Спускането на повърхността на друга планета никога не е тривиална

Спускането на повърхността на друга планета в никакъв случай не е тривиална задача. В случая със “Съджърнър ”, “Спирит ” и “Опортюнити ” НАСА беше намерила най-благоприятен способ за тази цел, ненапълно заимстван от руската задача “Луна 9 ”, осъществила първото в историята на човечеството меко кацане на Луната през 1966 година чрез въздушни възглавници. Въздушните възглавници сработиха съвършено и при американските задачи “Съджърнър ”, “Спирит ” и “Опортюнити ”, само че поради огромния размер и тегло на “Кюриосити ” бяха неприложими. Поради това американските инженери измислиха напълно нов способ, в никакъв случай неизследван в историята на космонавтиката. След като спускаемата платформа забавеше задоволително скоростта на “Кюриосити ”, тя трябваше да снижи марсохода до марсианската повърхнина посредством въжета. Поради това методът бе кръстен с името “небесен кран ”. 

Мнозина смятаха този метод за безспорна дивотия и се обзалагаха, че в никакъв случай няма да проработи – само че той въпреки всичко проработи. Проработи и през 2021 година, когато на Марс кацна още по-модерният и мощен марсоход “Пърсъвиърънс ”. Но преди десетилетие, на 6-ти август 2012 година, нямаше никакви гаранции. Ето за какво, когато “Кюриосити ” излъчи радиосигнал, че е на повърхността на Марс и че всичко е минало сполучливо, всички си отдъхнаха. 

Днес “Кюриосити ” продължава да е в работоспособно положение и да катери скатовете на планината Шарп, а учените вършат равносметка за миналите 10 години работа. 

За това десетилетие марсоходът снима величествени изображения на марсианския пейзаж, преминаващите в небето облаци и двете луни Фобос и Деймос. Посредством специфичен уред “Кюриосити ” направи цялостна характерност на радиацията на марсианската повърхнина и данните ще оказват помощ на НАСА по-добре да възнамерява бъдеща пилотирана експедиция до Червената планета. Но най-важното: марсоходът удостовери, че в далечното минало на Марс планетата е била задоволително топла, с цел да поддържа течна вода най-малко за няколко десетки милиона години, като почвата е съдържала всички нужни субстанции, с цел да се появят живи организми. Макар че “Кюриосити ” няма принадлежности, които да ни покажат дали на Марс е имало живот или не (такива има на новия “Пърсъвиърънс ”), той откри, че планетата е била гостоприемна.

Днес “Кюриосити ” изследва нови региони от по-високите елементи на планината Шарп. Тези райони, за разлика от нискоразположените, не са богати на глини, а на сулфати. Изследователите желаят да научат отговора на следния въпрос: защото Марс е претърпявал трагични промени в предишното, планетата въпреки всичко оставала ли е за непрекъснато гостоприемна до пресъхването си, или удобните условия са изчезвали от време на време, след което са се прибирали още веднъж?

Очаква се марсоходът-ветеран да изследва богатите на сулфат райони в продължение на още няколко години. 

Разбира се, след десетилетна работа, някои от съставените елементи на “Кюриосити ” са амортизирани. Ръководството на задачата трябваше неколкократно да трансформира параметрите на употребата на пробивната машина, както и да измисля нови тактики за минимизиране на износването на колелетата. Но главните бордови системи към момента са в доста положително положение и инженерите считат, че няма никакви проблеми “Кюриосити ” да извършва още дълги години своята работа. 

Повече за задачата: НАСА

{fcomment}