Семействата на жертвите от Северна Ирландия чувстват, че справедливостта е още по-далеч
Споразумението от Разпети петък значително постави завършек на три десетилетия кръвопролития в Северна Ирландия, само че за доста от роднините на убитите повече от 3600 души мирният контракт не е направил кой знае какъв брой, с цел да останат контузиите от предишното зад тила им, 25 години по-късно.
В къс раздел в съглашението се споделя, че е от значително значение да се обърне внимание на страданията на жертвите като нужен детайл на помиряването.
Последвалите разнородни ограничения не съумяха да реализират тази упоритост съгласно фамилиите на тези, които починаха от ръката на националисти бунтовници, стремящи се към ирландско единение, от английската войска или от пробритански екстремисти юнионисти, които желаят да останат в Обединеното кралство. Предложеното от английското държавно управление законодателство за оповестяване на прошка за някогашни бойци и лица, взели участие в спора, остави тези, които към момента скърбят за свои близки, да се опасяват, че каквато и да било вяра да намерят правдивост или истината ще бъде изгубена вечно. " Всеки път като че ли те покосяват още веднъж и още веднъж, чувстваш се подценен съвсем като второстепенен артикул на съглашението от Разпети петък ", сподели Андреа Браун за това по какъв начин тя и други, изгубили свои близки, считат, че ги е засегнал мирният развой.
" Много, доста мъчно е да се живее, като се знае, че целият ми живот се промени с един патрон и хората, които го направиха, в никакъв случай няма да бъдат изправени пред правораздаването ", съобщи Браун от град Мойра, имайки поради убийството през 1983 година от Ирландската републиканска войска (ИРА) на нейния татко Ерик, който е бил служител на реда.
Браун е била ранена пет години по-късно при бомбен атентат на ИРА, лишил живота на шестима бойци, и в този момент се придвижва с инвалидна количка. Тя споделя, че се моли английското държавно управление да се откаже от проектите си за прошка. Англия твърди, че правосъдните преследвания, свързани със събитията от последните 55 години, е все по-малко евентуално да доведат до неоправдателни присъди и че законодателството, обсъждано от депутатите, е нужно, с цел да се постави завършек на спора. Въпреки че през последните години някои правосъдни процеса се провалиха, първият някогашен английски боец, наказан за закононарушение след мирното съглашение, получи условна присъда през февруари за убийството на католик, убит през 1988 година.
В момента не престават други следствия и правосъдни каузи.
Плановете на Обединеното кралство ще анулират съглашение от 2014 година, предвиждащо продължение на следствията. Срещу законопроекта се опълчват всички политически партии в Северна Ирландия, Организация на обединените нации, Съветът на Европа, ирландското държавно управление и сдружения на близки на жертвите.
" Те си играят с едно доста внимателно спокойно съглашение тук ", сподели заместник-директорът на " Амнести интернешънъл " за Северна Ирландия Грейн Тегърт и добави: " Това ще сътвори също и доста рисков казус в интернационален аспект. "
Продължаваме напред
За Алън Макбрайд, началник в травматологичния център УЕЙВ (WAVE), най-голямата организация на засегнатите от спора, това насочва вниманието към обстоятелството, че " помиряването е това, което доста е липсвало " през последните 25 години.
Битката е лишила толкоз дълго време, че в този момент се води от внуци, които в никакъв случай не са срещали бабата или дядото, за чиято гибел търсят отговор, открил е Макбрайд.
" Някои хора търсят истината, някои търсят правдивост, а други просто желаят самопризнание, някакво финансово обезщетение, и някои желаят монумент. Нуждаем се от това, което може да разреши всички тези неща да се случат в обществото ", споделя той.
Съпругата на Макбрайд, Шарън, и неговият тъст са били измежду деветимата убити при бомбен атентат на ИРА в магазин за риба на улица " Шанкил роуд " в Белфаст пет години преди подписването на мирното съглашение.
Разглеждайки остарели фотоси на своята брачна половинка и дребната си щерка Зоуи, в този момент на същата възраст, на която е била Шарън, когато е била убита, Макбрайд си спомня по какъв начин осеяната с парчета улица е била " също като сцена от пъкъла ".
Железният ангажимент на Обединеното кралство към Белфасткото съглашение
Той си спомня и за " невероятната усмивка " на своята брачна половинка и за нейните " ослепителните сини очи ", които " пеят, до момента в който ти приказват ".
Юджийн Рийви към момента се насълзява, когато мисли за загубата на своите братя - Джон Мартин, Брайън и Антъни. И тримата са били убити през 1976 година от лоялистка тайфа в дома им в дребното селце Уайткрос в графство Арма.
Най-големият, Джон Мартин, е прострелян 40 пъти и става " като парцалена кукла ", спомня си брат му. През 2019 година съдът в Северна Ирландия разпореди без значение следствие на хипотетично скрито споразумение сред службите за сигурност и бандата, обвинена за убийството.
" Това безусловно те трансформира. Не се доверяваш на никого по-късно ", споделя Рийви, който към този момент е трансферирал 70-те.
Подобно на Рийви, Кати Макилвени се притеснява, че напъните в траялата десетилетия наред акция ще бъдат пропилени, в случай че се вкара прошка. От никого не е била потърсена отговорност за изнасилването и убийството през 1987 година на нейната сестра Лорейн Маккауслънд, която за финален път е била забелязана в бар на екстремисти лоялисти.
© Reuters
Кати Макилвени
Синът на Лорейн, Крейг, е бил убит от друга лоялистка група 18 години по-късно.
" Мисля, че това желае държавното управление - фамилиите да изчезнат. Баща ми умря, само че моята щерка ще поеме нещата след мен. Чувстваме, че си го изискуем един на различен ", споделя Макилвени. (БТА)
В къс раздел в съглашението се споделя, че е от значително значение да се обърне внимание на страданията на жертвите като нужен детайл на помиряването.
Последвалите разнородни ограничения не съумяха да реализират тази упоритост съгласно фамилиите на тези, които починаха от ръката на националисти бунтовници, стремящи се към ирландско единение, от английската войска или от пробритански екстремисти юнионисти, които желаят да останат в Обединеното кралство. Предложеното от английското държавно управление законодателство за оповестяване на прошка за някогашни бойци и лица, взели участие в спора, остави тези, които към момента скърбят за свои близки, да се опасяват, че каквато и да било вяра да намерят правдивост или истината ще бъде изгубена вечно. " Всеки път като че ли те покосяват още веднъж и още веднъж, чувстваш се подценен съвсем като второстепенен артикул на съглашението от Разпети петък ", сподели Андреа Браун за това по какъв начин тя и други, изгубили свои близки, считат, че ги е засегнал мирният развой.
" Много, доста мъчно е да се живее, като се знае, че целият ми живот се промени с един патрон и хората, които го направиха, в никакъв случай няма да бъдат изправени пред правораздаването ", съобщи Браун от град Мойра, имайки поради убийството през 1983 година от Ирландската републиканска войска (ИРА) на нейния татко Ерик, който е бил служител на реда.
Браун е била ранена пет години по-късно при бомбен атентат на ИРА, лишил живота на шестима бойци, и в този момент се придвижва с инвалидна количка. Тя споделя, че се моли английското държавно управление да се откаже от проектите си за прошка. Англия твърди, че правосъдните преследвания, свързани със събитията от последните 55 години, е все по-малко евентуално да доведат до неоправдателни присъди и че законодателството, обсъждано от депутатите, е нужно, с цел да се постави завършек на спора. Въпреки че през последните години някои правосъдни процеса се провалиха, първият някогашен английски боец, наказан за закононарушение след мирното съглашение, получи условна присъда през февруари за убийството на католик, убит през 1988 година.
В момента не престават други следствия и правосъдни каузи.
Плановете на Обединеното кралство ще анулират съглашение от 2014 година, предвиждащо продължение на следствията. Срещу законопроекта се опълчват всички политически партии в Северна Ирландия, Организация на обединените нации, Съветът на Европа, ирландското държавно управление и сдружения на близки на жертвите.
" Те си играят с едно доста внимателно спокойно съглашение тук ", сподели заместник-директорът на " Амнести интернешънъл " за Северна Ирландия Грейн Тегърт и добави: " Това ще сътвори също и доста рисков казус в интернационален аспект. "
Продължаваме напред
За Алън Макбрайд, началник в травматологичния център УЕЙВ (WAVE), най-голямата организация на засегнатите от спора, това насочва вниманието към обстоятелството, че " помиряването е това, което доста е липсвало " през последните 25 години.
Битката е лишила толкоз дълго време, че в този момент се води от внуци, които в никакъв случай не са срещали бабата или дядото, за чиято гибел търсят отговор, открил е Макбрайд.
" Някои хора търсят истината, някои търсят правдивост, а други просто желаят самопризнание, някакво финансово обезщетение, и някои желаят монумент. Нуждаем се от това, което може да разреши всички тези неща да се случат в обществото ", споделя той.
Съпругата на Макбрайд, Шарън, и неговият тъст са били измежду деветимата убити при бомбен атентат на ИРА в магазин за риба на улица " Шанкил роуд " в Белфаст пет години преди подписването на мирното съглашение.
Разглеждайки остарели фотоси на своята брачна половинка и дребната си щерка Зоуи, в този момент на същата възраст, на която е била Шарън, когато е била убита, Макбрайд си спомня по какъв начин осеяната с парчета улица е била " също като сцена от пъкъла ".
Железният ангажимент на Обединеното кралство към Белфасткото съглашение Той си спомня и за " невероятната усмивка " на своята брачна половинка и за нейните " ослепителните сини очи ", които " пеят, до момента в който ти приказват ".
Юджийн Рийви към момента се насълзява, когато мисли за загубата на своите братя - Джон Мартин, Брайън и Антъни. И тримата са били убити през 1976 година от лоялистка тайфа в дома им в дребното селце Уайткрос в графство Арма.
Най-големият, Джон Мартин, е прострелян 40 пъти и става " като парцалена кукла ", спомня си брат му. През 2019 година съдът в Северна Ирландия разпореди без значение следствие на хипотетично скрито споразумение сред службите за сигурност и бандата, обвинена за убийството.
" Това безусловно те трансформира. Не се доверяваш на никого по-късно ", споделя Рийви, който към този момент е трансферирал 70-те.
Подобно на Рийви, Кати Макилвени се притеснява, че напъните в траялата десетилетия наред акция ще бъдат пропилени, в случай че се вкара прошка. От никого не е била потърсена отговорност за изнасилването и убийството през 1987 година на нейната сестра Лорейн Маккауслънд, която за финален път е била забелязана в бар на екстремисти лоялисти.
© Reuters
Кати Макилвени
Синът на Лорейн, Крейг, е бил убит от друга лоялистка група 18 години по-късно.
" Мисля, че това желае държавното управление - фамилиите да изчезнат. Баща ми умря, само че моята щерка ще поеме нещата след мен. Чувстваме, че си го изискуем един на различен ", споделя Макилвени. (БТА)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ