Действия в извънредна ситуация: Кучето Лед, което открива взривове на летището
Летище София. Гранична полиция. Автомобил, паркиран на служебния паркинг. Водачът не е открит и колата незабавно е сложена под подозрение, заяви. Проверката се случва благодарение на служебно куче. Трябва да се откри дали има взривни субстанции, сложени в нея. Кучето стига до резервоара и замръзва.
Това не действителна обстановка, а част от подготовка, която Стефан Гелимачев и сътрудниците му от „ Гранична полиция ” са организирали за кучето Лед.
„ Начинът, по който замръзна и спря да търси на други места е доста явен сигнал, че кучето е маркирало познато вещество. Това е подготовка, в която Лед ще получи премия. А нея може да вземе единствено след ясния сигнал, който познава доста добре “ , споделя Гелимачев.
Тренировката продължава. След сигнал за пропуснат багаж и инспекция, Лед намира взривно вещество в чанта и дава сигнал на служителя на реда.
Подобен вид обстановки са част от всекидневието на Стефан Гелимачев, който повече от 20 години е част от системата на Министерство на вътрешните работи. Разказва ни, че работата с кучето Лед е освен дълг и отговорност, а и наслаждение.
„ Той е роден при мен и живее при мен, живее у дома и е непрекъснато с мен. Обучил съм го за диференциране и разкриване на взривни субстанции. Почти всеки ден се постанова с него да ревизира някой пропуснат багаж, което си е рутина и за него и за мен. Аз персонално моето куче съм го обучил да маркира по допустимо най-бързия метод откакто открие взривното вещество. Ако вещество е на ниско –ще легне, ако веществото е по-нависоко може да седне или да остане прав, но при всички случаи желая да спре да търси и да покаже с цялото си тяло, с държанието си, със заледяване на опашката и погледа, насочен към мястото, откъдето се отделя миризмата, така че на мен да ми стане ясно, че то е разкрило взривното вещество “ , споделя Стефан.
Полицаят споделя, че до момента Лед в никакъв случай не е маркирал нещо, което не е същинско. Той споделя, че се надява в никакъв случай да не попадат на същинско взривно вещество в действителна среда.
Подобно на хората и кучетата не са безгрешни. Затова от време на време се постанова спомагателна инспекция на сигнала, подаден от четириногото.
„ Случвало се е от време на време да маркира нещо, което да даде някаква индикация в него. Но по метода, по който маркира, на мен ми е ясно, че това не е тъкмо взривно вещество, на което той е теоретичен. Тогава инспекцията се прави по избран протокол – преди всичко с кучето, след това с устройство. После идва различен чиновник, който ревизира с друго устройство и минава рентген “ , споделя служителят на реда.
Стефан споделя, че се усеща извънредно горделив с работата си.
„ Вече я работя 21 години и е в случай че не са кучетата, нямаше да имам всички този хъс и да се усещам толкоз предан и толкоз благополучен. Хората би трябвало да се усещат спокойни, когато ни виждат с кучетата, тъй като те са подготвени преди всичко да бъдат обществени, да бъдат положителни и да бъдат тук за тяхната сигурност “ , добавя служителят на реда.
Оказва се, че Лед надалеч не е инцидентно куче. Неговата майка е същински първенец.
Чили – белгийска овчарка малиноа.
„ Кучето е при мен от 65-дневна възраст. Оттогава сме дружно 24 часа нон-стоп. Взех съм я с ясната концепция да упражнявам IGP - един от най-атрактивните и най-прецизните спортове с кучета, в който се изисква огромна централизация и акуратност. Това е спортът, който е сравняван с художествената гимнастика, защото има доста детайли, които са толкоз прецизни и толкоз красиви “ , споделя служител на реда Гелимачев.
Той споделя за международното състезание за белгийски овчарки в Италия.
„ Това е най-големият конгрес за белгийски овчарки в света. Спортът, в който се състезаваме е в 3 дисциплини – смирение, следа и отбрана. Послушанието – това е синхрон от водене на кучето и лидера. Кучето би трябвало във всеки един миг да се движи компактно до лидера и да извършва неговите команди – да върви напред, до левия му крайник, да бъде съсредоточено в очите. Във всеки един миг, в който чуе команда, трябва да я извърши по допустимо най-бързия и прецизен метод. Да се отзове по допустимо най-бързия метод, да прескача трудности, носейки специфични дъмбели, да застава правилно “ , споделя Стефан.
„ Следата е към 500 метра и има 4 завоя, които са на прав ъгъл. Кучето би трябвало да върви доста компактно в следата и да обдушва всяка една стъпка, която е оставил трасьорът. По следата има положени три предмета, които са с величина на запалка. Кучето би трябвало да ги маркира по инструкции метод “, продължава служителят на реда.
Третата дисциплинираност – тя е най-атрактивната. В нея се следи самият темперамент и заложбите на кучето. В тази дисциплинираност се следи по какъв начин кучето претърсва укрития, в които вероятно има прикрит извършител, фигурант, който е особено снабден – със специфичен ръкав. Кучето би трябвало да рапортува, че го е намерило, трябва да го респектира и да го принуди на място. Има си разнообразни детайли, в които фигурантът побягва, кучето го задържа, трябва да пуска по команда.
„ Направихме доста огромно достижение за България. Кучето ми сега е третото най-силно женско куче в света в дисциплинираност отбрана “ , споделя мъжът.
По негови думи основни условия за сполучливата взаимна работа сред кучето и индивида са положителната връзка и социализацията.
„ Когато прекарваме доста време с кучето си, се научаваме в действителност да го слушаме и да го чуваме. Всяко едно нещо, което то прави е отражение на средата, в която се намира, на нашата връзка. Така във всеки един миг ние се научаваме да разбираме какво ни демонстрира кучето. То ни следи и чака във всеки един миг какво можем да създадем с него и какво следва “ , споделя Стефан.
Полицаят дава отговор и на въпроса с кого се работи по-добре – с кучетата или с хората.
„ Със сигурност с кучета ми е по-приятно “, споделя той и добавя, че има и доста хора, с които обича да поддържа връзка, само че всичко е въпрос на отношение сред хората.
Граничният служител на реда добавя, че фамилията му поддържа наличието на кучетата както в персоналния, така и в професионалния му живот абсолютно.
„ Съпругата ми – тя ме поддържа напълно. Благодарение на нея съм може би толкоз надъхан и се усещам мощен, защото тя ме поддържа напълно и е на всички места с мен, на всяко едно съревнование. Имаме една щерка, която е на 4 годиники – тя от дребна е с кучетата ни. Ние имаме много кучета. За нея това си е напълно естествен метод на живот и е напълно обикновено да комуникира с кучета. За тази година имаме още две надпревари, на които сме към този момент записани. Те също са от доста висок сан. Това са интернационалните надпревари –в Полша и Чехия “ , споделя Стефан.
И до момента в който Чили тренира за идващото огромно съревнование, а Лед се готви за следващата работна промяна на столичното летище, стопанинът им поучава: „ Искам да насочва един апел към всички стопани на кучета – дано да намерят метод да обръщат повече внимание на кучетата си, да си ги обичат, да се грижат за тях и да намират метод посредством кучетата да споделят добре и с хората. Всичко това, което аз съм постигнал в действителност е станало поради положителната ми връзка с кучетата и с хората “.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това не действителна обстановка, а част от подготовка, която Стефан Гелимачев и сътрудниците му от „ Гранична полиция ” са организирали за кучето Лед.
„ Начинът, по който замръзна и спря да търси на други места е доста явен сигнал, че кучето е маркирало познато вещество. Това е подготовка, в която Лед ще получи премия. А нея може да вземе единствено след ясния сигнал, който познава доста добре “ , споделя Гелимачев.
Тренировката продължава. След сигнал за пропуснат багаж и инспекция, Лед намира взривно вещество в чанта и дава сигнал на служителя на реда.
Подобен вид обстановки са част от всекидневието на Стефан Гелимачев, който повече от 20 години е част от системата на Министерство на вътрешните работи. Разказва ни, че работата с кучето Лед е освен дълг и отговорност, а и наслаждение.
„ Той е роден при мен и живее при мен, живее у дома и е непрекъснато с мен. Обучил съм го за диференциране и разкриване на взривни субстанции. Почти всеки ден се постанова с него да ревизира някой пропуснат багаж, което си е рутина и за него и за мен. Аз персонално моето куче съм го обучил да маркира по допустимо най-бързия метод откакто открие взривното вещество. Ако вещество е на ниско –ще легне, ако веществото е по-нависоко може да седне или да остане прав, но при всички случаи желая да спре да търси и да покаже с цялото си тяло, с държанието си, със заледяване на опашката и погледа, насочен към мястото, откъдето се отделя миризмата, така че на мен да ми стане ясно, че то е разкрило взривното вещество “ , споделя Стефан.
Полицаят споделя, че до момента Лед в никакъв случай не е маркирал нещо, което не е същинско. Той споделя, че се надява в никакъв случай да не попадат на същинско взривно вещество в действителна среда.
Подобно на хората и кучетата не са безгрешни. Затова от време на време се постанова спомагателна инспекция на сигнала, подаден от четириногото.
„ Случвало се е от време на време да маркира нещо, което да даде някаква индикация в него. Но по метода, по който маркира, на мен ми е ясно, че това не е тъкмо взривно вещество, на което той е теоретичен. Тогава инспекцията се прави по избран протокол – преди всичко с кучето, след това с устройство. После идва различен чиновник, който ревизира с друго устройство и минава рентген “ , споделя служителят на реда.
Стефан споделя, че се усеща извънредно горделив с работата си.
„ Вече я работя 21 години и е в случай че не са кучетата, нямаше да имам всички този хъс и да се усещам толкоз предан и толкоз благополучен. Хората би трябвало да се усещат спокойни, когато ни виждат с кучетата, тъй като те са подготвени преди всичко да бъдат обществени, да бъдат положителни и да бъдат тук за тяхната сигурност “ , добавя служителят на реда.
Оказва се, че Лед надалеч не е инцидентно куче. Неговата майка е същински първенец.
Чили – белгийска овчарка малиноа.
„ Кучето е при мен от 65-дневна възраст. Оттогава сме дружно 24 часа нон-стоп. Взех съм я с ясната концепция да упражнявам IGP - един от най-атрактивните и най-прецизните спортове с кучета, в който се изисква огромна централизация и акуратност. Това е спортът, който е сравняван с художествената гимнастика, защото има доста детайли, които са толкоз прецизни и толкоз красиви “ , споделя служител на реда Гелимачев.
Той споделя за международното състезание за белгийски овчарки в Италия.
„ Това е най-големият конгрес за белгийски овчарки в света. Спортът, в който се състезаваме е в 3 дисциплини – смирение, следа и отбрана. Послушанието – това е синхрон от водене на кучето и лидера. Кучето би трябвало във всеки един миг да се движи компактно до лидера и да извършва неговите команди – да върви напред, до левия му крайник, да бъде съсредоточено в очите. Във всеки един миг, в който чуе команда, трябва да я извърши по допустимо най-бързия и прецизен метод. Да се отзове по допустимо най-бързия метод, да прескача трудности, носейки специфични дъмбели, да застава правилно “ , споделя Стефан.
„ Следата е към 500 метра и има 4 завоя, които са на прав ъгъл. Кучето би трябвало да върви доста компактно в следата и да обдушва всяка една стъпка, която е оставил трасьорът. По следата има положени три предмета, които са с величина на запалка. Кучето би трябвало да ги маркира по инструкции метод “, продължава служителят на реда.
Третата дисциплинираност – тя е най-атрактивната. В нея се следи самият темперамент и заложбите на кучето. В тази дисциплинираност се следи по какъв начин кучето претърсва укрития, в които вероятно има прикрит извършител, фигурант, който е особено снабден – със специфичен ръкав. Кучето би трябвало да рапортува, че го е намерило, трябва да го респектира и да го принуди на място. Има си разнообразни детайли, в които фигурантът побягва, кучето го задържа, трябва да пуска по команда.
„ Направихме доста огромно достижение за България. Кучето ми сега е третото най-силно женско куче в света в дисциплинираност отбрана “ , споделя мъжът.
По негови думи основни условия за сполучливата взаимна работа сред кучето и индивида са положителната връзка и социализацията.
„ Когато прекарваме доста време с кучето си, се научаваме в действителност да го слушаме и да го чуваме. Всяко едно нещо, което то прави е отражение на средата, в която се намира, на нашата връзка. Така във всеки един миг ние се научаваме да разбираме какво ни демонстрира кучето. То ни следи и чака във всеки един миг какво можем да създадем с него и какво следва “ , споделя Стефан.
Полицаят дава отговор и на въпроса с кого се работи по-добре – с кучетата или с хората.
„ Със сигурност с кучета ми е по-приятно “, споделя той и добавя, че има и доста хора, с които обича да поддържа връзка, само че всичко е въпрос на отношение сред хората.
Граничният служител на реда добавя, че фамилията му поддържа наличието на кучетата както в персоналния, така и в професионалния му живот абсолютно.
„ Съпругата ми – тя ме поддържа напълно. Благодарение на нея съм може би толкоз надъхан и се усещам мощен, защото тя ме поддържа напълно и е на всички места с мен, на всяко едно съревнование. Имаме една щерка, която е на 4 годиники – тя от дребна е с кучетата ни. Ние имаме много кучета. За нея това си е напълно естествен метод на живот и е напълно обикновено да комуникира с кучета. За тази година имаме още две надпревари, на които сме към този момент записани. Те също са от доста висок сан. Това са интернационалните надпревари –в Полша и Чехия “ , споделя Стефан.
И до момента в който Чили тренира за идващото огромно съревнование, а Лед се готви за следващата работна промяна на столичното летище, стопанинът им поучава: „ Искам да насочва един апел към всички стопани на кучета – дано да намерят метод да обръщат повече внимание на кучетата си, да си ги обичат, да се грижат за тях и да намират метод посредством кучетата да споделят добре и с хората. Всичко това, което аз съм постигнал в действителност е станало поради положителната ми връзка с кучетата и с хората “.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ