществуват като обособен етнос, следи от културата им могат да се открият в обичаите и традициите на Канарите. Сред тях е силбо - езикът посредством свиркане на остров Гомера.
При идването на испанците през 1402 година островите били гъсто обитаеми с към 20 000 души. Местните наричали себе си „ винчери “, което на техния език значи „ родени тук “. Според сведенията на испанските историци локалните били снажни високи до 2 метра широколики с подчертани очни орбити хора, само че красиви.
Населението било смесено – множеството били тъмнокожи, само че имало и руси и червенокожи със сини очи. В развиването си като цивилизация били в Каменната епоха – не познавали металите, главните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Научните проучвания върху откритите мумии в пещерите на островите демонстрират, че античните са били високи дългоглави кроманьонци появили се тук преди към 30 000 години.
Жителите на островите нямали никакво разбиране от мореплаване и явно били прекарали хилядолетия в цялостна изолираност, твърдо уверени, че са единствените хора на света.
След испанското завладяване и изтощителна 80-годишна война броят им фрапантно намалял. След това по-голяма част от гуанчите са избити или отведени в иго. Останалите единствено към 2000 дами, старци и деца на островите последователно се смесват с испанците, от които одобряват християнството и губят езика си.
Много преди испанските заселници да дойдат в края на 15-и век, обаче, там процъфтявала друга цивилизация – гуанчите.
За произхода на гуанчите от дълго време се спори и спекулира от археолози и историци. Според някои теории те са наследници на келтите или евентуално на викингите. Мнозина имат вяра, че те даже може да произлизат от митичните жители на Атлантида, оповестява BBC.
През 2019 година проучване на ДНК на античните мумии на острова разкрива, че те най-вероятно са бербери от Северна Африка, пристигнали тук още към 100 година прочие Хр., а може би и по-рано.
Как тъкмо гуанчите стигнали до архипелага не е ясно. Една доктрина допуска, че са плавали с дребни съдове и са стигнали до островите Ланзароте и Фуертевентура. И макар че броят на заселниците също е тайнственост, изследвания пресмятат, че 14 двойки биха били задоволителни да се насели архипелагът.
Археологическите изследвания допускат, че гуанчите живеели в племенно общество, където вождовете или владетелите управлявали съвсем еднолично. Те се занимавали със земеделие, лов и събирачество, а диетата им включвала мляко, козе месо, свинско и плодове. Основно били облечени в туники от ярешки кожи и горни облекла, направени от сплетени тръстики. Живеели в пещери или елементарни нискокаменни къщи.
Те почнали да употребяват пещерите като хранилища и храмове. Някои от тези структури са непокътнати до наши дни и демонстрират, че гуанчите имали комплицирани астрономически знания. Дупките по стените на пещерите пропущали слънчевите лъчи в избрани позиции в другите елементи на годината, отбелязвайки слънцестоене и равноденствие.
Една от най-забележителните такива структури е Риско Кайдо – населено място от 21 пещери, издълбани във вулканична почва на 100 м височина над река Барако Хондо на остров Гран Канария. Смята се, че мястото е било употребявано за хамбар, храм и астрономическа обсерватория със същите тези дупки, които пропущали слънчеви и лунни лъчи в пещерата, тъй че да осветят алегорични рисунки по стените.
Макар през днешния ден да се счита, че гуанчите не съществуват като обособен етнос, следи от културата им могат да се открият в обичаите и традициите на Канарите. Сред тях е силбо - езикът посредством свиркане на остров Гомера.
При идването на испанците през 1402 година островите били гъсто обитаеми с към 20 000 души. Местните наричали себе си „ винчери “, което на техния език значи „ родени тук “. Според сведенията на испанските историци локалните били снажни високи до 2 метра широколики с подчертани очни орбити хора, само че красиви.
Населението било смесено – множеството били тъмнокожи, само че имало и руси и червенокожи със сини очи. В развиването си като цивилизация били в Каменната епоха – не познавали металите, главните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Научните проучвания върху откритите мумии в пещерите на островите демонстрират, че античните са били високи дългоглави кроманьонци появили се тук преди към 30 000 години.
Жителите на островите нямали никакво разбиране от мореплаване и явно били прекарали хилядолетия в цялостна изолираност, твърдо уверени, че са единствените хора на света.
След испанското завладяване и изтощителна 80-годишна война броят им фрапантно намалял. След това по-голяма част от гуанчите са избити или отведени в иго. Останалите единствено към 2000 дами, старци и деца на островите последователно се смесват с испанците, от които одобряват християнството и губят езика си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ