Снимка на убита жена с червен маникюр, направена от фотографа

Снимка на убита жена с червен маникюр, направена от фотографа на Ройтерс Зохра Бенсемра в Буча, се трансформира в един от знаците на ужасните закононарушения против човечеството. След като фотографията облетя първите страници на украински и международни медии и обществени мрежи, друга жителка на Буча Анастасия Субачева разпозна дамата по присъщия й маникюр. Субачева сподели, че дамата се споделя Ирина и е давала уроци по грим. По-късно една от дъщерите на Ирина, Олга, написа мъчителен пост за майка си, казвайки, че съветските нашественици са простреляли Ирина на 15 минути от къщата й. Публикуваме превод на публикация от CNN, която научи детайлности за живота на Ирина Филкина. *** Разбити мечти Ирина Филкина имала огромни проекти за годината. Навършвайки 53 години през април, тя възнамерявала да се концентрира върху себе си, откакто е прекарала последните три десетилетия в неуморна работа и развъждане на двете си дъщери сред градовете Буча и Ирпен, предградие на украинската столица Киев. В началото на 2022 година Филкина се записала на курс по грим при локалния гримьор Анастасия Субачева, като купила първия си комплект руж, очна линия и коректор, планирайки да се гримира, с цел да отиде на иден концерт. Тя даже си направила вишнево-червен маникюр за Свети Валентин, като нарисувала „ сърце на пръста си, тъй като започнах да се обичам “, споделя Субачева пред CNN. Но проектите й били отсрочени в края на февруари, когато Русия нахлу в Украйна. Дъщерите й решили да преминат границата с Полша, а Филкина останала да оказва помощ на хората. По думите на щерка й, тя е прекарала една седмица в търговски център " Епицентър " в Буча, хранейки хората, които се приютяват там и приготвяйки храна за украинските военни. Как умря Ирина Филкина На 5 март Филкина се пробвала да влезе в една от колите, които евакуирали хора от комерсиалния център отвън града. Но когато нямало място, тя решила да се върне вкъщи с колело. Една от дъщерите на Филкина, 26-годишната Олга Щирук, сподели, че е молила майка си да не кара черния си велосипед у дома този ден. Вместо това тя я помолила да вземе влака от града. „ Казах й, че там не е безвредно. Русия окупира цялото село - те убиваха хора ", сподели Шчирук пред CNN. „ Олга, не познаваш ли майка си? Мога да местя планини! " — дала отговор Филкина, съгласно Шчирук, детски психолог, която по това време е била в Полша, помагайки на други украински бежанци. Това бил последният им диалог. Този ден Филкина по този начин и не се върнала вкъщи. Ужасяващите фрагменти, оповестени тази седмица, наподобява са уловили момента на гибелта на Филкина. Видео с дрон, снимано преди 10 март, демонстрира мъж, бутащ черен велосипед по улица Яблунская в Буча, преди да бъде прострелян от съветски бойци. Най-малко четири струйки пушек се изпускат от съветска военна кола, откакто колоездачът завива в завой. Второ видео от същата улица, оповестено в Twitter и геолокирано от CNN, демонстрира тялото на жена със синьо яке и светли панталони, изпънато до черен велосипед покрай изкоренен електрически дирек. Единият крайник е килнат. Ръката й е хвърлена встрани. Изгорели и изоставени коли са осеяли улицата дружно с пепел и парчета. На други фотоси, направени от Ройтерс, по-близо се вижда жена в синьо яке. Ръка наднича от ръкава, ноктите са покрити с вишнево-червен лак и сърце на единия пръст, светещо през калта. Когато изображение на ръката се популяризира в обществените мрежи тази седмица, Шчирук и Субачева незабавно разпознаха чия е ръката: ръката на Филкина. „ Как може човек да не разпознае тялото на майка си? “ - сподели Шчирук. Субачева стартира да съпоставя фотосите на Филкина, направени от нея, със фотографията на Ройтерс. „ Тази фотография на тялото й и моята (снимки) на нейния маникюр… Разбрах, че е един и същи човек и започнах да рева. Трябва да знаете, че зад тази фотография на ръката стои страхотна жена “, сподели Субачева и добави, че я е видяла за последно ден преди началото на нашествието. За всички другари на дъщерите си та била просто " Мама Ира ", хората обожавали склонността на Филкина да поддържа всички към себе си. Когато Филкина видяла океана за първи път преди две години по време на фамилно пътешестване до Египет, „ всички в хотела се влюбиха в нея. Те споделиха: „ Мамо Ира, върни се “, споделя Шчирук. „ Цял живот тя се е отдавала на другите – ( тя) е дала живота си за задачите на други хора “, сподели Шчирук. След това пътешестване до Египет майка й решила, че тя „ желае да следва личните си стремежи “, добави тя. Окончателно удостоверение на смъртта Ето за какво Шчирук отхвърля да повярва в гибелта на майка си, макар обстоятелството, че на 5 март украинските военни споделили на фамилията, че тя е умряла. Военните споделили, че тялото й е невероятно да бъде прибрано, защото наоколо е ситуиран съветски танк. Шчирук вярвала, че майка й е просто ранена. През целия март тя разпитваше блогъри и се опитваше да се свърже със съседите си, макар прекъсването на тока в Буча, с цел да разбере дали са чули нещо. „ Представих си, че тя просто се е скрила в мазето – че е видяла окупаторите и е останала някъде да чака “, сподели тя пред CNN с пречупен глас. Всъщност майка й лежела сама на улица " Яблунская ", където имаше най-малко 20 други тела на цивилни, убити по време на едномесечната съветска окупация на Буча. През април фрагментите и изображенията на улицата след прибързаното евакуиране на Русия потвърдиха най-лошите опасения на Шчирук. „ Когато разбрах за повторно, че майка ми е убита, имах възприятието, че гръбнакът ми е строшен. Легнах и плаках от беззащитност ”, споделя тя. Шчирук не знае по кое време ще види тялото на майка си. Местните управляващи прекараха последната седмица в почистване на града от починалите и разминирането му. Кметът на Буча пресметна, че по време на съветската окупация са починали до 300 души, а известията за изтезания, грубост и разхвърлян артилерийски огън доведоха до световни митинги и нови наказания против Москва. Шчирук сподели, че майка й не би желала тя да се поддаде на отчаянието. Следвайки духа на майка си, в този момент тя основава фондация Филкина, с цел да помогне на младите украинци, наранени от войната. „ Искам фотографията на ръката й да бъде знак на ново начало. Този знак споделя на нашествениците, че могат да вършат каквото си желаят с нас, само че не могат да лишават главното нещо: любовта. Любовта на хората, която те нямат “, споделя дъщерята.