Бонбони с рожково брашно и ядете, колкото си щете!
Стават ли за ястие цветята? Всеки японец би отвърнал утвърдително, тъй като в Страната на изгряващото слънце постоянно си вършат салата от хризантеми.
А дали е здравословно? Без подозрение – в случай че цветето е ръчно изработен бонбон от фурми, рожково брашно и орехи, който след това е увит в станиол и цветни хартии като клонче от пазара.
Деца научиха този урок и измайсториха по едно вкусно букетче в Зелена работилница. Кулинарното им премеждие бе едно от отворените ателиета, с които през уикенда Пловдивският културен институт отпразнува 3 години от основаването си.
8-годишната Криси, която обича да рисува и да чете за Мечо Пух, бе измежду първите, които запретнаха ръкави. Нейна връстничка надникна в кутиите с разноцветни капаци, от които мастър шефът в сладкарската работилничка Иванина Черкезова заизважда другите съставки за лакомството. Обичам сладко, само че не доста, тъй като има и захарни заболявания, поколеба се момичето до каква степен е рационално да взе участие в начинанието. Иванина незабавно я успокои, че вместо захар, хлапетата ще употребяват намачкани фурми. После извади кафяв прахуляк, за който побърза да изясни, че не е какао, а рожково брашно. „ Шушулчица, която се мели на брашно. От него не ставате буйни като от какаото и го ядате, колкото си щете ”, смъкна рестриктивните мерки Иванина. После насипа в чинийката пред всеки дребен кулинар и по една лъжица смлени орехи.
„ Орехът наподобява като мозъка и е потребен за мозъка ”, вещо изясни Алекс, който е на 7 и половина години и учи в ОУ „ Княз Александър I ”. Освен наясно с теорията, той се оказа напред и във връзка с практиката, тъй като към този момент е майсторил вкъщи бонбони. „ Взимаме какао на бучки от Лексито. Слагаме масло да се стопи в тигана. Около 1-2 часа. После смесваме с лешници и изсипваме в силиконовите формички на мама ”, показа рецептата и технологията първолакът. И Криси незабавно се сети, че също е правила топчета от какао, захар, масло и кокос.
Последва къс спор дали шоколадът е какао или какаото е съставна част на шоколада. Истинският е горчив, по тази причина му се поставя захар, консерванти и оцветители, само че би трябвало да внимаваме какъв брой ядем, даде уточнения на по-малките Алекс.
После всички надянаха ръкавици и омесиха съставките за здравословния бонбон. В това време Иванина към този момент бе наизвадила станиоли, цветни хартии и мрежи, тиксо, ножици и телчета. За нула време ръчните бонбони бяха увити в сребърно фолио и боднати на съчка, към която хлапетата усукаха зелена хартия, с цел да наподобява на ръкохватка. С малко алено тишу, лилава мрежа и панделка за лукс вкусните букетчета добиха приключен тип и всяка майка получи по едно. А с цел да го сервира уместно, от останала алена хартиена лента Алекс си усука вратовръзка.
Елица Митова оказа помощ на Ирина, която е единствено на 3,5 година Това е нещо доста хубаво – да вършим нещо дружно и да опитваме разнообразни неща, показа майката. Преди готвенето завела щерка си и на отворения урок по художествена гимнастика. Всички класове бяха с вход свободен през уикенда във връзка рождения ден на Пловдивския културен институт.
Между лекциите бъркат мъфини и киш
Във всичко, което вършим, акцентираме на здравословното, изясни Иванина Черкезова. С приятелките й Таня Григорова и Йоана Желева държат сладкарничка „ Зелена работилница ” край Търговската гимназия. Трите девойки с общо занимание се разкрили взаимно, до момента в който следват маркетинг в Пловдивския университет. Миналата година спечелили състезанието на община Пловдив за млад бизнесмен. С наградата отворили пекарната и до момента в който не престават с магистратурите си, бъркат мъфини, киш, бонбони и кексове. Предизвикателството е вътре да няма глутен, оцветители и консерванти. Вместо тях непознати съставки постоянно изненадват изкушените – орехово, бадемово, ябълково и шипково брашно. Че даже и брашно от коприва.
Как с целувки и обятия става мая
„ Брашното, въздухът, водата и захарта доста, доста се обичат. А когато се прегръщат и целуват, става мая ”. Тази любовна формула изведе пред малчугани Дани от Хлебна къща-Пловдив. После им изясни, че квасът се поставя в хляба вместо маята, само че е по-полезен от нея. И даде старт на Театър на трохите, в които хлапета надянаха бели престилки, пресяваха брашно, рисуваха в него, сипваха вода, месиха, отново добавяха брашно и отново мачкаха, до момента в който стигнат нужното съответствие. Накрая всеки си украси питката със сърца и звезди и я занесе вкъщи, с цел да бъде опечена за вечеря.
Понеже огромното месене бе във връзка рождения ден на Пловдивски културен институт, първоначално дребните хлебари получиха ексцентрично задание. 5 кг брашно бяха насипани през ситото като бяла мантия върху масата. А пръстчетата трябваше да нарисуват върху този декор какво е нужно за рожден ден. Торта, първо се сетиха децата и едно през друго викнаха: шоколадова, ванилова, сметанова, бананова, медена! Значи ни трябват 5 торти, заключи шеговито Дани. Подаръци, сърца, усмивки и свещи се появиха върху брашното. Даже и детски център. А Антония нарисува нова рокля. Всички се съгласиха обаче, че най-важно за едно празненство е да има другарство и обич. А какво е любовта? С набрашнени ръце и носове дребните хлебари изведоха заедно своя формулировка: „ Да обичаш фамилията си и, когато момичето ти няма бонбон, да му дадеш от твоите ”.
А дали е здравословно? Без подозрение – в случай че цветето е ръчно изработен бонбон от фурми, рожково брашно и орехи, който след това е увит в станиол и цветни хартии като клонче от пазара.
Деца научиха този урок и измайсториха по едно вкусно букетче в Зелена работилница. Кулинарното им премеждие бе едно от отворените ателиета, с които през уикенда Пловдивският културен институт отпразнува 3 години от основаването си.
8-годишната Криси, която обича да рисува и да чете за Мечо Пух, бе измежду първите, които запретнаха ръкави. Нейна връстничка надникна в кутиите с разноцветни капаци, от които мастър шефът в сладкарската работилничка Иванина Черкезова заизважда другите съставки за лакомството. Обичам сладко, само че не доста, тъй като има и захарни заболявания, поколеба се момичето до каква степен е рационално да взе участие в начинанието. Иванина незабавно я успокои, че вместо захар, хлапетата ще употребяват намачкани фурми. После извади кафяв прахуляк, за който побърза да изясни, че не е какао, а рожково брашно. „ Шушулчица, която се мели на брашно. От него не ставате буйни като от какаото и го ядате, колкото си щете ”, смъкна рестриктивните мерки Иванина. После насипа в чинийката пред всеки дребен кулинар и по една лъжица смлени орехи.
„ Орехът наподобява като мозъка и е потребен за мозъка ”, вещо изясни Алекс, който е на 7 и половина години и учи в ОУ „ Княз Александър I ”. Освен наясно с теорията, той се оказа напред и във връзка с практиката, тъй като към този момент е майсторил вкъщи бонбони. „ Взимаме какао на бучки от Лексито. Слагаме масло да се стопи в тигана. Около 1-2 часа. После смесваме с лешници и изсипваме в силиконовите формички на мама ”, показа рецептата и технологията първолакът. И Криси незабавно се сети, че също е правила топчета от какао, захар, масло и кокос.
Последва къс спор дали шоколадът е какао или какаото е съставна част на шоколада. Истинският е горчив, по тази причина му се поставя захар, консерванти и оцветители, само че би трябвало да внимаваме какъв брой ядем, даде уточнения на по-малките Алекс.
После всички надянаха ръкавици и омесиха съставките за здравословния бонбон. В това време Иванина към този момент бе наизвадила станиоли, цветни хартии и мрежи, тиксо, ножици и телчета. За нула време ръчните бонбони бяха увити в сребърно фолио и боднати на съчка, към която хлапетата усукаха зелена хартия, с цел да наподобява на ръкохватка. С малко алено тишу, лилава мрежа и панделка за лукс вкусните букетчета добиха приключен тип и всяка майка получи по едно. А с цел да го сервира уместно, от останала алена хартиена лента Алекс си усука вратовръзка.
Елица Митова оказа помощ на Ирина, която е единствено на 3,5 година Това е нещо доста хубаво – да вършим нещо дружно и да опитваме разнообразни неща, показа майката. Преди готвенето завела щерка си и на отворения урок по художествена гимнастика. Всички класове бяха с вход свободен през уикенда във връзка рождения ден на Пловдивския културен институт.
Между лекциите бъркат мъфини и киш
Във всичко, което вършим, акцентираме на здравословното, изясни Иванина Черкезова. С приятелките й Таня Григорова и Йоана Желева държат сладкарничка „ Зелена работилница ” край Търговската гимназия. Трите девойки с общо занимание се разкрили взаимно, до момента в който следват маркетинг в Пловдивския университет. Миналата година спечелили състезанието на община Пловдив за млад бизнесмен. С наградата отворили пекарната и до момента в който не престават с магистратурите си, бъркат мъфини, киш, бонбони и кексове. Предизвикателството е вътре да няма глутен, оцветители и консерванти. Вместо тях непознати съставки постоянно изненадват изкушените – орехово, бадемово, ябълково и шипково брашно. Че даже и брашно от коприва.
Как с целувки и обятия става мая
„ Брашното, въздухът, водата и захарта доста, доста се обичат. А когато се прегръщат и целуват, става мая ”. Тази любовна формула изведе пред малчугани Дани от Хлебна къща-Пловдив. После им изясни, че квасът се поставя в хляба вместо маята, само че е по-полезен от нея. И даде старт на Театър на трохите, в които хлапета надянаха бели престилки, пресяваха брашно, рисуваха в него, сипваха вода, месиха, отново добавяха брашно и отново мачкаха, до момента в който стигнат нужното съответствие. Накрая всеки си украси питката със сърца и звезди и я занесе вкъщи, с цел да бъде опечена за вечеря.
Понеже огромното месене бе във връзка рождения ден на Пловдивски културен институт, първоначално дребните хлебари получиха ексцентрично задание. 5 кг брашно бяха насипани през ситото като бяла мантия върху масата. А пръстчетата трябваше да нарисуват върху този декор какво е нужно за рожден ден. Торта, първо се сетиха децата и едно през друго викнаха: шоколадова, ванилова, сметанова, бананова, медена! Значи ни трябват 5 торти, заключи шеговито Дани. Подаръци, сърца, усмивки и свещи се появиха върху брашното. Даже и детски център. А Антония нарисува нова рокля. Всички се съгласиха обаче, че най-важно за едно празненство е да има другарство и обич. А какво е любовта? С набрашнени ръце и носове дребните хлебари изведоха заедно своя формулировка: „ Да обичаш фамилията си и, когато момичето ти няма бонбон, да му дадеш от твоите ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ