Басетхаунд - особености на породата
Сред многочислените кучешки породи удивително място се пада на ловджийските кучета. Те са известни с това, че се ориентират чудесно по миризми.
Групата на ловджийските кучета също е доста огромна. Освен типичните ловци, има и такива, които са се трансформирали повече в фамилни другари, тъй като умеят да се схващат добре с хората от всички възрасти, както и с други домашни животни. Тази характерност приляга изключително на породата басетхаунд, наричана по-често единствено басет. Тъй като е доста постоянно срещано домашно куче, басетът заслужава да бъде добре опознат.
История на Басетхаунд
Името на породата басетхаунд идва от френски език. Bas значи невисок, а basset значи доста невисок. Това е отлично определение за това не дребно, само че пък в действителност ниско куче, поради късите му крайници. По това то прилича дакел и корги. Точно такова гонче е било належащо на монасите от френския манастир Свети Хуберт. Късокраките кучета по-лесно се навеждат, с цел да душат измежду храстите и ниските дървета, а заради това, че се движат по-бавно от дългокраките кучета, те са по-лесни за следване от ловците. Тези животни не убиват дивеча, те единствено го откриват и показват на ловеца.
Породата е основана като ловна, особено за гонене на зайци и различен малък дивеч. Затова обонянието при тях е главно достолепие. Породата басетхаунд се слага на второ място измежду кучетата, след блъдхаунд във връзка с техния усет, основан от респектиращите 20 милиона рецептора на обонянието.
От родната си Франция басетхаундът е пренесен в Англия, където е кръстосван с локални породи и се получава английска версия на ловното куче с къси крайници. По-късно доближава и до Съединени американски щати, откакто образец от тях е подарен на президента Вашингтон. На Парижкото ревю преди към 150 години породата печели огромна известност.
Преди 55 години е утвърден основаният от Пол Верние стандарт за породата, където са разказани разновидностите на кучето.
Първите кучата басетхаунд са известни във Франция от ХVІ век. Външно те наподобявали мощно нормандския басет, който продължава да съществува като независима порода и през днешния ден.
Стандарт на порода басетхаунд
Въпреки, че има къси крайници, кучето от порода басетхаунд не може да бъде несъмнено като малко или дребно куче. То е едро куче и с много дълго тяло. Главата на басетхаунда също е огромна и много солидна. Черепът му е издаден, а муцуната му е дълга.
Очите на кучето са с форма на ромб и са в тъмните нюанси на кафявото.
Ушите на басетхаунда са доста дълги, съвсем до земята. Те, като се изключи че му придават умилително комичен тип, играят значима роля в преследването и откриването на дивеча. Когато кучето души, те се влачат по земята и събират обонятелни молекули.
Друга отличителна специфичност са огромните кожни гънки по шията на басетхаунда и главата на кучето. В композиция с дългите уши, те придават на животното малко тъжно изражение.
Породата се характеризира с доста плътна конструкция на костите. Има необятен гръден панер и тези характерности го вършат по-тежко от нормандския басет.
Опашката на кучето е дълга, с бял връх най-после и стои изправена. Това улеснява ловците да виждат своя следотърсач измежду тревата.
Кучето басетхаунд има солидни лапи и предните му крайници се обръщат леко на открито, с цел да балансират широчината на раменете му.
Козината на басетхаунда е къса и гладка. Среща се в черно, бяло и рижаво. На височина кучето не надвишава 38 сантиметра. Мъжките доближават до 29 кг, а женските са към 2 кг по-леки.
Характер и държание на басетхаунд
Тази порода е извънредно контактна. По държание баседхаунд са лоялни, доброжелателни, доста обществени кучета. Към непознати са настроени другарски и са предразположени към нови контакти, тъй като по никакъв начин не са дистанцирани.
Кучето басетхаунд не обича да остава единствено, то има потребност от компания, в случай че не на стопанина, то най-малко на различен домакински любим. Разбира се добре с други спокойни породи, само че е малко мързеливо куче и в случай че не бъде непрестанно насърчавано, то не се старае да си намира занятие, а може да вие и да прояви разрушителните си инстинкти. Отлично се схващат с децата в фамилията и са неразделни другари.
Смята се, че породата басетхаунд не е изключително умна и не изключително дейна и по тази причина представителите му имат податливост към кучешко затлъстяване, в случай че не бъдат подтиквани да се движат задоволително.
Тези кучета са шумни. С лай и писък оповестяват на стопаните за всичко, което са забелязали. За да привлекат вниманието към себе си, те също по този начин мърморят или скимтят и тези звуци наподобяват постоянно на човешки диалект. Така молят за кучешка храна или за внимание. Подобно на породата бигъл, басетхаундът реагира превъзбудено при среща с непознати или други кучета и лае мощно.
Обучение и образование на басетхаунд
Обучението на породата басетхаунд изисква доста време и самообладание. Макар че не са толкоз енергични кучета като другите породи (например джак ръсел териер или голдън ретривър), тези кучета ще се упражняват на драго сърце и ще извършват команди, в случай че им бъде даден късмет. Те обичат тези действия, които предизвикат ерудицията им, като дълги разходки или екскурзии. Обичат и детективски игри, които им разрешават да употребяват носа си.
Като всяко гонче обаче, басетите се дресират мъчно. За да се подчиняват, множеството се нуждаят от насърчаване с лакомства и са склонни да не помнят бързо по какъв начин се извършва команда, в случай че не им се предложи премия.
Важна част от образованието на басетхаунд е да бъдат научени да се връщат при повикване. Това е доста значителен въпрос, тъй като при неуспех те може да се изгубят и заради тази причина би трябвало да се извеждат единствено на каишка.
Заболявания при басетхаунд
Най-често здравословни проблеми на басетхаунд основават дерматитите, артритите, осакатяванията.
Друга група болести са на стомашно-чревния тракт. Най-често това са колитите и подуването и приплъзване на стомаха на кучето.
Страдат също от кучешка глаукома, а раковите болести са най-честата причина за ранна гибел в породата.
Средната дълготрайност на живота на басетхаунд е 12 години, което е типична междинна дълготрайност на живота за всички чистокръвни породи с тези размери.
Хранене на басетхаунд
Това куче обича храната. Също по този начин е склонно да преяжда и по тази причина подбирането на менюто му е най-важният миг в храненето му. Продуктите би трябвало да обезпечават пълноценно хранене, само че с тъкмо отмерени количества. Месото без мазнини, яйцата, изварата са все подобаващи артикули, към които би трябвало да се прибавят нужните витамини и минерали. Дали храната на басетхаунда да бъде суха или натурална, е избор на стопанина.
Грижи за басетхаунд
Породата басетхаунд не изисква специфична грижа, тъй като козината е къса и гладка. Стопанинът обаче би трябвало да почиства добре гънките към врата и изключително към устата на кучето, тъй като там може да се събират нечистотии. Ако се употребява за лов, инспекцията на ушите, които се влачат по земята и лапите на кучето е наложително. Останалите грижи включват общоприетото разчистване на очите и вътрешността на ушите, което се прави от време на време при всички кучета.
Някои обстоятелства за басетхаунд
Най-старото куче от тази порода е живяло във Англия и е умряло на 16 години и 7 месеца. Този връх е регистриран през 2004 година.
За първи път тази порода е показана през 1874 година на необятната общност от Еверет Милейс.
Признаването на породата басетхаунд става бързо, единствено 8 години след представянето им. Най-напред във Англия, а 2 години по-късно и в Съединени американски щати.
