„Меко казано“ – прекрасна приказка, изящен филм…
Снимка: Меко казано/Facebook„ Меко казано “, художник и режисьор Анри Кулев, сюжет Валери Петров, продуцент Светла Ганева, композитор Любомир Денев, звукорежисьори Цветелина Цветкова, Борис Траянов, монтаж Бойка Попова, с гласовете на: Максим Шишков, Сава Пиперов, Кирил Бояджиев, Петя Силянова, вокални реализатори: Марина Драгомирецка, Сава Пиперов, Звездомир Керемидчиев, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Лидия Кулекова, Благовеста Мекки, Софийски филхармоничен хор с диригент Славил Димитров, Вокална група „ Таласъмчета “ с диригент Димитър Констанцалиев.
Пълнометражният анимационен филм „ Меко казано “ е поредна среща на Анри Кулев с творчеството на Валери Петров. Бързам да оповестя, че филмът е успех на анимационното ни кино като жанр на описване, последователност на страсти, изумителна анимация, равностойна на представяното от най-големите международни имена в сектора, елегантен като изкуство във връзка с своята изобразителна част, драматургия и темпо-ритъм на филмовото изложение. Специални поздравления за превъзходния монтаж на Бойка Попова. Анри Кулев пределно ясно и увлекателно екранизира приказката на Валери Петров. Защо е значим този филм приказка? Тревожно е високото равнище на принуждение в детските анимационни филми, изключително в сякаш безобидни комедии като „ Том и Джери “, „ Уили Койота “, „ Силвестър и Туити “. В тях разнообразни животинчета биват измъчвани и унизени от други такива и това се показва като смешно – а в действителност е смразяващо от културологична, психическа и педагогическа позиция обръщение. Популярните в интернет серии „ Happy Tree Friends “ (в които симпатични на тип животинки умират кърваво и това се показва за комично) са характерен образец за този сгрешен модел и свидетелстват за доста притеснителна наклонност – представянето на насилието, страданието и садизма като развлечение. Проблемът е в така наречен смехории, които банализират насилието. В тях проблемите се вземат решение като предписание посредством принуждение, а не посредством спор. В приказката на Валери Петров, пренесена напълно на екрана, посланието е друго – децата би трябвало да се приучават, че е най-добре проблемите да се вземат решение посредством разбиране и спор, а не с принуждение. Това главно обръщение на Валери Петров евентуално е въодушевило Анри Кулев като художник и режисьор на кино лентата да построи типажите на своите герои. Тези, които познават филмите му, ще се зарадват още веднъж на висшата естетическа приятност, която струи от всеки кадър на „ Меко казано “. Портретът на дребния Светльо е образец за почтена детска ловкост, само че в построяването на облика създателите извеждат поредно и безапелационно най-важния проблем на нашето битие и съществена линия на кино лентата – разликата сред положително и зло. За Светльо тя е невидима и някой би трябвало да му опише, че дребните неистини са в действителност огромно зло. С тази значима, комплицирана задача да го просветят се заемат останалите персонажи от приказката – санбернарското куче, професор Кълви – кълвача, състезателят Коки №1, къртицата Черният Къртис, която се прави на гангстерски началник, мишката и нейните мишлета. Филмът е доста атрактивен като визия и послания. Освен всичко останало създателите ни споделят, че всяко създание на природата има право на живот като хората.
Анри Кулев е магьосник на рисуваната приказка, а в този филм надвишава всичко познато до момента от предходните му филми. Характерите на героите му са заразителни, някои са блестящи, други са по-приземени. Всички те разиграват пред Светльо спектакъл, в който той сякаш е бил позитивен воин. В построяването на всяка сцена всеки от цялата така наречен натрупа „ К “ има собствен принос за общата меродавност. Наивният Светльо се съгласява, че в историята на всеки един с негово присъединяване той е положителният, а другите деца са неприятните. И стартира да играе ролята на невижданото по своето положително сърце дете. В доста приказки има такива захаросано положителни деца, само че не и при Валери Петров. И при него те са положителни, само че той внимателно подсказва, че едно дете се възпитава с образци и приказки, а не с неучтивост и навикване. Всеки от героите споделя покъртителна история за среща с неприятни деца и по какъв начин се появява положителното дете Светльо и ги избавя. Всъщност всеки от тези разкази за избавление е изпит на съвестта, тест за правота и откровеност. Героите като типажи са подкупващо симпатични и креативен доста изобретателни. Финалът е (не)очакван. Светльо стартира да се досеща, че нещата са много по-различни от това, което тази радостна компания споделя. Истината е, че в тези истории той е бил неприятното дете и най-после мъчително го осъзнава и си го признава… В този момент настъпва нов поврат – идва една мишка, която споделя за същинска добра постъпка на Светльо, която избавя живота ѝ… Той е толкоз отчаян от себе си, че не може да ѝ повярва, само че това се оказва истина.
А какво става с писмото на Светльо до баба му от началото на приказката, в което той непохватно я лъже, с цел да му прати още пет лв.? Добрите мишлета, потомци на избавената мишка, са подушили „ мазната неистина “ в писмото и са го изяли на хиляди дребни късчета за благополучие и облекчение на Светльо. Приказката се оказва сън, от тези които е потребно да сънуваме, с цел да не лъжем на другия ден… И е хубаво да ги помним и описваме на деца и внуци.
Композитор на кино лентата е Любомир Денев. Той е основал музиката на доста филми на Анри Кулев. В „ Меко казано “ е композирал същински мюзикъл и неговата музика работи като мощен мотор на действието. Всички пеят и танцуват. Особено симпатични са мишлетата в осъществяване на вокална група „ Таласъмчета “ с диригент Димитър Констанцалиев.
В този филм звукът е на международно равнище – звукорежисьори са Цветелина Цветкова и Борис Траянов. Рядко в български филм има толкоз ясна звукова част и това също е достижение за нас.
Актьорите, които озвучават героите, са изключителни, изключително Сава Пиперов, който дублира санбернарското куче и къртицата Къртис. Всички останали също се оправят отлично: Светльо – Максим Шишков; професор Кълви – Кирил Бояджиев; Коки №1, мишката и разказвача – Петя Силянова.
Вокалните реализатори, дублиращи героите, са: Светльо – Марина Драгомирецка; санбернарското куче – Сава Пиперов; професор Кълви – Звездомир Керемедчиев; Коки №1 – Рада Тотева; Черният Къртис – Стефан Владимиров; мишката – Лидия Кулекова; бабата – Благовеста Мекки; дърветата – Софийски филхармоничен хор с диригент Славил Димитров. Озвучаването на огромен анимационен филм е доста сложна и характерна, креативна задача. В Холивуд ангажират световноизвестни артисти за дублаж и те са значима част от рекламата на кино лентата. И най-важното – не всеки артист от екрана става добър озвучител.
А поуката, каква е поуката от тази приказка, както споделя Андерсен? Добрата постъпка, благото отношение към всяка живинка те трансформира в добър човек… А лъжата и жестокостта – в неприятен. Това е посланието на Валери Петров и Анри Кулев, разказано за близо 80 минути, цялостни с голямо наслаждение, вихрено забавление и неподправена наслада от превъзходната анимация, прелестната драматургия и чудесната музика. Целият екип е на повече от международно равнище – повече, тъй като в огромните киноиндустрии в никакъв случай не биха могли да създадат подобен филм с толкоз малко пари. Продуцентът, превъзходният оператор Светла Ганева, по време на цялото показване мълча красноречиво и това бе израз за невероятните ѝ старания и отмалялост през тези три години работа, до момента в който бе създаван филмът. Основни продуценти са „ Канцелария филм “ благодарение на Националния кино център, в копродукция с Българска национална телевизия и „ Доли медия студио “. Филмът е на екраните в София и страната от 16-и септември. В мрачното време, в което живеем, филмът „ Меко казано “ е ярък празник за душата и сетивата…
Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в Нов български университет. Автор е на над 500 публикации, отдадени на киното и малкия екран, и на две монографии – „ Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален подтекст “ и „ Четвъртата опция – университетска телевизия “. Автор на голям брой сюжети за документални филми и телевизионни излъчвания. Бил е програмен шеф на Канал 1 на Българска национална телевизия (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен шеф на Телевизия „ Европа “ (2002), основен управител на телевизия ББТ (2008–2009), притежател на годишната премия на Българската кино академия за кино рецензия (2011).
Текстът е препубликуван от.
Пълнометражният анимационен филм „ Меко казано “ е поредна среща на Анри Кулев с творчеството на Валери Петров. Бързам да оповестя, че филмът е успех на анимационното ни кино като жанр на описване, последователност на страсти, изумителна анимация, равностойна на представяното от най-големите международни имена в сектора, елегантен като изкуство във връзка с своята изобразителна част, драматургия и темпо-ритъм на филмовото изложение. Специални поздравления за превъзходния монтаж на Бойка Попова. Анри Кулев пределно ясно и увлекателно екранизира приказката на Валери Петров. Защо е значим този филм приказка? Тревожно е високото равнище на принуждение в детските анимационни филми, изключително в сякаш безобидни комедии като „ Том и Джери “, „ Уили Койота “, „ Силвестър и Туити “. В тях разнообразни животинчета биват измъчвани и унизени от други такива и това се показва като смешно – а в действителност е смразяващо от културологична, психическа и педагогическа позиция обръщение. Популярните в интернет серии „ Happy Tree Friends “ (в които симпатични на тип животинки умират кърваво и това се показва за комично) са характерен образец за този сгрешен модел и свидетелстват за доста притеснителна наклонност – представянето на насилието, страданието и садизма като развлечение. Проблемът е в така наречен смехории, които банализират насилието. В тях проблемите се вземат решение като предписание посредством принуждение, а не посредством спор. В приказката на Валери Петров, пренесена напълно на екрана, посланието е друго – децата би трябвало да се приучават, че е най-добре проблемите да се вземат решение посредством разбиране и спор, а не с принуждение. Това главно обръщение на Валери Петров евентуално е въодушевило Анри Кулев като художник и режисьор на кино лентата да построи типажите на своите герои. Тези, които познават филмите му, ще се зарадват още веднъж на висшата естетическа приятност, която струи от всеки кадър на „ Меко казано “. Портретът на дребния Светльо е образец за почтена детска ловкост, само че в построяването на облика създателите извеждат поредно и безапелационно най-важния проблем на нашето битие и съществена линия на кино лентата – разликата сред положително и зло. За Светльо тя е невидима и някой би трябвало да му опише, че дребните неистини са в действителност огромно зло. С тази значима, комплицирана задача да го просветят се заемат останалите персонажи от приказката – санбернарското куче, професор Кълви – кълвача, състезателят Коки №1, къртицата Черният Къртис, която се прави на гангстерски началник, мишката и нейните мишлета. Филмът е доста атрактивен като визия и послания. Освен всичко останало създателите ни споделят, че всяко създание на природата има право на живот като хората.
Анри Кулев е магьосник на рисуваната приказка, а в този филм надвишава всичко познато до момента от предходните му филми. Характерите на героите му са заразителни, някои са блестящи, други са по-приземени. Всички те разиграват пред Светльо спектакъл, в който той сякаш е бил позитивен воин. В построяването на всяка сцена всеки от цялата така наречен натрупа „ К “ има собствен принос за общата меродавност. Наивният Светльо се съгласява, че в историята на всеки един с негово присъединяване той е положителният, а другите деца са неприятните. И стартира да играе ролята на невижданото по своето положително сърце дете. В доста приказки има такива захаросано положителни деца, само че не и при Валери Петров. И при него те са положителни, само че той внимателно подсказва, че едно дете се възпитава с образци и приказки, а не с неучтивост и навикване. Всеки от героите споделя покъртителна история за среща с неприятни деца и по какъв начин се появява положителното дете Светльо и ги избавя. Всъщност всеки от тези разкази за избавление е изпит на съвестта, тест за правота и откровеност. Героите като типажи са подкупващо симпатични и креативен доста изобретателни. Финалът е (не)очакван. Светльо стартира да се досеща, че нещата са много по-различни от това, което тази радостна компания споделя. Истината е, че в тези истории той е бил неприятното дете и най-после мъчително го осъзнава и си го признава… В този момент настъпва нов поврат – идва една мишка, която споделя за същинска добра постъпка на Светльо, която избавя живота ѝ… Той е толкоз отчаян от себе си, че не може да ѝ повярва, само че това се оказва истина.
А какво става с писмото на Светльо до баба му от началото на приказката, в което той непохватно я лъже, с цел да му прати още пет лв.? Добрите мишлета, потомци на избавената мишка, са подушили „ мазната неистина “ в писмото и са го изяли на хиляди дребни късчета за благополучие и облекчение на Светльо. Приказката се оказва сън, от тези които е потребно да сънуваме, с цел да не лъжем на другия ден… И е хубаво да ги помним и описваме на деца и внуци.
Композитор на кино лентата е Любомир Денев. Той е основал музиката на доста филми на Анри Кулев. В „ Меко казано “ е композирал същински мюзикъл и неговата музика работи като мощен мотор на действието. Всички пеят и танцуват. Особено симпатични са мишлетата в осъществяване на вокална група „ Таласъмчета “ с диригент Димитър Констанцалиев.
В този филм звукът е на международно равнище – звукорежисьори са Цветелина Цветкова и Борис Траянов. Рядко в български филм има толкоз ясна звукова част и това също е достижение за нас.
Актьорите, които озвучават героите, са изключителни, изключително Сава Пиперов, който дублира санбернарското куче и къртицата Къртис. Всички останали също се оправят отлично: Светльо – Максим Шишков; професор Кълви – Кирил Бояджиев; Коки №1, мишката и разказвача – Петя Силянова.
Вокалните реализатори, дублиращи героите, са: Светльо – Марина Драгомирецка; санбернарското куче – Сава Пиперов; професор Кълви – Звездомир Керемедчиев; Коки №1 – Рада Тотева; Черният Къртис – Стефан Владимиров; мишката – Лидия Кулекова; бабата – Благовеста Мекки; дърветата – Софийски филхармоничен хор с диригент Славил Димитров. Озвучаването на огромен анимационен филм е доста сложна и характерна, креативна задача. В Холивуд ангажират световноизвестни артисти за дублаж и те са значима част от рекламата на кино лентата. И най-важното – не всеки артист от екрана става добър озвучител.
А поуката, каква е поуката от тази приказка, както споделя Андерсен? Добрата постъпка, благото отношение към всяка живинка те трансформира в добър човек… А лъжата и жестокостта – в неприятен. Това е посланието на Валери Петров и Анри Кулев, разказано за близо 80 минути, цялостни с голямо наслаждение, вихрено забавление и неподправена наслада от превъзходната анимация, прелестната драматургия и чудесната музика. Целият екип е на повече от международно равнище – повече, тъй като в огромните киноиндустрии в никакъв случай не биха могли да създадат подобен филм с толкоз малко пари. Продуцентът, превъзходният оператор Светла Ганева, по време на цялото показване мълча красноречиво и това бе израз за невероятните ѝ старания и отмалялост през тези три години работа, до момента в който бе създаван филмът. Основни продуценти са „ Канцелария филм “ благодарение на Националния кино център, в копродукция с Българска национална телевизия и „ Доли медия студио “. Филмът е на екраните в София и страната от 16-и септември. В мрачното време, в което живеем, филмът „ Меко казано “ е ярък празник за душата и сетивата…
Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в Нов български университет. Автор е на над 500 публикации, отдадени на киното и малкия екран, и на две монографии – „ Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален подтекст “ и „ Четвъртата опция – университетска телевизия “. Автор на голям брой сюжети за документални филми и телевизионни излъчвания. Бил е програмен шеф на Канал 1 на Българска национална телевизия (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен шеф на Телевизия „ Европа “ (2002), основен управител на телевизия ББТ (2008–2009), притежател на годишната премия на Българската кино академия за кино рецензия (2011).
Текстът е препубликуван от.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ