Глад за 300 млн. души. Как Русия предизвика и световна криза за храна
Стотици милиони поданици на планетата могат да останат без самун. Буквално. Причината за това е международната рецесия в доставките на съществени храни, провокирана от войната на Русия в Украйна.
Когато Русия стартира непредизвиканата си инвазия в Украйна, това беше единствено предизвестие. Повече от три месеца по-късно предизвестието е реалност и на доста точки по света към този момент има недостиг на храни, а специалистите предсказват обстановката да се утежни.
Двете страни, въвлечени във войната, са измежду най-големите производители на селскостопанска продукция, а конфликтът сред тях изведе на напред във времето крехкостта на международните вериги за доставки.
За смисъла на Русия и Украйна е задоволително да се каже, че двете страни са световни водачи в износа на ечемик, царевица, рапица, слънчогледово семе, както и олио. Заедно двете страни обезпечават 30% от международните доставки на пшеница. Русия изнася 17% от международната пшеница, а Украйна - 20% от международната рапица.
Войната на Москва обаче унищожи огромна част от международните вериги за доставка на храни, а обстановката е допустимо да се утежни и поради предстоящата понижена годишна продукция. Как тъкмо наподобява тази картина.
Каква е ролята на блокадите
Досега съветската военна тактика включваше блокирането и бомбардирането на пристанища, част от които са основни за питателните доставки. В началото на май президентът на Украйна Володимир Зеленски изрече опасения, свързани с неизбежната рецесия и изиска от международните водачи да подхващат незабавни дейности, с което да вдигнат блокадите от украинските пристанища на Черно море, с цел да могат да се възобновят доставките.
В отговор на тези претенции външните министри на страните от Г-7 се събраха в Германия, с цел да обсъдят незабавното превозване на зърно. Те оповестиха, че съветската инвазия е „ основала една от най-тежките хранителни и енергийни рецесии в модерната история “, която заплашва най-бедните страни в света.
Руснаците попречиха за износа на близо 25 млн. тона зърно от Украйна от началото на войната.
Заради блокираните пристанища Украйна стартира да прави износа по железопътните линии към западните си граници, както и към пристанищата по река Дунав , които към момента са отворени. Руснаците попречиха за износа на близо 25 млн. тона зърно от Украйна от началото на войната.
Западните наказания и дефицитът на храни
Докато Украйна е блокирана, Русия продължава производството си на зърно и го изнася през Черно и Азовско море. По време на публична среща в Москва Владимир Путин разгласи, че страната му чака рекордна годишна продукция от пшеница. В същото време глобите, наложени от Запада, блокират доставките и заплащанията, което направи огромна част от покупко-продажбите с Русия сложни или невъзможни за реализиране.
Санкциите могат да замразят и съветския импорт на основни артикули като семена и пестициди, което от своя страна може да докара до по-малка годишна продукция, както и до по-лошото ѝ качество в идващите години.
Освен всичко друго световният недостиг на храни значи, че цените ще се повишават. Всички типове хранителни артикули към този момент покачиха цената си от края на 2020 година насам. Най-засегнати са пазарите за масла, свързани със зърнените и зеленчуковите култури, в които и Русия, и Украйна играят основни функции. Според показателя за цените на храните на Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (FAO) през март 2022 година е достигнато рекордно равнище от 159,3 пункта, с 12,6 по-високо от това през февруари, когато беше строшен ценови връх от 90-те.
Всички тези фактори съставляват опасност за достъпа до храна в страните, които са стопански уязвими и са подвластни от съветската пшеница. Такива страни има в Близкия Изток, Африка и Централна Азия .
Ливан разчита на Украйна за 50 % от доставките си на пшеница
Алекс Смит, който е анализатор в областта на земеделието в The Breakthrough Institute, сподели пред Свободна Европа, че да вземем за пример Ливан разчита на Украйна за 50 % от доставките си на пшеница и сега е изправена пред една от най-тежките стопански рецесии в международен мащаб.
Африканските страни, които минаха през недостиг на хранителни доставки поради COVID-19, както и поради естествени бедствия като суши, наводнения, свлачища и други, сега се мъчат поради дефицита на храни и скока в цените.
Световните водачи насочиха остри рецензии против Русия поради потреблението на износа на аграрни артикули за геополитически цели. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подлага на критика Москва, че с изключение на, че бомбардира зърнени хранилища в Украйна, употребява.
Русия употребява глада и зърното, с цел да упражни влияниеУрсула фон дер Лайен, председателка на Европейската комисия
„ Русия в този момент натрупа личния си експорт на храни като форма на изнудване - задържа доставките, с цел да увеличи международните цени, или търгува пшеница в подмяна на политическа поддръжка. Тя употребява глада и зърното, с цел да упражни въздействие “, сподели Фон дер Лайен.
По време на спор в Съвета на сигурност на Организация на обединените нации Дейвид Бийзли, изпълнителен шеф на Световната стратегия по издръжка , изиска от международните водачи да подхващат незабавни дейности за отварянето на пристанищата на Черно море. По думите му това ще помогне на 276 млн. души по света, които сега се намират под заплаха от апетит. Той добави, че в случай че не бъдат подхванати бързи ограничения „ резултатът от неналичието на дейности ще се усеща по света в идните години “.
Забраната на износа към Централна Азия
През март Русия краткотрайно забрани износа на зърнени култури за страните членки на Евразийския стопански съюз , в който влизат Казахстан, Киргизстан и Армения . От възбраната, която действаше до началото на юни, беше изключена Беларус .
В отговор Казахстан забрани износа на пшеница за съседите си от Централна Азия. Нур Султан е измежду огромните производители на пшеница, само че също внася релативно наличната пшеница от Русия, с цел да покрива вътрешното си ползване, както и с цел да препродава на други страни като Таджикистан , Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан . Тези страни получават към 90% от вноса си на пшеница точно от Казахстан.
Помощ и вероятните решения
На 23 май Пентагонът заяви, че 20 страни са оповестили нов покет с военна помощ за Украйна. Дания даде обещание да изпрати противокорабните ракети „ Харпун “ , които могат да оказват помощ за разкъсването на блокадата и подновяването на питателните доставки.
Европейски Съюз разгласи, че има желание да построи наземен кулоар през Полша към пристанищата на Балтийско море. За този проект заяви комисарят по земеделието Януш Войчеховски . По думите му пристанищата в Гданск и Гдиня са най-подходящи за задачата.
Когато Русия стартира непредизвиканата си инвазия в Украйна, това беше единствено предизвестие. Повече от три месеца по-късно предизвестието е реалност и на доста точки по света към този момент има недостиг на храни, а специалистите предсказват обстановката да се утежни.
Двете страни, въвлечени във войната, са измежду най-големите производители на селскостопанска продукция, а конфликтът сред тях изведе на напред във времето крехкостта на международните вериги за доставки.
За смисъла на Русия и Украйна е задоволително да се каже, че двете страни са световни водачи в износа на ечемик, царевица, рапица, слънчогледово семе, както и олио. Заедно двете страни обезпечават 30% от международните доставки на пшеница. Русия изнася 17% от международната пшеница, а Украйна - 20% от международната рапица.
Войната на Москва обаче унищожи огромна част от международните вериги за доставка на храни, а обстановката е допустимо да се утежни и поради предстоящата понижена годишна продукция. Как тъкмо наподобява тази картина.
Каква е ролята на блокадите
Досега съветската военна тактика включваше блокирането и бомбардирането на пристанища, част от които са основни за питателните доставки. В началото на май президентът на Украйна Володимир Зеленски изрече опасения, свързани с неизбежната рецесия и изиска от международните водачи да подхващат незабавни дейности, с което да вдигнат блокадите от украинските пристанища на Черно море, с цел да могат да се възобновят доставките.
В отговор на тези претенции външните министри на страните от Г-7 се събраха в Германия, с цел да обсъдят незабавното превозване на зърно. Те оповестиха, че съветската инвазия е „ основала една от най-тежките хранителни и енергийни рецесии в модерната история “, която заплашва най-бедните страни в света.
Руснаците попречиха за износа на близо 25 млн. тона зърно от Украйна от началото на войната.
Заради блокираните пристанища Украйна стартира да прави износа по железопътните линии към западните си граници, както и към пристанищата по река Дунав , които към момента са отворени. Руснаците попречиха за износа на близо 25 млн. тона зърно от Украйна от началото на войната.
Западните наказания и дефицитът на храни
Докато Украйна е блокирана, Русия продължава производството си на зърно и го изнася през Черно и Азовско море. По време на публична среща в Москва Владимир Путин разгласи, че страната му чака рекордна годишна продукция от пшеница. В същото време глобите, наложени от Запада, блокират доставките и заплащанията, което направи огромна част от покупко-продажбите с Русия сложни или невъзможни за реализиране.
Санкциите могат да замразят и съветския импорт на основни артикули като семена и пестициди, което от своя страна може да докара до по-малка годишна продукция, както и до по-лошото ѝ качество в идващите години.
Освен всичко друго световният недостиг на храни значи, че цените ще се повишават. Всички типове хранителни артикули към този момент покачиха цената си от края на 2020 година насам. Най-засегнати са пазарите за масла, свързани със зърнените и зеленчуковите култури, в които и Русия, и Украйна играят основни функции. Според показателя за цените на храните на Организацията за издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (FAO) през март 2022 година е достигнато рекордно равнище от 159,3 пункта, с 12,6 по-високо от това през февруари, когато беше строшен ценови връх от 90-те.
Всички тези фактори съставляват опасност за достъпа до храна в страните, които са стопански уязвими и са подвластни от съветската пшеница. Такива страни има в Близкия Изток, Африка и Централна Азия .
Ливан разчита на Украйна за 50 % от доставките си на пшеница
Алекс Смит, който е анализатор в областта на земеделието в The Breakthrough Institute, сподели пред Свободна Европа, че да вземем за пример Ливан разчита на Украйна за 50 % от доставките си на пшеница и сега е изправена пред една от най-тежките стопански рецесии в международен мащаб.
Африканските страни, които минаха през недостиг на хранителни доставки поради COVID-19, както и поради естествени бедствия като суши, наводнения, свлачища и други, сега се мъчат поради дефицита на храни и скока в цените.
Световните водачи насочиха остри рецензии против Русия поради потреблението на износа на аграрни артикули за геополитически цели. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подлага на критика Москва, че с изключение на, че бомбардира зърнени хранилища в Украйна, употребява.
Русия употребява глада и зърното, с цел да упражни влияниеУрсула фон дер Лайен, председателка на Европейската комисия
„ Русия в този момент натрупа личния си експорт на храни като форма на изнудване - задържа доставките, с цел да увеличи международните цени, или търгува пшеница в подмяна на политическа поддръжка. Тя употребява глада и зърното, с цел да упражни въздействие “, сподели Фон дер Лайен.
По време на спор в Съвета на сигурност на Организация на обединените нации Дейвид Бийзли, изпълнителен шеф на Световната стратегия по издръжка , изиска от международните водачи да подхващат незабавни дейности за отварянето на пристанищата на Черно море. По думите му това ще помогне на 276 млн. души по света, които сега се намират под заплаха от апетит. Той добави, че в случай че не бъдат подхванати бързи ограничения „ резултатът от неналичието на дейности ще се усеща по света в идните години “.
Забраната на износа към Централна Азия
През март Русия краткотрайно забрани износа на зърнени култури за страните членки на Евразийския стопански съюз , в който влизат Казахстан, Киргизстан и Армения . От възбраната, която действаше до началото на юни, беше изключена Беларус .
В отговор Казахстан забрани износа на пшеница за съседите си от Централна Азия. Нур Султан е измежду огромните производители на пшеница, само че също внася релативно наличната пшеница от Русия, с цел да покрива вътрешното си ползване, както и с цел да препродава на други страни като Таджикистан , Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан . Тези страни получават към 90% от вноса си на пшеница точно от Казахстан.
Помощ и вероятните решения
На 23 май Пентагонът заяви, че 20 страни са оповестили нов покет с военна помощ за Украйна. Дания даде обещание да изпрати противокорабните ракети „ Харпун “ , които могат да оказват помощ за разкъсването на блокадата и подновяването на питателните доставки.
Европейски Съюз разгласи, че има желание да построи наземен кулоар през Полша към пристанищата на Балтийско море. За този проект заяви комисарят по земеделието Януш Войчеховски . По думите му пристанищата в Гданск и Гдиня са най-подходящи за задачата.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ