Георги Първанов, АБВ: Договорът за добросъседство между България и Македония трябва да гарантира ясен и исторически достоверен прочит на понятието „обща история“
София. Трябва да достигнем до общ и реален прочит на историята сред България и Македония. Това съобщи по време на спор президентът на Република България (2002-2012) Георги Първанов, оповестиха от пресцентъра на АБВ . В полемиката участваха видни представители на българската интелигенция и академична общественост. Модератор на събитието бе меценатът и издател Иван Гранитски. „ Когато предходната година подписвахме контракта с Македония, се чуха реплики и от наши анализатори, и от външни, че с това се завършва с „ македонизма “. Уви, единствено една година беше задоволителна, с цел да забележим, че нищо сходно не се е случило. Аз не съм човек, който ще оспорва националното съзнание отатък границата, само че в контракта има едно основополагащо разбиране. Това e понятието за общата история сред нашите две страни “, уточни в своето встъпително слово президентът на България (2002-2012) и създател на АБВ Георги Първанов. „ Нашата теза е да стане задоволително ясно и в София, и в Скопие, че обща история значи целият интервал от време от Средновековието, през общите ни битки през Възраждането, в това число и битките за Освобождение на Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес, до първите десетилетия на 20 век. Това е време, в което общото, единното е националното българско съзнание на популацията. Единните национални цели и задания, които ние сме имали, без значение дали сме били в една страна. Защото след Берлинския конгрес едната част са в Княжество България, другата в Източна Румелия, а други в Македония и Одринско. Това е допустимо най-краткият запис, който ние можем да предложим. И настоявам, че това е историческата истина “, добави той.
Според проф. Стоян Райчевски, участник в дебата, би трябвало да уточним какво разбираме под обща история сред България и Македония. „ До самото Илинденско-Преображенско въстание никой не повдига въпроса чие е това въстание. В него вземат участие естествено и представители на други етноси, само че въстанието е българско. За мен правилното схващане е, че ние когато приказваме до този интервал от историята, моторът на тези процеси по въстанието са българи. Това го пишат и дипломатите, и писателите, това го споделя и народът, и фолклорът. Но ние би трябвало да опазим освен историята и истината към въстанието, би трябвало да опазим и културното ни завещание, тъй като не може езикът, на който е писал Талев и братя Миладинови, да бъде небългарски. Нека в този момент да дефинират езика си както си щат, само че езикът, на който са писали нашите възрожденци е български език “!
Отношение по тематиката взе и проф. Васил Проданов: „ Нашата политика към Македония е такава, каквато е, поради качеството на политиците ни сега. За разлика от всички други околни страни, които имат тактика във връзка с Македония, при нас се работи ситуативно. Става нещо и се реагира на момента, а такава реакция е най-често неправилна “.
По думите на проф. Валери Стефанов памет и история не са едно и също нещо и за това ставаме очевидци на изкривяване на фактологията съгласно потребностите на пропагандата на западната ни съседка. „ Първо би трябвало да знаеш по какъв начин се казваш и да изградиш мавзолей от свещени имена. Второто, несъмнено, е езикът, който е заветен. Третото нещо е земята, свещената земя. Четвърто е славното минало, дедите, паметта. Тези неща би трябвало също да се дебатират, когато приказваме за Македония. Кое е вашето име и за какво? Кой е вашият език и през кои времена е разпознал себе си, с цел да може да бъде конституционализиран като народен език? Т.е. този език е късен артикул на едно конструирано национално съзнание и това е хубаво това да се каже! По отношение на земята. Очевидно е, че тези земи, на които се разполага актуалната страна Македония, са исторически споделени земи, само че най мъчителната точка е предишното, паметта. И това, което вършат македонските историографи в действителност, е една вулгарна замяна на паметта. Те не просто пренаписват историята, а те се пробват да трият памет “!
Становище изрази и внукът на Димитър Талев - Климент Талев. Той уточни, че македонската страна продължава да бележи нови и нови върхове в опита си да краде и изопачава история и памет. По думите му тя освен е откраднала част от творбите на неговия дядо, само че си е разрешила и нерегламентирана редакция, в която от тях отсъстват десетки страници, а всички избрания като " българи " и " българско " са сменени с " македонец " и " македонско ". Талев – внук бе безапелационен, че за това злочинство ще заведе дело против македонските издатели, а думите му поддържа издателят и филантроп Иван Гранитски, чиято печатница към този момент е подготвена да преиздаде цялостна сбирка от творбите на Димитър Талев.
На финала на полемиката изявление по проблема направи и акад. Антон Дончев. „ За мен казусът стартира от това, че на Балканския полуостров се основават две български страни, Аспаруховата и Куберовата. И мястото на Куберовата България е в земите на модерна Македония. И това не е елементарен исторически проблем, тъй като както Самуил го има и в случай че България тогава се избавя като страна и нация, това се дължи на Куберовата България. Защото всички боляри на Самуил са куберови българи. Истината е, че Борис I не съумява да промени етническия състав на Куберова България. Той избива болярските родове в Аспарухова България, обаче там долу другите остават. Така че в случай че ние желаеме да си напишем историята както би трябвало, би трябвало да напишем, че е имало по нашите земи две Българии и за жалост резултатът се вижда. Второ и доста значимо. Трябва да знаем, че Балканският полуостров е „ шахматна дъска “, на която се разиграват партии на играчи, които са надалеч, надалеч от Балканския полуостров. Че фигурите се разиграват от хора, които нямат никакво разбиране от история. Затова ние би трябвало да гледаме личните си национални ползи “.
На дебатите бяха поканени представители на Интердисциплинарната комисия по контракта за добросъседство сред България и Македония, които за жалост не се отзоваха. АБВ ще сложи въпроса за това по какъв начин се развиват връзките сред двете страни след подписаното предходната година съглашение и пред Народното събрание.
Според проф. Стоян Райчевски, участник в дебата, би трябвало да уточним какво разбираме под обща история сред България и Македония. „ До самото Илинденско-Преображенско въстание никой не повдига въпроса чие е това въстание. В него вземат участие естествено и представители на други етноси, само че въстанието е българско. За мен правилното схващане е, че ние когато приказваме до този интервал от историята, моторът на тези процеси по въстанието са българи. Това го пишат и дипломатите, и писателите, това го споделя и народът, и фолклорът. Но ние би трябвало да опазим освен историята и истината към въстанието, би трябвало да опазим и културното ни завещание, тъй като не може езикът, на който е писал Талев и братя Миладинови, да бъде небългарски. Нека в този момент да дефинират езика си както си щат, само че езикът, на който са писали нашите възрожденци е български език “!
Отношение по тематиката взе и проф. Васил Проданов: „ Нашата политика към Македония е такава, каквато е, поради качеството на политиците ни сега. За разлика от всички други околни страни, които имат тактика във връзка с Македония, при нас се работи ситуативно. Става нещо и се реагира на момента, а такава реакция е най-често неправилна “.
По думите на проф. Валери Стефанов памет и история не са едно и също нещо и за това ставаме очевидци на изкривяване на фактологията съгласно потребностите на пропагандата на западната ни съседка. „ Първо би трябвало да знаеш по какъв начин се казваш и да изградиш мавзолей от свещени имена. Второто, несъмнено, е езикът, който е заветен. Третото нещо е земята, свещената земя. Четвърто е славното минало, дедите, паметта. Тези неща би трябвало също да се дебатират, когато приказваме за Македония. Кое е вашето име и за какво? Кой е вашият език и през кои времена е разпознал себе си, с цел да може да бъде конституционализиран като народен език? Т.е. този език е късен артикул на едно конструирано национално съзнание и това е хубаво това да се каже! По отношение на земята. Очевидно е, че тези земи, на които се разполага актуалната страна Македония, са исторически споделени земи, само че най мъчителната точка е предишното, паметта. И това, което вършат македонските историографи в действителност, е една вулгарна замяна на паметта. Те не просто пренаписват историята, а те се пробват да трият памет “!
Становище изрази и внукът на Димитър Талев - Климент Талев. Той уточни, че македонската страна продължава да бележи нови и нови върхове в опита си да краде и изопачава история и памет. По думите му тя освен е откраднала част от творбите на неговия дядо, само че си е разрешила и нерегламентирана редакция, в която от тях отсъстват десетки страници, а всички избрания като " българи " и " българско " са сменени с " македонец " и " македонско ". Талев – внук бе безапелационен, че за това злочинство ще заведе дело против македонските издатели, а думите му поддържа издателят и филантроп Иван Гранитски, чиято печатница към този момент е подготвена да преиздаде цялостна сбирка от творбите на Димитър Талев.
На финала на полемиката изявление по проблема направи и акад. Антон Дончев. „ За мен казусът стартира от това, че на Балканския полуостров се основават две български страни, Аспаруховата и Куберовата. И мястото на Куберовата България е в земите на модерна Македония. И това не е елементарен исторически проблем, тъй като както Самуил го има и в случай че България тогава се избавя като страна и нация, това се дължи на Куберовата България. Защото всички боляри на Самуил са куберови българи. Истината е, че Борис I не съумява да промени етническия състав на Куберова България. Той избива болярските родове в Аспарухова България, обаче там долу другите остават. Така че в случай че ние желаеме да си напишем историята както би трябвало, би трябвало да напишем, че е имало по нашите земи две Българии и за жалост резултатът се вижда. Второ и доста значимо. Трябва да знаем, че Балканският полуостров е „ шахматна дъска “, на която се разиграват партии на играчи, които са надалеч, надалеч от Балканския полуостров. Че фигурите се разиграват от хора, които нямат никакво разбиране от история. Затова ние би трябвало да гледаме личните си национални ползи “.
На дебатите бяха поканени представители на Интердисциплинарната комисия по контракта за добросъседство сред България и Македония, които за жалост не се отзоваха. АБВ ще сложи въпроса за това по какъв начин се развиват връзките сред двете страни след подписаното предходната година съглашение и пред Народното събрание.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ