Атноанета Караиванова-Павлова с нова книга
Издателство „ Библиотека България “ и Дом на културата „ Борис Христов “, Пловдив Дружество на писателите, Пловдив, Читалище „ Възраждане “, Пловдив
п р е д с т а в я т
„ За парченце от небе “ – премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова
~~~
16 май 2024 година, четвъртък
Начало: 18:30 часа
Голяма конферентна зала
Дом на културата „ Борис Христов “,
ул. „ Гладстон “ 15, Пловдив
~~~
Заповядайте на формалната премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова, един от най-ярките поетични гласове на Пловдив. Думи за книгата ще споделят нейният редактор – поетесата Камелия Кондова, и издателят – Ива Спиридонова. Ще чуем актьорска интерпретация на стиховете на Антоанета, готова от актьорите от Драматичен спектакъл Пловдив, Мария Генчева и Петър Тосков, а за музикалната атмосфера на събитието ще се погрижи Йоана Тихолова. Специални посетители на събитието ще бъдат представители на Дружество на писателите, Пловдив, с цел да изразят креативната си поддръжка към поезията на Антоанета Караиванова-Павлова.
~~~
Със специфичното присъединяване на:
Мария Генчева, актьорска интерпретация
Петър Тосков, актьорска интерпретация
Йоана Тихолова, китара
и
Камелия Кондова, редактор
Ива Спиридонова, издател
~~~
За парченце читава лирика бих…, е, въпреки всичко съм пацифист, не бих умъртвила, несъмнено, само че бих почерпила всички в близост. Такъв ентусиазъм ми аргументи ръкописът „ За парченце от небе “ на Антоанета Караиванова-Павлова. Сега, скъпи читателю, този ръкопис е чудесна поетична книга и малко ти изпитвам завист, че ти следва неподправения първи прочит, аз към този момент го изживях и в този момент ми е повече от задоволено, че съм съизвършител в появяването на тази книга. Няма да описвам за работата ни с Тони, механически неща се оправят в придвижване напряко, само че няма кой да прелее лирика в нечия глава или душа, в случай че индивидът не се е родил с нея. Все едно по кое време за първи път Антоанета е протегнала ръка към белия лист, направила го е дори преди да напише първата строфа. Направила го е с очите и с душата на стихотворец. Защото е забелязала и красивото, само че и грозното, сладкото, само че и горчивото, истината, само че и лъжата. Затова в този момент има какво да ни „ опише “ – от своя лиричен свят, от визиите си за положително и зло, от жаждата си за по-човечен свят. Неслучайно е това заглавие! На везните на битовизмите от една страна и ефирната сякаш парченце небе – от другата, „ натежава “ небето. Не като градоносни облаци, а като това избавително синьо, което надскача потребностите на стомаха и храни душата. Ще бъда доста смела да доплувам до кей измежду сърцето, храм в душите. Това е откъс от първото стихотворение в книгата, а откакто, скъпи читателю, прочетеш и последното, ще се превърнеш в този, желан от поета, кей. Защото е заслужено смелостта да се възнаграждава
Камелия Кондова, редактор
~~~
Какво е да се разкажеш пред съненото лятно огледало? Ако фантазиите ти живеят нависоко, то ти си и небе, и кей, и храм, а насладата е крилете на душата. Учиш се да летиш, тъй като си листо в ласката напразно, въпреки в разлистената ти диря постоянно да наднича доза въодушевление за стихии. Каквото и да се е случило, изправяш растеж, тъй като дарба е на всеки с право на небе да бъде синева.
Такава изповед не е просто поезия, а обръщение към живота, напомнящо молитва пред изгрев.
Спаска Попова
~~~
В най-хубавите си стихове Антоанета Караиванова-Павлова реализира това, което е сърце на поезията – уловения и избавен посредством рисуващи думи момент.
„ Светулка “, „ Черните делфини “, „ Палто за пейката “, „ Черешова задушница “, „ Манастирът „ Седемте престола “, „ Влакът “, „ Коледна звезда “ са стихотворения, които внимателно ни споделят за какво има смисъл да се написа лирика и за какво продължава да се написа.
Антон Баев
~~~
Антоанета Караиванова-Павлова е надарена поетеса със собствен лиричен почерк, запаметяващи се метафорични облици, усеща и нравствени послания. Авторката ни убеждава, че в литературата няма персонални тематики – всеки носи общото задължение на времето, в което живее, понесъл изгрева на раменете. Лирическите ѝ стихове допират сърцето на читателя, тъй като са откровена изповед за един изстрадан път. Вярвам, че поетесата Антоанета Караиванова-Павлова ще продължи да преоткрива самобитния си лиричен свят, в който се оглежда самата тя – разлистена до истина.
Иван Д. Христов
~~~
Антоанета Караиванова-Павлова от дълго време е одобрено име в това пловдивско литературно общество, което е пълноценна част от процесите в актуалната българска поезия. Стиховете на тази към момента млада, само че с към този момент устойчиво авторско наличие поетеса съчетават модерно мислене, овладян нюх за строителство на стиха и изразност, отличаваща се с изясненост и дълбочина на внушенията. Стихосбирката „ За парченце от небе “ съдържа текстове, които изследват и изобразяват трансформациите на публични хрумвания в интимни наслади и паники. Авторката с лекост се освобождава от рестриктивните мерки на схеми и обичайната семантика, наслагани в груповия книжовен опит от последните три-четири десетилетия. В творбите ѝ проличава блян да се изпълнят с нови смисли отворените полета на към момента съвременно прекарвания скепсис. Тематично стихотворенията следват линиите на разнообразни и постоянно непредвидени взаимоотношения сред самостоятелното съществуване и външния свят, който би трябвало да бъде осмислен и облагороден.
Елена Диварова
~~~
СТИХОТВОРЕНИЕ С ХРИЛЕ
Но в случай че написа стихове, той безусловно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…
Борис Христов
През тази нощ една звезда не спи
и като че ли, че е фар на небосвода.
Как ме притеглят звездните лъчи!
И шепотът ѝ звезден по какъв начин ме води!
Ще бъда доста смела да доплувам
до кей измежду сърцето, храм в душите.
До белега, че в действителност живея
за драскотина в паметта, сълза в очите.
РЕЦИТАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ
Е, аз се осмелих да се опиша
пред съненото лятно огледало.
Пред стъпките, изстиващи по плажа.
Разкъсвана от рими, но цяла.
Когато всичко се купува и продава
и всеки взломно прекроява другия.
Когато след покрусата остава
непредсказуем мрак и стреля в упор.
Тогава съм вълна̀, достигаща небето.
И сол, и захар, троскот, само че и цвете,
усмивка в раната, и котва, и агнец,
човек, понесъл изгрева на раменете.
Възможно е! Кодирано е словото.
И любовта не е молитва, а Месия.
Заплуват ли вяра, амнистия, вик,
морето с жадни устни ще ги пие.
Часовникът на злото може да се спре,
стрелките могат наопаки да затичат!
Все някой желае за положителното да чете…
Виж, рибите солени думи сричат!
БЕЗ УПОЙКА
Оставям отпечатък – още нежен,
измежду дните – минали и сегашни.
И виждам бъдещето, но в непозната дреха –
по какъв начин моите тъги на път изпраща.
Но аз пребивавам, страхливо преоткривам
гласа на съвестта си и го последвам.
Понякога – с сила за трима.
Понякога – със въздух за последно.
Търпение, фантазии, обич насъщна.
И правилно неизменност за поддръжка.
Увереност, че истината връща
очите на всемира и за слепите.
Удържам се по стръмните пътеки,
построявам брод (Не бива да го няма!)
сред света на облаците леки
и пропастта на всяка персонална драма.
Защото ми е значимо, ужасно значимо
в една от всички земни обиколки
концепцията на оня рев при раждане
да преоткрия. Този път без болежка.
п р е д с т а в я т
„ За парченце от небе “ – премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова
~~~
16 май 2024 година, четвъртък
Начало: 18:30 часа
Голяма конферентна зала
Дом на културата „ Борис Христов “,
ул. „ Гладстон “ 15, Пловдив
~~~
Заповядайте на формалната премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова, един от най-ярките поетични гласове на Пловдив. Думи за книгата ще споделят нейният редактор – поетесата Камелия Кондова, и издателят – Ива Спиридонова. Ще чуем актьорска интерпретация на стиховете на Антоанета, готова от актьорите от Драматичен спектакъл Пловдив, Мария Генчева и Петър Тосков, а за музикалната атмосфера на събитието ще се погрижи Йоана Тихолова. Специални посетители на събитието ще бъдат представители на Дружество на писателите, Пловдив, с цел да изразят креативната си поддръжка към поезията на Антоанета Караиванова-Павлова.
~~~
Със специфичното присъединяване на:
Мария Генчева, актьорска интерпретация
Петър Тосков, актьорска интерпретация
Йоана Тихолова, китара
и
Камелия Кондова, редактор
Ива Спиридонова, издател
~~~
За парченце читава лирика бих…, е, въпреки всичко съм пацифист, не бих умъртвила, несъмнено, само че бих почерпила всички в близост. Такъв ентусиазъм ми аргументи ръкописът „ За парченце от небе “ на Антоанета Караиванова-Павлова. Сега, скъпи читателю, този ръкопис е чудесна поетична книга и малко ти изпитвам завист, че ти следва неподправения първи прочит, аз към този момент го изживях и в този момент ми е повече от задоволено, че съм съизвършител в появяването на тази книга. Няма да описвам за работата ни с Тони, механически неща се оправят в придвижване напряко, само че няма кой да прелее лирика в нечия глава или душа, в случай че индивидът не се е родил с нея. Все едно по кое време за първи път Антоанета е протегнала ръка към белия лист, направила го е дори преди да напише първата строфа. Направила го е с очите и с душата на стихотворец. Защото е забелязала и красивото, само че и грозното, сладкото, само че и горчивото, истината, само че и лъжата. Затова в този момент има какво да ни „ опише “ – от своя лиричен свят, от визиите си за положително и зло, от жаждата си за по-човечен свят. Неслучайно е това заглавие! На везните на битовизмите от една страна и ефирната сякаш парченце небе – от другата, „ натежава “ небето. Не като градоносни облаци, а като това избавително синьо, което надскача потребностите на стомаха и храни душата. Ще бъда доста смела да доплувам до кей измежду сърцето, храм в душите. Това е откъс от първото стихотворение в книгата, а откакто, скъпи читателю, прочетеш и последното, ще се превърнеш в този, желан от поета, кей. Защото е заслужено смелостта да се възнаграждава
Камелия Кондова, редактор
~~~
Какво е да се разкажеш пред съненото лятно огледало? Ако фантазиите ти живеят нависоко, то ти си и небе, и кей, и храм, а насладата е крилете на душата. Учиш се да летиш, тъй като си листо в ласката напразно, въпреки в разлистената ти диря постоянно да наднича доза въодушевление за стихии. Каквото и да се е случило, изправяш растеж, тъй като дарба е на всеки с право на небе да бъде синева.
Такава изповед не е просто поезия, а обръщение към живота, напомнящо молитва пред изгрев.
Спаска Попова
~~~
В най-хубавите си стихове Антоанета Караиванова-Павлова реализира това, което е сърце на поезията – уловения и избавен посредством рисуващи думи момент.
„ Светулка “, „ Черните делфини “, „ Палто за пейката “, „ Черешова задушница “, „ Манастирът „ Седемте престола “, „ Влакът “, „ Коледна звезда “ са стихотворения, които внимателно ни споделят за какво има смисъл да се написа лирика и за какво продължава да се написа.
Антон Баев
~~~
Антоанета Караиванова-Павлова е надарена поетеса със собствен лиричен почерк, запаметяващи се метафорични облици, усеща и нравствени послания. Авторката ни убеждава, че в литературата няма персонални тематики – всеки носи общото задължение на времето, в което живее, понесъл изгрева на раменете. Лирическите ѝ стихове допират сърцето на читателя, тъй като са откровена изповед за един изстрадан път. Вярвам, че поетесата Антоанета Караиванова-Павлова ще продължи да преоткрива самобитния си лиричен свят, в който се оглежда самата тя – разлистена до истина.
Иван Д. Христов
~~~
Антоанета Караиванова-Павлова от дълго време е одобрено име в това пловдивско литературно общество, което е пълноценна част от процесите в актуалната българска поезия. Стиховете на тази към момента млада, само че с към този момент устойчиво авторско наличие поетеса съчетават модерно мислене, овладян нюх за строителство на стиха и изразност, отличаваща се с изясненост и дълбочина на внушенията. Стихосбирката „ За парченце от небе “ съдържа текстове, които изследват и изобразяват трансформациите на публични хрумвания в интимни наслади и паники. Авторката с лекост се освобождава от рестриктивните мерки на схеми и обичайната семантика, наслагани в груповия книжовен опит от последните три-четири десетилетия. В творбите ѝ проличава блян да се изпълнят с нови смисли отворените полета на към момента съвременно прекарвания скепсис. Тематично стихотворенията следват линиите на разнообразни и постоянно непредвидени взаимоотношения сред самостоятелното съществуване и външния свят, който би трябвало да бъде осмислен и облагороден.
Елена Диварова
~~~
СТИХОТВОРЕНИЕ С ХРИЛЕ
Но в случай че написа стихове, той безусловно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…
Борис Христов
През тази нощ една звезда не спи
и като че ли, че е фар на небосвода.
Как ме притеглят звездните лъчи!
И шепотът ѝ звезден по какъв начин ме води!
Ще бъда доста смела да доплувам
до кей измежду сърцето, храм в душите.
До белега, че в действителност живея
за драскотина в паметта, сълза в очите.
РЕЦИТАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ
Е, аз се осмелих да се опиша
пред съненото лятно огледало.
Пред стъпките, изстиващи по плажа.
Разкъсвана от рими, но цяла.
Когато всичко се купува и продава
и всеки взломно прекроява другия.
Когато след покрусата остава
непредсказуем мрак и стреля в упор.
Тогава съм вълна̀, достигаща небето.
И сол, и захар, троскот, само че и цвете,
усмивка в раната, и котва, и агнец,
човек, понесъл изгрева на раменете.
Възможно е! Кодирано е словото.
И любовта не е молитва, а Месия.
Заплуват ли вяра, амнистия, вик,
морето с жадни устни ще ги пие.
Часовникът на злото може да се спре,
стрелките могат наопаки да затичат!
Все някой желае за положителното да чете…
Виж, рибите солени думи сричат!
БЕЗ УПОЙКА
Оставям отпечатък – още нежен,
измежду дните – минали и сегашни.
И виждам бъдещето, но в непозната дреха –
по какъв начин моите тъги на път изпраща.
Но аз пребивавам, страхливо преоткривам
гласа на съвестта си и го последвам.
Понякога – с сила за трима.
Понякога – със въздух за последно.
Търпение, фантазии, обич насъщна.
И правилно неизменност за поддръжка.
Увереност, че истината връща
очите на всемира и за слепите.
Удържам се по стръмните пътеки,
построявам брод (Не бива да го няма!)
сред света на облаците леки
и пропастта на всяка персонална драма.
Защото ми е значимо, ужасно значимо
в една от всички земни обиколки
концепцията на оня рев при раждане
да преоткрия. Този път без болежка.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ