София. Безкрайно много удари на съдбата сме понесли по отношение

София. Безкрайно доста удари на ориста сме понесли във връзка с заличаването на такива монументи, чиято липса образува големи петна в нашата история. Това сподели за дневния блок на Радио „ Фокус “ археологът, историк и правист Румен Манов, който на публична гала в Софийския университет, бе награден с почетен знак „ Св. Климент Охридски ” със синя лента за дарителска активност. Той добави, че е значимо популяризирането на българската памет, историчност и държавност. „ Не е значима толкоз премията, колкото това, че доста ръкописи, очевидци на българската памет, историчност и държавност би трябвало да бъдат непокътнати. По този метод да бъде съхранена историята след нас. Удовлетворението ми следва от това, че въпреки всичко се дава публичност за активността, за изследването, систематизирането, публикуването, обнародването, правенето на сборници “, разясни той. Румен Манов посочи, че организирането на симпозиуми, изложби и конференции дава опция да се разпространява българското. Освен това прикани да не се мисли личностно, а институционално, да се мисли за бъдещето и какво оставяме след себе си. „ Не би трябвало да мислим „ на парче “ и в посока в този момент да оберем дивидентите. А даже и да ни няма, да знаем, че ще сме щастливи и задоволени там, където се намираме, от това, че сме помогнали на тези след нас, да осъзнаят кои и от кое място са. Аз имам вяра, че ще пристигна време когато ценностната система на хората ще се промени и всичко ще си пристигна на мястото. Всички тези моментни разбърквания на духовните пластове ще си дойдат на мястото “, разяснява Румен Манов.
“Едни от най-атакуваните аукциони в света, където се организират най-големите битки за придобиването на едно или друго нещо, са точно на ръкописни монументи. Те не са безмълвни, те са същински, неподправени очевидци на дадена история и събития. Ние ще изненадаме света не с небостъргачи, със стъкло, а с творенията на нашата иконопис, на писмовни школи, на нашите дърворезби, църкви и манастири. Трябва повече воля и предпочитание за опазване на българщината. Да не седим на остарели лаври, а да гледаме напред и да мислим какво ще оставим след нас “, прикани той. Историкът добави, че в случай че не запазим полезностите си, те ще се пренасочат в други библиотеки и музеи и ще загубим себе си.
Милослава АНГЕЛОВА