Вече отдавна никой не се интересува от националния отбор
Спокойно можем да определим ръководството на Борислав Михайлов като най-лошото нещо, което се е случвало на българския футбол. Втората ни загуба от Черна гора в границите на квалификационния цикъл пристигна закономерно и предстоящо.
Преди мача водачът на противника Стеван Йоветич дефинира нашата селекция като “организиран и порядъчен ” тим. Това докара до необятни усмивки измежду всички, които наблюдават по-отблизо представянето на родните “лъвове ”. Прякор – засегнатост за Царя на джунглата.
Снимка: БФС От тогавашния левски състав, в който личаха имена като Трифон Иванов, светла му памет, които се бориха на кръв за всяка топка… е останал единствено споменът. Нашите наподобяват жалки при всяка своя поява на терена и единственото незнайно в уравнението е не дали, а с какъв брой ще загубим.
Те обаче не са отговорни. Българският футболен съюз ни докара до това състояние. Борислав Михайлов и сие не стопират да приказват по какъв начин сме били на прав път. Да, в случай че се целим към ядрото на земята. Защото дъното от дълго време сме го прокопали. Отбори като Черна гора са с две победи в последните си 10 мача. Познайте против кого са те.
Снимка: Пресцентър – БФС Гибралтар яде пердах при всяка поява на играчите във футболни екипи… само че прави еднакъв с България. Да, Гибралтар. А по-късно Георги Иванов-Гонзо излиза и ни споделя по какъв начин след три години ще сме мощ. Последната мода в националния тим е тогавашната легенда на Левски, в този момент понамразен от много “сини ”, да намира играчи с български корени в чужбина.
Често те се подвизават по ниските дивизии на европейските шампионати, само че даже и освен това състояние са глътка пресен въздух в несъстоятелната селекция на Младен Кръстаич. Лукас Петков от Гройтер Фюрт даже не знае български. Явно той ще ни “оправи ” футбола. И до момента в който родните школи тънат в съсипия, Гонзо се пробва да се възползва от към този момент научени в чужбина футболисти, а по-късно да приписва триумфите им като свои.
Добре е научил хватките от Боби Михайлов и компания, за които и дребните деца са наясно, че когато и да си тръгнат от българския футбол – все ще е късно. Не е лесна задача да доведеш един постоянен тим на приблизително европейско равнище до футболно джудже. Но незаконната клика в Бояна се постара много да го стори.
Вече от дълго време никой не се интересува от националния тим. Мачовете му будят само насмешки. Мачовете му бяха преместени отвън София да не се вижда какъв брой грозно зее празен стадион “Васил Левски ” при появите на Кирил Десподов и компания. В чужбина постоянно има еуфория към срещите на представителните гарнитури. Хората разискват кой ще играе, какви са възможностите за класиране на огромен конгрес. Правят разбори.
Ние сме наясно, че няма да забележим Европейско или Световно състезание, в случай че не решат да класират последния тим в групата. Първи сме в обратна посока цикъл след цикъл, а страни като Литва от дълго време са над нашите благоприятни условия. За инфраструктура е ненужно да приказваме, тъй като всички страни към нас към този момент разполагат с съвременни игрища, до момента в който нашите играчи ритат на потурини от соца с писти за лека атлетика.
Никой не подсигурява, че Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и останалите от екипа им ще оправят футбола в България. Със сигурност обаче ще внесат професионализъм и ще работят крепко. В офиса и по стадионите, не на маса.
