Институциите: Стратегическият здравен съвет е излишен и противоконституционен
Стратегическият здравен съвет, препоръчан в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, е непотребен и противоконституционен. Това е единомислещото мнение на институциите, изпратили мнения по законопроекта, импортиран от депутата от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев – Министерство на здравеопазването, НЗОК и Изпълнителна организация „ Медицински контрол “. Срещу основаването на съвета се произнася и Сдружение за развиване на българското опазване на здравето, до момента в който БАПЗГ, Алиансът на българските акушерки и Националната мрежа за децата поддържат основаването му.
Според Здравното министерство по този начин, както е конституиран в текстовете на законопроекта, е с донякъде обяснен юридически статут, което пък поражда опасения по отношение на позиционирането му сред институциите, ангажирани със здравната политика.
„ Считаме, че разграничаването на функционалностите на стратегическия здравен съвет като съвещателен орган на законодателната власт от тези на изпълнителната власт, която управлява и реализира държавната здравна политика, следва да е изрично, с цел да не се нарушава конституционно откритият баланс сред институциите “, споделят от Министерство на здравеопазването.
От Министерството считат още, че би трябвало да се разиска и въпросът с нуждата от основаването на още един съвещателен съвет с компетентности, които се припокриват от тези на други препоръки с сходни функционалности – Икономическият и обществен съвет и Висшият медицински съвет.
От НЗОК декларират, че се основава усещане за разбъркване на функционалности на органи на изпълнителната власт с тези на законодателната власт, което от своя страна не кореспондира с правилото за разделяне на управляващите.
„ Доколкото в Конституцията е планувано организацията и активността на Народното събрание да се реализират въз основа на Конституцията и на устав, признат от него, както и че Народното събрание избира от своя състав непрекъснати и краткотрайни комисии с конституционно избрани функционалности, то предлагането за основаване на друг от посочените органи към Народно събрание остава неразбираемо и нестимулирано “, споделят от Здравната каса.
„ Така оферти стратегически здравен съвет основава неизясненост по отношение на правното му състояние, а точно: орган на коя държавна власт се явява - на изпълнителната власт или на законодателната. Самият съвет се явява без действителни пълномощия както в изпълнителната, по този начин и в законодателната власт на страната. В този смисъл основаването на предлаганата администрация би влезнало в колизия със Закона за администрацията, който основава предел на числеността на обществената администрация “, безапелационни са от ИАМН.
От организацията възразяват против регламента за член на съвета да бъде определено всяко лице с виеше обучение с образователно-квалификационна степен магистър, защото това дава опция лице отвън сферата на опазването на здравето да може да взима отношение по стратегическите цели на здравната политика в България.
Според Сдружението за развиване на българското опазване на здравето този съвет ще бъде още една бюрократична пречка и по този начин, както е препоръчан и конструиран, няма да улесни политиките в областта на опазването на здравето, а по-скоро ще ги затормози. Единственият действителен резултат, който този орган може да създаде, е основаването на непотребни работни места в областта на администрацията и опция определените членове да получават регламентираната заплата без да реализират смислена и потребна активност, считат от Сдружението.
От БАПЗГ пък упорстват в Стратегическия здравен съвет да бъдат включени и членове от всички професионални посоки в опазването на здравето. „ Без представители на съсловните организации Съветът би дублирал значително активността на Комисията по опазването на здравето към Народно събрание. С възлагането на избраните в Законопроекта функционалности на Съвета се „ размива “ политическата отговорност за недомислени законодателни решения. Без представители на всички класи не може да се вършат дълготрайни здравни политики и да се формулират стратегическите цели на опазването на здравето, които са съществена цел на Стратегическия здравен съвет “, споделят от асоциацията и изискват да отпадне регламента в съвета да вземат участие единствено лица с добита образователно-квалификационна степен „ магистър “.
От Алианса на българските акушерки акцентират, че основаване на Стратегически здравен съвет с членове, издигнати от парламентарните групи, няма по какъв начин да докара до взимане на надпартийни и самостоятелни решения, до момента в който не бъдат включени задоволителен брой представители на всички заинтригувани страни - медицински лица и представители на пациентски организации.
„ Нашето предложение е, като членове на Стратегическия здравен съвет да бъдат включени представители от всички типове контролирани медицински специалности, без това да бъде политически обвързано с партийна принадлежност. Само по този начин може да се осъществя активност на равнопоставени полемики, съвещания, мнения и решения в областта на компетентността си. Липсата на равноправна представителност на специалностите на фелдшери, акушерки, асистент фармацевти, зъботехници, рехабилитатори и други е в прорез с Глобалните тактики 2020-2025 г за развиване на съсловията в опазването на здравето “, споделят от алианса.
Подкрепата си за съвета показват и от Национална мрежа за децата, само че изричат и безпокойство, че при препоръчаната конструкция на Съвета, в чиито състав влизат само представители на парламентарните групи, не се подсигурява изцяло вземането на надпартийни и самостоятелни решения и тя оставя прекомерно огромно поле за политическо въздействие върху решенията на Съвета. „ За да бъде избегнат този риск, предлагаме включването в състава на Съвета като равноправни представители на представители на всички контролирани медицински професии; представители на пациентски организации; представители на неправителствени организации с експертиза в региона на опазването на здравето, здравните грижи и уязвимите групи и предлагаме съвещанията на Съвета да са на месечна база “, споделят от организацията.
Според Здравното министерство по този начин, както е конституиран в текстовете на законопроекта, е с донякъде обяснен юридически статут, което пък поражда опасения по отношение на позиционирането му сред институциите, ангажирани със здравната политика.
„ Считаме, че разграничаването на функционалностите на стратегическия здравен съвет като съвещателен орган на законодателната власт от тези на изпълнителната власт, която управлява и реализира държавната здравна политика, следва да е изрично, с цел да не се нарушава конституционно откритият баланс сред институциите “, споделят от Министерство на здравеопазването.
От Министерството считат още, че би трябвало да се разиска и въпросът с нуждата от основаването на още един съвещателен съвет с компетентности, които се припокриват от тези на други препоръки с сходни функционалности – Икономическият и обществен съвет и Висшият медицински съвет.
От НЗОК декларират, че се основава усещане за разбъркване на функционалности на органи на изпълнителната власт с тези на законодателната власт, което от своя страна не кореспондира с правилото за разделяне на управляващите.
„ Доколкото в Конституцията е планувано организацията и активността на Народното събрание да се реализират въз основа на Конституцията и на устав, признат от него, както и че Народното събрание избира от своя състав непрекъснати и краткотрайни комисии с конституционно избрани функционалности, то предлагането за основаване на друг от посочените органи към Народно събрание остава неразбираемо и нестимулирано “, споделят от Здравната каса.
„ Така оферти стратегически здравен съвет основава неизясненост по отношение на правното му състояние, а точно: орган на коя държавна власт се явява - на изпълнителната власт или на законодателната. Самият съвет се явява без действителни пълномощия както в изпълнителната, по този начин и в законодателната власт на страната. В този смисъл основаването на предлаганата администрация би влезнало в колизия със Закона за администрацията, който основава предел на числеността на обществената администрация “, безапелационни са от ИАМН.
От организацията възразяват против регламента за член на съвета да бъде определено всяко лице с виеше обучение с образователно-квалификационна степен магистър, защото това дава опция лице отвън сферата на опазването на здравето да може да взима отношение по стратегическите цели на здравната политика в България.
Според Сдружението за развиване на българското опазване на здравето този съвет ще бъде още една бюрократична пречка и по този начин, както е препоръчан и конструиран, няма да улесни политиките в областта на опазването на здравето, а по-скоро ще ги затормози. Единственият действителен резултат, който този орган може да създаде, е основаването на непотребни работни места в областта на администрацията и опция определените членове да получават регламентираната заплата без да реализират смислена и потребна активност, считат от Сдружението.
От БАПЗГ пък упорстват в Стратегическия здравен съвет да бъдат включени и членове от всички професионални посоки в опазването на здравето. „ Без представители на съсловните организации Съветът би дублирал значително активността на Комисията по опазването на здравето към Народно събрание. С възлагането на избраните в Законопроекта функционалности на Съвета се „ размива “ политическата отговорност за недомислени законодателни решения. Без представители на всички класи не може да се вършат дълготрайни здравни политики и да се формулират стратегическите цели на опазването на здравето, които са съществена цел на Стратегическия здравен съвет “, споделят от асоциацията и изискват да отпадне регламента в съвета да вземат участие единствено лица с добита образователно-квалификационна степен „ магистър “.
От Алианса на българските акушерки акцентират, че основаване на Стратегически здравен съвет с членове, издигнати от парламентарните групи, няма по какъв начин да докара до взимане на надпартийни и самостоятелни решения, до момента в който не бъдат включени задоволителен брой представители на всички заинтригувани страни - медицински лица и представители на пациентски организации.
„ Нашето предложение е, като членове на Стратегическия здравен съвет да бъдат включени представители от всички типове контролирани медицински специалности, без това да бъде политически обвързано с партийна принадлежност. Само по този начин може да се осъществя активност на равнопоставени полемики, съвещания, мнения и решения в областта на компетентността си. Липсата на равноправна представителност на специалностите на фелдшери, акушерки, асистент фармацевти, зъботехници, рехабилитатори и други е в прорез с Глобалните тактики 2020-2025 г за развиване на съсловията в опазването на здравето “, споделят от алианса.
Подкрепата си за съвета показват и от Национална мрежа за децата, само че изричат и безпокойство, че при препоръчаната конструкция на Съвета, в чиито състав влизат само представители на парламентарните групи, не се подсигурява изцяло вземането на надпартийни и самостоятелни решения и тя оставя прекомерно огромно поле за политическо въздействие върху решенията на Съвета. „ За да бъде избегнат този риск, предлагаме включването в състава на Съвета като равноправни представители на представители на всички контролирани медицински професии; представители на пациентски организации; представители на неправителствени организации с експертиза в региона на опазването на здравето, здравните грижи и уязвимите групи и предлагаме съвещанията на Съвета да са на месечна база “, споделят от организацията.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ