Десислава Микова за ДЕБАТИ.БГ: Здравната цена не е включена в стойността на електроенергията, но я плаща цялото общество
Сподели
Десислава Микова е публицист и деятел за чиста околна среда. Работи като координатор на акцията „ Климат и сила “ в „ Грийнпийс – България “.
– Г-жо Микова, бяха изнесени данни от Центъра за проучване на силата и чистия въздух (CREA) за броя на човешките животи, които могат да бъдат избавени от намаляването на нездравословните излъчвания от въглищните централи. Бихте ли дали детайлности за метода, по който е направено това проучване?
– От една страна, учените от Центъра за проучване на силата и чистия въздух вземат данните от източниците на нездравословни излъчвания, а точно – ТЕЦ-овете в България.
От друга страна, употребяват най-новите научни проучвания за връзката сред експозицията на избрани въздушни замърсители измежду популацията и развиването на избрани болести.
Според придвижването на въздушните маси и количеството замърсяване пресмятат какъв брой огромни групи от популацията и с каква конструкция – възраст, пол и други сходни параметри, са изложени на риск.
Всички данни се вкарват в компютърен модел, който е особено създаден от Центъра. Така той пресмята при другите сюжети за отвод от въглища какъв ще бъде резултатът върху публичното здраве и върху здравната система.
Тоест, освен по какъв начин се показва това в пари за опазване на здравето, само че и в човешки животи,
в пропуснати работни дни, в друг вид признаци на болести, като бронхит, астма, сърдечно-съдови, белодробни болести.
– Тук взимат ли се данни от медицинските заведения, в които е регистриран броят на умрелите от сходен вид болести, породени от такива замърсявания?
– Всъщност не, тъй като не сме имали опция да открием сходни данни за България.
В отчета данните са взети от изследвания за замърсителя серен диоксид и причиняването на избран вид болести. Съответно е направено моделиране.
При състояние, че в България на избрани места се емитира подобен вид замърсяване в избрани количества, в случай че то се популяризира в атмосферата при избран метод, какъв % от популацията ще бъде наранено и по какъв метод.
Прави се така наречен екстраполация за популацията, тъй като би трябвало да имаме поради, че замърсяването на въздуха не работи като патрон. Не може да се каже, че една съответна молекула замърсител, излязла от несъмнено място, е предизвикала избран признак на астма, да вземем за пример.
Важно е да се означи също, че има хора, които са по-предразположени към избран вид болести, в сравнение с други. Съответно, замърсяването въздейства на всички нас по друг метод, според от тези фактори.
Ето за какво, подобен вид проучвания за популацията се вършат за огромни групи и се
регистрират трендове. Числата, за които приказваме, са основани на подобен вид трендове и калкулации, с цел да се показа по количествен метод по какъв начин се показва замърсяването.
– В изследването се приказва за това, че 40% от електрическата енергия у нас се създава от нискокачествени въглища, които отделят замърсителните сътрудници. С каква скорост се движи спадът при използването на въглища у нас?
– Намираме се в една доста забавна обстановка сега, в която в формалните стратегически документи в България, страната ни ще се откаже от въглищата едвам през 2038 година. Това е единствения ангажимент, който е стихотворец от българското държавно управление.
От друга страна, предходната година имаше полемики за енергийна тактика, за пътна карта за декарбонизация, само че в нито един от документите не остана подобен вид план-сценарий за поетапно извеждане от употреба на мощности. И повода за това беше най-много страхът на още едно българско държавно управление от митинги на хората, заети в бранша.
Трябва да отбележим, че към този момент повече от десетилетие редица български държавни управления не подхващат никакви съществени ограничения за промяна на енергийния бранш, точно по тези аргументи, които са, искрено казано, популистки.
В този смисъл, от една страна България твърди, че няма да трансформира въглищния си бранш до 2038 година, въпреки това, обаче, тази промяна е в ход. И тя е в ход към този момент от няколко години.
Допреди няколко години статистиката беше, че България създава сред 40 и 60
% от силата си от въглища – поради сезонната колебливост и това, че през зимата имаме потребност от повече сила. Последната година наклонността повече от ясно демонстрира, че все по-малко България разчита на въглищните си мощности.
Да, към момента те създават близо 40 % от силата, която използваме на годишна база, само че този % понижава.
И той понижава даже през зимните месеци. Например януари месец, който даже не беше топъл месец, както наблюдавахме през последните години, производството на силата от въглищни централи не се увеличи.
Напротив, България прибегна до импорт на електроенерия, тъй като това беше по-изгодно. Тоест, на България е по-изгодно да купува електрическа енергия от съседи ѝ, в сравнение с да я създава от въглищните си централи, защото тя ще има висока себестойност.
В този смисъл, да вземем за пример държавната „ Марица – Изток 2 “ – тя има конфигурирана мощ от 1600 мегавата, само че наклонността е, че мъчно работи с повече от ¼ от потенциала си.
Именно тъй като електрическата енергия, която създава е доста скъпа и не съумява да я продаде на свободния пазар. Българската енергетика все по-малко зависи от въглищните си мощности, те просто имат нова роля.
Това значи, че България няма по какъв начин от на следващия ден да затвори всички централи, тъй като, въпреки всичко 40 % е един огромен дял от енергетиката, само че е повече от ясно, че този дял от енергетиката се трансформира и има друга роля от тази, която обичайно въглищната енергетика е имала. И с цел да можем да предвидим какво ще се случи в бъдеще, в това число да планираме работни места, преквалификация и отплата за изгубени работни места, тези трендове би трябвало да бъдат първо приети и второ – взети поради.
Стратегическите проекти на страната следва да стъпват на тези доста ясни трендове, които виждаме в последните години.
– В проучването се загатват три сюжета, за които Вие към този момент споменахте, като най-реалистичният е този до 2023 година Има ли вид да се стигне до някой от останалите сюжети, в които е планувано ускорено извеждане от употреба?
– Трите сюжета са фокусирани напълно върху това каква ще бъде здравната цена върху всеки от тях и надлежно повода да изберем първия сюжет, при който мощностите резервират равнищата си от 2023 година, е че това беше едно от настояванията на митингите предходната година – България да резервира въглищните си мощности до 2038 година.
Това от една страна, както демонстрира и нашето проучване, е обвързвано с големи здравни разноски, които се показват в 5500 случая на прибързано изгубени животи. Това е най-драстичният сюжет, при който използваме въглища до 2038 година. Той включва и 14 милиарда евро за здравни разноски.
Ако в действителност България желае да продължи с реализирането на подобен сюжет, доста е значимо тя да вземе поради здравната цена, която цялото общество ще заплати. Ясно е, че тя е голяма и тя не е включена в цената на създадената електрическа енергия, само че я заплаща цялото общество.
Нашият разбор демонстрира, че по-бързият отвод от въглища и по-бързата промяна на енергийния бранш има големи изгоди за нашето общество, освен за стопанската система, освен за здравната система, освен и за енергийната система, която има опция при тази промяна да бъде по-конкурентоспособна, по-устойчива на разнообразни външни фактори, да бъде една енергийна система от бъдещето, която от години настояваме, че потребителите би трябвало също да бъдат част от нея посредством произвеждане на сила от ВЕИ за лични потребности, посредством опцията да се сдружават в енергийни общности, тъй че да създават електрическа енергия за по-голяма група от хора.
Реалността ясно демонстрира, че трансформацията е в ход. Няма пазарен метод, по който България да продължи да разчита на въглища до 20238 година.
– Има обаче един абсурд – въпросът касае най-много здравето на работещите в централите, които обаче излязоха на митинг против закриването им. Какво ги стимулира, съгласно Вас?
– Според мен се дължи на неизвестността и на това, че десетилетия тези хора бяха лъгани. Защото имаше доста митинги през годините и доста представители на разнообразни държавни управления, които при всеки митинг, вместо да се опитат да обяснят трендовете и опциите на енергийната промяна, в действителност обещаваха, че България ще употребява въглища, до момента в който има въглища, което не беше правилно преди 10 години, още по-малко правилно е и в този момент.
За страдание е доста мъчно този диалог да се организира сполучливо поради това, че към този момент нещата се случват. Но в това време това не може да е причина да не го проведем. Не можем да си позволим да си затварям очите за действителността и единственото несъмнено нещо би могло да бъде подобен проект за поетапна промяна, тъй че тази неопределеност да се трансформира в проект и въобще да поговорим за това по какъв начин въглищните райони могат да се трансформират в бъдеще, тъй че да се възползват от историческия си опит, а въпреки това да вземат поради и новите действителности – а точно, че производството на сила към този момент няма да е толкоз централизирано, както е в този момент, само че и за локалните стопански системи ще бъде значимо да разчитат на повече по-малки работодатели, а освен на един огромен шеф, с цел да бъдат по-устойчиви на резултати, които неизбежно ще забележим в бъдеще.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Десислава Микова е публицист и деятел за чиста околна среда. Работи като координатор на акцията „ Климат и сила “ в „ Грийнпийс – България “.
– Г-жо Микова, бяха изнесени данни от Центъра за проучване на силата и чистия въздух (CREA) за броя на човешките животи, които могат да бъдат избавени от намаляването на нездравословните излъчвания от въглищните централи. Бихте ли дали детайлности за метода, по който е направено това проучване?
– От една страна, учените от Центъра за проучване на силата и чистия въздух вземат данните от източниците на нездравословни излъчвания, а точно – ТЕЦ-овете в България.
От друга страна, употребяват най-новите научни проучвания за връзката сред експозицията на избрани въздушни замърсители измежду популацията и развиването на избрани болести.
Според придвижването на въздушните маси и количеството замърсяване пресмятат какъв брой огромни групи от популацията и с каква конструкция – възраст, пол и други сходни параметри, са изложени на риск.
Всички данни се вкарват в компютърен модел, който е особено създаден от Центъра. Така той пресмята при другите сюжети за отвод от въглища какъв ще бъде резултатът върху публичното здраве и върху здравната система.
Тоест, освен по какъв начин се показва това в пари за опазване на здравето, само че и в човешки животи,
в пропуснати работни дни, в друг вид признаци на болести, като бронхит, астма, сърдечно-съдови, белодробни болести.
– Тук взимат ли се данни от медицинските заведения, в които е регистриран броят на умрелите от сходен вид болести, породени от такива замърсявания?
– Всъщност не, тъй като не сме имали опция да открием сходни данни за България.
В отчета данните са взети от изследвания за замърсителя серен диоксид и причиняването на избран вид болести. Съответно е направено моделиране.
При състояние, че в България на избрани места се емитира подобен вид замърсяване в избрани количества, в случай че то се популяризира в атмосферата при избран метод, какъв % от популацията ще бъде наранено и по какъв метод.
Прави се така наречен екстраполация за популацията, тъй като би трябвало да имаме поради, че замърсяването на въздуха не работи като патрон. Не може да се каже, че една съответна молекула замърсител, излязла от несъмнено място, е предизвикала избран признак на астма, да вземем за пример.
Важно е да се означи също, че има хора, които са по-предразположени към избран вид болести, в сравнение с други. Съответно, замърсяването въздейства на всички нас по друг метод, според от тези фактори.
Ето за какво, подобен вид проучвания за популацията се вършат за огромни групи и се
регистрират трендове. Числата, за които приказваме, са основани на подобен вид трендове и калкулации, с цел да се показа по количествен метод по какъв начин се показва замърсяването.
– В изследването се приказва за това, че 40% от електрическата енергия у нас се създава от нискокачествени въглища, които отделят замърсителните сътрудници. С каква скорост се движи спадът при използването на въглища у нас?
– Намираме се в една доста забавна обстановка сега, в която в формалните стратегически документи в България, страната ни ще се откаже от въглищата едвам през 2038 година. Това е единствения ангажимент, който е стихотворец от българското държавно управление.
От друга страна, предходната година имаше полемики за енергийна тактика, за пътна карта за декарбонизация, само че в нито един от документите не остана подобен вид план-сценарий за поетапно извеждане от употреба на мощности. И повода за това беше най-много страхът на още едно българско държавно управление от митинги на хората, заети в бранша.
Трябва да отбележим, че към този момент повече от десетилетие редица български държавни управления не подхващат никакви съществени ограничения за промяна на енергийния бранш, точно по тези аргументи, които са, искрено казано, популистки.
В този смисъл, от една страна България твърди, че няма да трансформира въглищния си бранш до 2038 година, въпреки това, обаче, тази промяна е в ход. И тя е в ход към този момент от няколко години.
Допреди няколко години статистиката беше, че България създава сред 40 и 60
% от силата си от въглища – поради сезонната колебливост и това, че през зимата имаме потребност от повече сила. Последната година наклонността повече от ясно демонстрира, че все по-малко България разчита на въглищните си мощности.
Да, към момента те създават близо 40 % от силата, която използваме на годишна база, само че този % понижава.
И той понижава даже през зимните месеци. Например януари месец, който даже не беше топъл месец, както наблюдавахме през последните години, производството на силата от въглищни централи не се увеличи.
Напротив, България прибегна до импорт на електроенерия, тъй като това беше по-изгодно. Тоест, на България е по-изгодно да купува електрическа енергия от съседи ѝ, в сравнение с да я създава от въглищните си централи, защото тя ще има висока себестойност.
В този смисъл, да вземем за пример държавната „ Марица – Изток 2 “ – тя има конфигурирана мощ от 1600 мегавата, само че наклонността е, че мъчно работи с повече от ¼ от потенциала си.
Именно тъй като електрическата енергия, която създава е доста скъпа и не съумява да я продаде на свободния пазар. Българската енергетика все по-малко зависи от въглищните си мощности, те просто имат нова роля.
Това значи, че България няма по какъв начин от на следващия ден да затвори всички централи, тъй като, въпреки всичко 40 % е един огромен дял от енергетиката, само че е повече от ясно, че този дял от енергетиката се трансформира и има друга роля от тази, която обичайно въглищната енергетика е имала. И с цел да можем да предвидим какво ще се случи в бъдеще, в това число да планираме работни места, преквалификация и отплата за изгубени работни места, тези трендове би трябвало да бъдат първо приети и второ – взети поради.
Стратегическите проекти на страната следва да стъпват на тези доста ясни трендове, които виждаме в последните години.
– В проучването се загатват три сюжета, за които Вие към този момент споменахте, като най-реалистичният е този до 2023 година Има ли вид да се стигне до някой от останалите сюжети, в които е планувано ускорено извеждане от употреба?
– Трите сюжета са фокусирани напълно върху това каква ще бъде здравната цена върху всеки от тях и надлежно повода да изберем първия сюжет, при който мощностите резервират равнищата си от 2023 година, е че това беше едно от настояванията на митингите предходната година – България да резервира въглищните си мощности до 2038 година.
Това от една страна, както демонстрира и нашето проучване, е обвързвано с големи здравни разноски, които се показват в 5500 случая на прибързано изгубени животи. Това е най-драстичният сюжет, при който използваме въглища до 2038 година. Той включва и 14 милиарда евро за здравни разноски.
Ако в действителност България желае да продължи с реализирането на подобен сюжет, доста е значимо тя да вземе поради здравната цена, която цялото общество ще заплати. Ясно е, че тя е голяма и тя не е включена в цената на създадената електрическа енергия, само че я заплаща цялото общество.
Нашият разбор демонстрира, че по-бързият отвод от въглища и по-бързата промяна на енергийния бранш има големи изгоди за нашето общество, освен за стопанската система, освен за здравната система, освен и за енергийната система, която има опция при тази промяна да бъде по-конкурентоспособна, по-устойчива на разнообразни външни фактори, да бъде една енергийна система от бъдещето, която от години настояваме, че потребителите би трябвало също да бъдат част от нея посредством произвеждане на сила от ВЕИ за лични потребности, посредством опцията да се сдружават в енергийни общности, тъй че да създават електрическа енергия за по-голяма група от хора.
Реалността ясно демонстрира, че трансформацията е в ход. Няма пазарен метод, по който България да продължи да разчита на въглища до 20238 година.
– Има обаче един абсурд – въпросът касае най-много здравето на работещите в централите, които обаче излязоха на митинг против закриването им. Какво ги стимулира, съгласно Вас?
– Според мен се дължи на неизвестността и на това, че десетилетия тези хора бяха лъгани. Защото имаше доста митинги през годините и доста представители на разнообразни държавни управления, които при всеки митинг, вместо да се опитат да обяснят трендовете и опциите на енергийната промяна, в действителност обещаваха, че България ще употребява въглища, до момента в който има въглища, което не беше правилно преди 10 години, още по-малко правилно е и в този момент.
За страдание е доста мъчно този диалог да се организира сполучливо поради това, че към този момент нещата се случват. Но в това време това не може да е причина да не го проведем. Не можем да си позволим да си затварям очите за действителността и единственото несъмнено нещо би могло да бъде подобен проект за поетапна промяна, тъй че тази неопределеност да се трансформира в проект и въобще да поговорим за това по какъв начин въглищните райони могат да се трансформират в бъдеще, тъй че да се възползват от историческия си опит, а въпреки това да вземат поради и новите действителности – а точно, че производството на сила към този момент няма да е толкоз централизирано, както е в този момент, само че и за локалните стопански системи ще бъде значимо да разчитат на повече по-малки работодатели, а освен на един огромен шеф, с цел да бъдат по-устойчиви на резултати, които неизбежно ще забележим в бъдеще.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ