Доц. Тодор Чобанов за ДЕБАТИ: Като историк ме тревожи, че младите масово не знаят фактите
Сподели
Тодор Чобанов е български историк и политик. Заместник–министър на културата в първото държавно управление на Бойко Борисов, лекар по археология. Той е създател на книгите „ Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав “, „ Свещените дворци на българските канове “, „ Изследвания върху културата на старите българи “, „ България и Византия – титани на кръста “, както и на над 30 проучвания в региона на археологията, културния туризъм и опазването на културното завещание. Бил е зам.-кмет по въпросите на културата и образованието в Столичната община.
– Г-н Чобанов, съперниците на демонтажа на паметника на руската войска настояват, че това става в нарушаване на закона. Какви са формалните документи, които се изискват при такава процедура, налични ли са в този случай?
– Нарушения на закона се установяват от способените органи. В случая това са Министерството на културата и Прокуратурата, в случай че става дума за самооправни дейности. Тъй като самият монумент към момента няма статут на културна полезност (доколкото ми е известно), са неприложими наредбите на Закона за културното завещание и няма „ публични документи “ касаещи целенасоченост.
По отношение на демонтажните работи – влизане на техника, огради и така нататък, евентуално всичко е налично, за което следва да попитате регионалната администрация и кмета на региона, които наблюдават за тези режими.
Като благосъстоятелност обектът е държавен, има акт за благосъстоятелност, неведнъж е открито през годините, в това число и в решения на съда, че с него може да разпорежда страната, а той се води на предписание на регионалния шеф на София – град.
– Чисто софтуерно – имаше рецензии за това по какъв начин детайли са отрязани с флекс и това беше употребявано, с цел да се вършат съпоставения с отрязани човешки елементи. Президентът даже дефинира това като рязане на историята парче по парче – има ли различен метод за ремонт, с изключение на този, който видяхме?
– Това е единственият вероятен метод. Тези произведения се създават на части и по този начин се демонтират при нужда. Така демонтирахме за реституция и паметника на Александър II, за което изпитание помня също имаше доста спекулации и откровени мечти, от вида на тази, че в двора на ателието на уважавания наш реставратор Марин Марков имало прасе, пърлели го, а това беше в действителност друга творба в развой на патиниране.
Тук, при ПСА, имаме и към този момент добре известните солидни пукнатини-деформации в основата на бронзовите фигури, към метър дълги и 4-5 см. необятни, които са резултат от неправилната технология, по която е осъществен монтажът – налят е бетон или цимент в кухините на фигурите, което води до разяждане и дисторция.
– Какво смятате, че ще се случи с мястото, откакто паметникът бъде отстранен? Ще последва ли ориста на мястото на мавзолея на Георги Димитров?
-Това е решение на страната и общината. Като столица и като самоуправляваща се общественост. В края на мандата на предходния СОС, помня, беше гласувано да има конкурс за ново решение за цялото пространство.
Личното ми мнение, както и това на доста сътрудници е, че мястото не трябва да остава празно. Особено огромна неточност ще е да се остави празен фундамент и празен площад.
То би се трансформирало в язва на градското пространство. Най-доброто решение е да се сложи един от по този начин нужните български монументи на това място – на тези персони, които ужасно заслужават, на които сме длъжни, само че на които не е отдадено нужното в столицата ни – от бащите-основатели на нашата държавност – Кубрат и Аспарух, през Борис Кръстителя и Симеон Велики с техния Златен век до хора като Ботев и „ строителите на модерна България “, които не са почетени задоволително уместно за заслугите им.
Мисля най-много, че столицата на една страна няма по какъв начин да мине през личностите, основали тази страна или приобщилите я към цивилизацията на Европа. В този смисъл Аспарух и Борис Кръстителя са главните разновидности.
– Колко са паметниците от този интервал в София и същата ли би трябвало да бъде ориста им?
– В София има още няколко големи монумента, свързани с комунистическия режим и неговата агитация.
Единият е „ Братската могила “ в Борисовата градина, близо 50 метров обелиск със скулптурна група с партизани в основата и паметника на руската войска в Лозенец.
Съдбата им следва да се взема решение по разпоредбите на обществото, в което живеем – през общинския съвет или Народното събрание.
Такива монументи има в цяла България, нормално на доста значими места и беше редно този въпрос да се реши с промени в законите, през парламентарни диспути и отговорно решение, както група народни представители предложиха в края на предходния по-дълго работил парламент.
– Уместна ли е аналогията с унищожените от комунистическата власт монументи преди този момент?
– Не мисля. Комунистическият режим премахваше монументи и храмове, воден от желанието си да наложи вечно своята тотална власт и заличи загатна за предишното и всеки различен разказ, друг от формалния. Това беше част от ежедневната и повсеместна агитация.
Премахнати са редица значими обекти – в интернет можете да откриете цялостните описи. Сред най-значимите са паметникът на Софийските полкове, църквата-костница на Сливница, паметникът на четника в Благоевград, ред други войнишки монументи и такива, свързани с монархическия институт.
Впоследствие има известна автокорекция – Кирил и Методий заменят Васил Коларов пред Народната библиотека, отстранени са паметниците на Сталин, основан е „ Вечния огън “ до църквата „ Св. София “ и е върнат там лъвът от остарелия монумент, потърпевш при бомбардировките.
Това е обвързвано също и с прекосяването на ръководството от интернационализъм към по-солидна за 70-те и 80-те години националистическа основа. До самия край през 80-те се работи по нови и нови пропагандни произведения, най-важните от които са „ Бузлуджа “ (около 25 милиона остарели лв., колкото дребен квартал), „ 1300 година България “ (над 5 млн. лева.), паметника в Шумен и други
Сега приказваме за нещо, което се случи в цяла Източна Европа след рухването на комунизма, при нас закъсня много като развой.
– Като историк по какъв начин гледате на демонтажа на този монумент, каква памет носи той и би трябвало ли да бъде съхранен за поколенията? Геополитическият подтекст и съответно войната в Украйна ли е това, което задвижи политическата воля за премахването му?
– Като историк ме тревожи основно, че младите всеобщо не знаят обстоятелствата – на 5 септември 1944г., откакто сме съхранили връзките си през цялата война и не сме пратили войски на Източния фронт (Италия, Унгария и Румъния пращат стотици хиляди), ни се афишира война от Съюз на съветските социалистически републики, на 8-9 септември е осъществен прелом против държавното управление на Константин Муравиев, формирано от опозиционни партии и търсещо мир с Англия и Съединени американски щати, както и оповестяване на война на Нацистка Германия.
Муравиев е залъган от ген. Иван Маринов, който скрито се е споразумял с така наречен Отечествен фронт да спомага за определяне на нова власт, която скоро става марионетка в ръцете на Сталин и в която комунистите овладяват най-важните принадлежности на властта – полицията и армията.
Показателно за случилото се е, че уредници на преврата са същите хора, които са дейни в организирането на превратите от 1923 и 1934 година.
След 9 септември, по най-обективните проучвания, са убити при политическите репресии над 30 000 души, доста от които без какъвто и да е правосъден развой. Десетки хиляди други са затворени или изселени от София. Създадени са лагери от руски вид, където редовно се избиват „ нежелани детайли “.
Сред жертвите са и доста видни съперници на нацистка Германия като Теодоси Даскалов – внукът на Бачо Киро (убит), критикът на властта Райко Алексиев, публицист и карикатурист (изчезнал), няколко от синовете на Райна Княгиня – видни български офицери и герои от войните (убити или изпратени в лагерите).
Загиват, постоянно при брутални разправи, доста свещеници, учители, селски служители и други, които са считани за опасност от новата власт. Сред съществено репресираните са и спасителят на българските евреи Димитър Пешев, наказан от „ националния съд “ на 15 години затвор за „ антисемитизъм “, както и доста други опозиционни и продемократични персони, измежду които дори сваленият и изпратен на изгнание екзарх Стефан, който е един от най-ярките критици на Хитлер и нацизма в България.
За кои от тези събития ни споделя Паметника на руската войска? Там има един напълно различен роман – „ Октомврийската гражданска война “, „ В тила “, „ Отечествената война “ и така нататък Един от неговите създатели – гениалният наш създател Любомир Далчев, ясно е сложил оценката за него още през 1993 година – монумент на „ безкрайната угодливост “.
България, макар дейното си включване с хиляди убити и ранени за разгрома на нацизма, е оповестена за победена страна на Парижката мирна конференция, открита е тирания от сталинистки вид.
– Като зам.-кмет на Столичната община Вие имахте ли пълномощията да предприемате някакви дейности, свързани с премахването или укрепването и реставрирането на този монумент?
-Не, тъй като паметникът е държавен и се ръководи от регионалния шеф. Анализирали сме няколко пъти неговото положение, тъй като заради течовете почнаха да падат облицовъчните гранитни плочи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Тодор Чобанов е български историк и политик. Заместник–министър на културата в първото държавно управление на Бойко Борисов, лекар по археология. Той е създател на книгите „ Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав “, „ Свещените дворци на българските канове “, „ Изследвания върху културата на старите българи “, „ България и Византия – титани на кръста “, както и на над 30 проучвания в региона на археологията, културния туризъм и опазването на културното завещание. Бил е зам.-кмет по въпросите на културата и образованието в Столичната община.
– Г-н Чобанов, съперниците на демонтажа на паметника на руската войска настояват, че това става в нарушаване на закона. Какви са формалните документи, които се изискват при такава процедура, налични ли са в този случай?
– Нарушения на закона се установяват от способените органи. В случая това са Министерството на културата и Прокуратурата, в случай че става дума за самооправни дейности. Тъй като самият монумент към момента няма статут на културна полезност (доколкото ми е известно), са неприложими наредбите на Закона за културното завещание и няма „ публични документи “ касаещи целенасоченост.
По отношение на демонтажните работи – влизане на техника, огради и така нататък, евентуално всичко е налично, за което следва да попитате регионалната администрация и кмета на региона, които наблюдават за тези режими.
Като благосъстоятелност обектът е държавен, има акт за благосъстоятелност, неведнъж е открито през годините, в това число и в решения на съда, че с него може да разпорежда страната, а той се води на предписание на регионалния шеф на София – град.
– Чисто софтуерно – имаше рецензии за това по какъв начин детайли са отрязани с флекс и това беше употребявано, с цел да се вършат съпоставения с отрязани човешки елементи. Президентът даже дефинира това като рязане на историята парче по парче – има ли различен метод за ремонт, с изключение на този, който видяхме?
– Това е единственият вероятен метод. Тези произведения се създават на части и по този начин се демонтират при нужда. Така демонтирахме за реституция и паметника на Александър II, за което изпитание помня също имаше доста спекулации и откровени мечти, от вида на тази, че в двора на ателието на уважавания наш реставратор Марин Марков имало прасе, пърлели го, а това беше в действителност друга творба в развой на патиниране.
Тук, при ПСА, имаме и към този момент добре известните солидни пукнатини-деформации в основата на бронзовите фигури, към метър дълги и 4-5 см. необятни, които са резултат от неправилната технология, по която е осъществен монтажът – налят е бетон или цимент в кухините на фигурите, което води до разяждане и дисторция.
– Какво смятате, че ще се случи с мястото, откакто паметникът бъде отстранен? Ще последва ли ориста на мястото на мавзолея на Георги Димитров?
-Това е решение на страната и общината. Като столица и като самоуправляваща се общественост. В края на мандата на предходния СОС, помня, беше гласувано да има конкурс за ново решение за цялото пространство.
Личното ми мнение, както и това на доста сътрудници е, че мястото не трябва да остава празно. Особено огромна неточност ще е да се остави празен фундамент и празен площад.
То би се трансформирало в язва на градското пространство. Най-доброто решение е да се сложи един от по този начин нужните български монументи на това място – на тези персони, които ужасно заслужават, на които сме длъжни, само че на които не е отдадено нужното в столицата ни – от бащите-основатели на нашата държавност – Кубрат и Аспарух, през Борис Кръстителя и Симеон Велики с техния Златен век до хора като Ботев и „ строителите на модерна България “, които не са почетени задоволително уместно за заслугите им.
Мисля най-много, че столицата на една страна няма по какъв начин да мине през личностите, основали тази страна или приобщилите я към цивилизацията на Европа. В този смисъл Аспарух и Борис Кръстителя са главните разновидности.
– Колко са паметниците от този интервал в София и същата ли би трябвало да бъде ориста им?
– В София има още няколко големи монумента, свързани с комунистическия режим и неговата агитация.
Единият е „ Братската могила “ в Борисовата градина, близо 50 метров обелиск със скулптурна група с партизани в основата и паметника на руската войска в Лозенец.
Съдбата им следва да се взема решение по разпоредбите на обществото, в което живеем – през общинския съвет или Народното събрание.
Такива монументи има в цяла България, нормално на доста значими места и беше редно този въпрос да се реши с промени в законите, през парламентарни диспути и отговорно решение, както група народни представители предложиха в края на предходния по-дълго работил парламент.
– Уместна ли е аналогията с унищожените от комунистическата власт монументи преди този момент?
– Не мисля. Комунистическият режим премахваше монументи и храмове, воден от желанието си да наложи вечно своята тотална власт и заличи загатна за предишното и всеки различен разказ, друг от формалния. Това беше част от ежедневната и повсеместна агитация.
Премахнати са редица значими обекти – в интернет можете да откриете цялостните описи. Сред най-значимите са паметникът на Софийските полкове, църквата-костница на Сливница, паметникът на четника в Благоевград, ред други войнишки монументи и такива, свързани с монархическия институт.
Впоследствие има известна автокорекция – Кирил и Методий заменят Васил Коларов пред Народната библиотека, отстранени са паметниците на Сталин, основан е „ Вечния огън “ до църквата „ Св. София “ и е върнат там лъвът от остарелия монумент, потърпевш при бомбардировките.
Това е обвързвано също и с прекосяването на ръководството от интернационализъм към по-солидна за 70-те и 80-те години националистическа основа. До самия край през 80-те се работи по нови и нови пропагандни произведения, най-важните от които са „ Бузлуджа “ (около 25 милиона остарели лв., колкото дребен квартал), „ 1300 година България “ (над 5 млн. лева.), паметника в Шумен и други
Сега приказваме за нещо, което се случи в цяла Източна Европа след рухването на комунизма, при нас закъсня много като развой.
– Като историк по какъв начин гледате на демонтажа на този монумент, каква памет носи той и би трябвало ли да бъде съхранен за поколенията? Геополитическият подтекст и съответно войната в Украйна ли е това, което задвижи политическата воля за премахването му?
– Като историк ме тревожи основно, че младите всеобщо не знаят обстоятелствата – на 5 септември 1944г., откакто сме съхранили връзките си през цялата война и не сме пратили войски на Източния фронт (Италия, Унгария и Румъния пращат стотици хиляди), ни се афишира война от Съюз на съветските социалистически републики, на 8-9 септември е осъществен прелом против държавното управление на Константин Муравиев, формирано от опозиционни партии и търсещо мир с Англия и Съединени американски щати, както и оповестяване на война на Нацистка Германия.
Муравиев е залъган от ген. Иван Маринов, който скрито се е споразумял с така наречен Отечествен фронт да спомага за определяне на нова власт, която скоро става марионетка в ръцете на Сталин и в която комунистите овладяват най-важните принадлежности на властта – полицията и армията.
Показателно за случилото се е, че уредници на преврата са същите хора, които са дейни в организирането на превратите от 1923 и 1934 година.
След 9 септември, по най-обективните проучвания, са убити при политическите репресии над 30 000 души, доста от които без какъвто и да е правосъден развой. Десетки хиляди други са затворени или изселени от София. Създадени са лагери от руски вид, където редовно се избиват „ нежелани детайли “.
Сред жертвите са и доста видни съперници на нацистка Германия като Теодоси Даскалов – внукът на Бачо Киро (убит), критикът на властта Райко Алексиев, публицист и карикатурист (изчезнал), няколко от синовете на Райна Княгиня – видни български офицери и герои от войните (убити или изпратени в лагерите).
Загиват, постоянно при брутални разправи, доста свещеници, учители, селски служители и други, които са считани за опасност от новата власт. Сред съществено репресираните са и спасителят на българските евреи Димитър Пешев, наказан от „ националния съд “ на 15 години затвор за „ антисемитизъм “, както и доста други опозиционни и продемократични персони, измежду които дори сваленият и изпратен на изгнание екзарх Стефан, който е един от най-ярките критици на Хитлер и нацизма в България.
За кои от тези събития ни споделя Паметника на руската войска? Там има един напълно различен роман – „ Октомврийската гражданска война “, „ В тила “, „ Отечествената война “ и така нататък Един от неговите създатели – гениалният наш създател Любомир Далчев, ясно е сложил оценката за него още през 1993 година – монумент на „ безкрайната угодливост “.
България, макар дейното си включване с хиляди убити и ранени за разгрома на нацизма, е оповестена за победена страна на Парижката мирна конференция, открита е тирания от сталинистки вид.
– Като зам.-кмет на Столичната община Вие имахте ли пълномощията да предприемате някакви дейности, свързани с премахването или укрепването и реставрирането на този монумент?
-Не, тъй като паметникът е държавен и се ръководи от регионалния шеф. Анализирали сме няколко пъти неговото положение, тъй като заради течовете почнаха да падат облицовъчните гранитни плочи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ