Средствата в Invenio идват от ЕИФ, два пенсионни фонда, частни

...
Средствата в Invenio идват от ЕИФ, два пенсионни фонда, частни
Коментари Харесай

Новият по-голям фонд за инвестиции на Елвин Гури

Средствата в Invenio идват от ЕИФ, два пенсионни фонда, частни вложители. Първите 7 млн. евро към този момент са вложени в компания от здравния бранш и в производител на рамки за колела. Първият фонд - Empower, е възвърнал с награда първичния капитал единствено от половината портфейл. Invenio Partners е един от най-новите фондове за дялови вложения в България - учреден официално през декември 2021 година, само че деен неотдавна. Екипът зад него обаче в по-голямата си част е добре прочут на капиталовата общественост в страната - сътрудници в него са Елвин Гури, Станислав Николаев, Славчо Парушев, Тихомир Дянков и основаният в Румъния Тони Романи. Първите четирима работят дружно и във фонда Empower Capital, който беше една от двете компании (заедно с BlackPeak Capital), определени от Европейския капиталов фонд (ЕИФ) за мениджъри на коинвестиционни фондове за рисков капитал по самодейността JEREMIE в България.От средата на 2014 година до края на 2018 година Empower влага 21 млн. евро в осем български компании в зрял стадий на развиване и фаза на напредък (виж карето), като наложително изискване беше в покупко-продажбите да бъде притеглен и най-малко още един коинвеститор, който да влага при равни условия с фонда. До този миг към този момент са продадени участията от четири от фирмите, а останалите четири за момента остават в портфейла на фонда, като през фонда Invenio.Чрез продажби на дяловете от половината сдружения в портфейла екипът на Empower към този момент е върнал на вложителите във фонда близо забележителните 26-27 млн. евро, т.е. първичните средства, плюс контрактуваната минимална рентабилност, плюс присъединяване в облагата. А упованията са към края на живота на фонда получената сума да бъде към 2.5 пъти първичната, или постигнатата годишна вътрешна норма на възвращаемост (IRR) да е близо 25%.Междувременно ядрото сътрудници от Empower структурира нов фонд - Invenio Partners, в който към екипа се причисляват още румънският експерт Тони Романи като сътрудник, както и двама капиталови анализатори - Елена Калинова и Станислав Тодоров. За размера, фокуса и капиталовата му тактика беседваме с Елвин Гури и Станислав Николаев.
Елвин Гури и Станислав Николаев: Планираме да вложим 60 - 70 млн. евро в 10 растящи компании Започнахте нов фонд - по кое време и какъв брой средства успяхте да наберете дотук? Елвин Гури (Е.Г.): Новият фонд е от декември 2021 година Известно време избягвахме гласност - отчасти, тъй като средата за фондонабиране не е лесна, и отчасти, тъй като имахме потребност да забележим и да тестваме и средата за вложения. С новия фонд към този момент сме създали две вложения. Продължаваме да набираме средства, като това несъмнено ще продължи доникъде на 2023 година

Реклама
Колко са в този момент и къде се задачите? Станислав Николаев (С.Н.): 43 млн. евро са сега. Имаме деклариран интерес от вложители и идващия месец ще приключим идващия стадий - така наречен втори closing, с който ще достигнем 55 млн. евро. В диалози сме с вложители, които към момента имат потребност от малко време - удължили сме периода и допускаме, че доникъде на идната година ще продължи този развой - като чакаме да достигнем някъде сред 60 и 70 млн. евро, може и повече. Дотук кои са най-големите вложители? С.Н.: Европейският капиталов фонд си остава максимален - те имат ангажимент до 30 милиона евро, само че не повече от 50% от размера на фонда. Освен тях има два български пенсионни фонда. И останалото са частни вложители - и локални, и задгранични.

Е.Г.: Отчитаме привличането на частни вложители, включително family offices (частни компании, които ръководят активите на заможни фамилии - бел. ред.) и high-net-worth individuals (хора с високо чисто положение - бел. ред.), в размерите, в който ние сме съумели - от порядъка на 20 милиона евро - като голям триумф. Трудно ли в тази среда сега се притеглят вложители за инвестиции в дялов капитал? Е.Г.: Трудно е, тъй като районът ни не се радва на кой знае каква известност и е спорен. Примерно от 2005-2006 година не е имало опит за основаването на подобен районен фонд - Axxess Capital през 2008 година бяха последните. Колкото и да ни се желае да представим района като място с благоприятни условия, толкоз и в очите на вложителите еднообразно годна е и другата позиция - че може би има причина, заради която няма такива районни фондове. Политическата обстановка, репутацията ни на дребни проблематични стопански системи с корупция и така нататък сигурно не оказва помощ. Но съгласно нас размерът на пазарите е главното - няма задоволително предложение на такива благоприятни условия. За кой район приказваме? Е.Г.: Фокусът на фонда ще бъде върху България, Румъния и Сърбия. Това до известна степен беше и искане на вложителите, съпроводено също по този начин и от нашето предпочитание малко по малко да си простираме краката съгласно чергата. С Румъния се усещаме удобно, имаме наличие на място - един от сътрудниците на фонда е основан там. България ни е домашният пазар. Така сме структурирали и самия фонд - до 70% от средствата ще бъдат вложени в България, най-малко 40% в Румъния и може да има десетина %, или другояче казано - една договорка, в Сърбия. Каква ще е единичната сума на една инвестиция? Е.Г.: Ще вършим вложения сред 3 и 10 млн. евро, най-вече в надзорен дял или по изключение в доста мощна миноритарна позиция. В какъв вид компании? С.Н.: По мандат имаме право да влагаме в компании в интервал на напредък, не стартъпи. Това допуска сдружения, които имат известна история и годишни продажби от порядъка на 10 - 15 млн. лева и нагоре.

Е.Г.: По създание капиталовата ни теза не се е трансформирала от първия фонд. Търсим пазари, които са мощно фрагментирани, където можем да способстваме посредством уедряване на бизнеса. Пазари, където можем да създадем вложения в доставната верига на западни компании и промишлености - било то в производството или в услугите - където бихме могли да дадем спомагателна стойност както посредством районно развиване, по този начин и посредством " прикачване " в самата доставна верига. В какъв период ще приключите с вложенията и какъв брой покупко-продажби ще извършите? С.Н. : Инвестиционният ни небосвод е 5 години от основаването на фонда, т.е. до декември 2026. Ще създадем 8 - 10 покупко-продажби.

Е.Г.: Допускаме, че ще има такива обстановки, където ще създадем спомагателни вложения в дадена компания. Животът на фонда е 5+5+1+1 - пет години капиталов интервал, още 5 години имаме за екзити и може да се удължава този период два пъти с по една година. Нашата цел е този цикъл да бъде скъсен и след 2-3 години към този момент да стартираме да работим за трети фонд. Последната ви продажба - на " Фиделис ", стана известна като финансово най-хубавата договорка, правена от фонд за дялови вложения тук. Е.Г.: Не можем да обсъдим детайлности, тъй като такива са изискванията на самата договорка, само че сигурно " Фиделис " беше доста добра. Ключово беше положителното позициониране в промишлеността на life sciences. Тя сигурно има ужасно бъдеще, а позиционирането в доставната й верига е нещо, в което България към този момент има история и даже бих споделил обичаи - има няколко български компании през последните 15 години, които или са направили положителни екзити, или са развили значителен бизнес, от време на време работейки в 26 страни. В коя тъкмо промишленост работи " Фиделис "? Е.Г.: Клинични изследвания и така наречен human tissue procurement - даване на микроскопични проби от тъкани за проучване на биотехнологични и фармацевтични компании. В новия фонд вие имате към този момент две вложения. Едната е от този октомври и още веднъж е в бранша на опазването на здравето. Е.Г.: Точно по този начин. " САТ хелт " (SAT Health) е компания, която се занимава с разбор на здравни данни и консултантски услуги, т.е. те сформират отчети и разбори на фарма промишлеността в страната, изключително на потреблението на медикаменти, които данни се правят оценка извънредно доста от фармацевтичните компании. Към тази активност те са почнали да развиват телемедицина и свързани с това стратегии. Нашата инвестиция цели да развиваме повече на районно равнище разбора на данни и да задълбочаваме наличието на компанията в телемедицината и в даването на здравни услуги в дома. Колко е огромна сега компанията и какъв брой инвестирате в нея? Е.Г.: Ще влагаме 3 млн. евро в компанията, като се надяваме през идващите шест месеца тя да има към 10 млн. лева оборот. Основателите са българи. Те са създали продуктите, които се конкурират сполучливо със международни компании. Имате и друга инвестиция, която е съществувала и в първия ви фонд - за рамки за колела. Защо решихте да продължите? Е.Г.: " Сайкъл ГЕТС " (Cycle GETS) е доста добре позициониран в скъсяването на доставната верига и на индустриалната верига. Примерно при започване на сезона или в края на сезона, когато на огромните вериги им трябват едни 10 - 20 хиляди бройки повече и производителите от Китай не могат да реагират, там компании като нашата могат да се включват доста сполучливо.
Реклама
Допълнителната инвестиция в " Сайкъл ГЕТС " целеше първо да продължаваме да влагаме в технологията за производството на рамките, която на практика е изчезнала в Европа. И второ, да компенсираме обстоятелството, че коронавирус удари много този вид компании. Първият фонд остава в инвестицията, а с втория сме вложили 2 млн. евро.
Портфолиото на Empower Capital - ИТ бранш () - опазване на здравето () - произвеждане на млечни и други хранителни артикули () " Фиделис рисърч " - медицински изследвания (изход) () - услуги - промишлено произвеждане - произвеждане на храни " Технойон " - преработване и промишлено произвеждане
Какво друго гледате с новия фонд? Е.Г.: Това, което споделяме на вложителите, е, че чакаме да дойдат неприятни времена. През идващите две години чакаме изискванията за финансиране да не престават да се утежняват, инфлацията - както на цените на суровините, по този начин и на цената на труда - да продължава да основава проблеми, изключително по-малките компании. И там ние виждаме, че ще има доста благоприятни условия идната година. Като задачата е, когато светът стартира да излиза от тази рецесия, фирмите, в които ние сме вложили, да са в добра позиция да се възползват от това. Усеща ли се към този момент в България това, което се дискутира в Европа и в Съединени американски щати, че няма безвъзмездни пари, нараства финансирането, оценките падат? Е.Г.: Оскъпяването на парите се усеща. Но това не се е отразило на оценките тук към момента. Идващата криза в Европа, изключително в Германия, ще се отрази на поръчките и в България, и в Румъния, само че това ще се случи през идната година. А по кое време ще излезем от цикъла? Е.Г.: Това, което сме виждали от предходните рецесии, е, че те не престават 18 до 24 месеца. При тази рецесия има няколко фактора, които въздействат и които считаме, че може да ни накарат да чакаме повече. Едното е геополитическият фактор - войната в Украйна и може би и все по-острият конфликт сред Китай и Съединени американски щати. И второто е, че тази рецесия има няколко детайла, които предходни рецесии не са ги имали - най-вече набълбукването с доста евтини пари. Смятаме, че би трябвало да сме готови за 30 до 36 месеца рецесия. Нашата политическа неустановеност въздейства ли? Е.Г.: Това се вижда в страха на непознатите вложители да се ангажират както с вложения в тези страни, по този начин и с вложения във фондове. Въпреки това продължаваме да виждаме голям капацитет в опазването на здравето и отчасти в така наречен life sciences (бионауки), в производството - най-много експортно насочено.

С.Н.: Все още има упования, които са прекомерно високи за обстановката - имам поради на хора, които са в този бизнес и сами си поставят оценки, които не са реалистични към този момент и сигурно ще бъдат, за жалост, опровергани - това, което чакаме да се случи идващите месеци и години. Това пък ви пречи на изходите от първия фонд. Е.Г.: Със сигурност имаме предизвикателство там, само че нямаме какво да създадем. Имаме период от още година и половина за излизане от тези вложения, само че можем да вземем в допълнение пролонгация. Има ли пренасищане на конкуренция от фондове на българския дребен пазар? Е.Г.: Нито преди, нито в този момент сме усетили директна конкуренция. Това е, тъй като по-скоро считаме, че няма задоволително фондове и задоволително пари, които да обслужват локалния пазар и районния пазар.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР