Защо COVID политиката на Китай породи вълна от протести?
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Нарастващото неодобрение от строгата политика на Пекин за нулев Коронавирус провокира вълна от митинги, а празните листове бяла хартия А4 се трансформират в знак на придвижването
Какво се случва?
В необикновена вълна на гражданско непокорство десетки митинги избухнаха в китайските градове през уикенда, защото разочарованието от строгата политика на държавното управление във връзка с COVID-19 прерасна в гняв.
Групи от хора, наброяващи от едноцифрен брой до към 1000 души, се събраха на бдения със свещи и мирни улични митинги. На някои места, като да вземем за пример Ухан, те трансферираха бариерите против пандемията, а в Шанхай влязоха в конфликт с полицията. Като държаха свещи, телефонни лампички и празни листчета хартия, стачкуващите приканиха за преустановяване на блокирането на достъпа и честите всеобщи проби.
На други митинги се чуха претенции за народна власт и независимост на печата, както и за преустановяване на онлайн цензурата. Съобщава се и за викания, които повтарят лозунгите, издигнати от протестиращите на моста в Пекин в навечерието на политическата среща на конгреса на Комунистическата партия предишния месец.
Как стигнахме дотук?
Разочарованието от политиката на нулевия Коронавирус се усеща от известно време. Докато останалата част от света се завръща към нещо, което наподобява на естествен живот, популацията на Китай към момента е подложено на неочаквани строги блокади на разнообразни региони – от обособени магазини до цели окръзи, постоянно единствено поради няколко случая.
През септември рейс, пренасящ хора до карантинен център в Гуейджоу през нощта, катастрофира, при което починаха 27 души. Броят на починалите е по-малък от двата смъртни случая, свързани с Коронавирус, за които провинцията заяви от началото на пандемията. Миналия месец в Джънджоу хиляди служащи във фабрика за iPhone на Apple влязоха в конфликти с полицията за битка с безредиците и събориха барикади, частично поради рестриктивните мерки на Covid. В блокираните градове жителите също споделят клюки и известия за самоубийства и други смъртни случаи, които свързват с налагането на нулеви стойности на Covid, в това число бебе и тригодишно дете.
С повишаването на листата на случаите набъбна и нетърпението и скептицизмът на хората, макар опитите на управляващите да цензурират информацията и несъгласието.
След това предходната седмица минимум 10 души бяха убити при пожар в постройка в Урумчи, Синдзян, който беше под обсада от към 100 дни. Хората упрекнаха блокадата за смъртните случаи. Гневът им се изостри от отговора на длъжностното лице, което наподобява обвиняваше жителите, че не са се избавили сами, и в петък в града се организираха първите митинги за уикенда. Видеоклипове демонстрираха хора на площад, които пееха националния химн на Китай с неговия текст: „ Въстанете, тези, които отказвате да бъдете плебеи “.
В събота тълпи се събраха в Шанхай на Средния път на Урумчи – кръстен на столицата на Синдзян. При извънреден риск тълпите скандираха за отдръпване на Китайската комунистическа партия и водача Си Дзинпин. До неделя вълната от демонстрации, изразяващи както взаимност с Урумчи, по този начин и локално неодобрение, се популяризира в градове, измежду които столицата Пекин, Шанхай, Чънду, Ухан, Ланджоу, Нанкин и десетки академични кампуси.
Какви са празните листа от бяла хартия А4?
Празните листове хартия са се трансформирали в знак на разрастващите се митинги. Пространството за безвредно изложение на инакомислие на процедура е отстранено при властническото ръководство на Си и е извънредно рисковано. Белите листове са намек за отричането на свободата на словото и ширещата се цензура. Протестът в елитния университет „ Цинхуа “ в Пекин стартира с един студент, който държеше един-единствен лист наоколо до столовата на кампуса. Според известията той е бил лишен от личния състав, само че тя е останала на мястото си и скоро към нея са се включили десетки, а по-късно и стотици други.
„ Белият лист съставлява всичко, което желаеме да кажем, само че не можем да кажем “, сподели пред „ Ройтерс “ един млад протестиращ край река Лянма в Пекин.
Във видеоклип, за който се твърди, че е сниман в Лянмацяо, Пекин, жена подлага на критика отразяването в държавните медии на „ изкуствено провокираната “ покруса в Урумчи.
„ Всичко това са неистини, всичко това е безмълвие “, сподели тя.
„ Започнахме придвижване за възпоменание на празен лист хартия. Дали ще кажем нещо на хартията? Не. Всички обвинявания са в сърцата ни. Всички мисли са в сърцата ни “.
Какво се случва с протестиращите?
Полицията е задържала незнаен брой протестиращи, в това число най-малко един задграничен публицист. Втората нощ на митинги в Шанхай беше посрещната с тежка полицейска реакция, а Би Би Си заяви, че основаният в Шанхай оператор Едуард Лоурънс е бил арестуван и обичай, преди да бъде освободен. Полицията съобщи единствено, че го е задържала за негово положително, ако се болести с Коронавирус от тълпата, сподели Би Би Си.
В Пекин две групи протестиращи, наброяващи минимум 1000 души, се събраха на третия околовръстен път на китайската столица покрай река Лянма в неделя вечерта и отхвърлиха да се разпилян. Тълпите наоколо до площад „ Тянанмън “ желаеха народна власт и господство на закона и осъдиха диктатурите и „ култовете към личността “.
Защо тези митинги са значими?
Наблюдатели настояват, че тези митинги не наподобяват на нищо, което са виждали от десетилетия, може би още от времето на смъртоносните репресии против студентски манифестации на площад Тянанмън в Пекин през 1989 година
„ Тъй като те са толкоз синхронизирани във връзка с обсега и размера на тълпите в тези градове, това е в действителност удивително развиване “, споделя професор Дали Янг, политолог от Чикагския университет. Янг споделя, че всички се отнасят към произшествия като пожара в Урумчи и автобусната злополука, тъй като това може да се случи на всеки от тях.
„ Всички тези хора са споделяли едни и същи обстановки – блокиране на домове, паники за работата и бизнеса, разнообразни форми на отчаяние от здравното обслужване и смъртните случаи “.
Съвременен детайл на тези митинги е отпор против онлайн цензурата. Китайската интернет защитна стена и армиите от модератори на информация са извънредно ефикасни, само че може би са достигнали границите на търпението на хората. Гражданите си играят на котка и мишка с цензорите, като намират изобретателни способи да споделят видеоклипове и изявления за митингите, да показват взаимност или да се оплакват от управляващите.
В Пекин протестиращите приканиха за връщане на свободата на изложение. „ Върнете филмите, желаеме независимост на киното. Искаме свободно изложение. Върнете медиите, върнете ни публицистиката “.
Докато всичко това се случва, стотици хиляди хора се събират на катарските игрища, с цел да гледат Световното състезание по футбол. Тълпите от компактно натъпкани хора без маски не останаха незабелязани от китайските почитатели, макар че телевизионните оператори съзнателно избягваха фотоси на тълпата. Наблюдателите означават, че китайските телевизионни оператори обичайно се приготвят да „ цензурират авансово “ интернационалните спортни мачове, като заобикалят фрагменти на тълпата, ако някой държи политически сензитивно знаме или нещо сходно, само че в сегашния подтекст тази процедура в този момент получава доста повече внимание и рецензии.
Опитът за надзор на информацията се популяризира и оттатък защитната стена, като обвързваните с митинга хаштагове и тематики за търсене в Twitter бяха наводнени с нерелевантни изявления, съдържащи туризъм, реклама и порнография.
Голяма част от обмена на информация се реалокира от обществените мрежи като Weibo в по-частни – и по-трудни за цензуриране – персонални връзки като WeChat.
Какво ще се случи по-нататък?
Протестите в Китай не са необичайност, само че мащабът и разпространяването на тези сигурно са. А настояването – преустановяване на строгата политика за нулев Коронавирус – не е нещо, което държавното управление е склонно да извърши сега. Сега вниманието е ориентирано към това дали митингите ще продължат или даже ще се разраснат през седмицата и по какъв начин ще реагират управляващите. Вероятно ще има тежки последствия за тези, които са разпознати като протестиращи.
Държавните медии мълчат за митингите, само че за сметка на това разгласяват безапелационни апели за „ непоколебимо придържане “ към нулевия Коронавирус.
Янг отбелязва, че досегашната реакция на локалните управляващи на митингите е друга, като в някои региони рестриктивните мерки се разхлабват инцидентно, а в други се подхващат тежки полицейски дейности. Той също по този начин споделя, че има някои промени, които централното държавно управление би могло да направи, с цел да успокои хората, или пък би могло да понижи натиска, като упрекна локални чиновници или частни компании, участващи в реакцията на пандемията.
„ Те биха могли да дадат доста по-ясни насоки, да вземем за пример по какъв начин и по кое време Китай може да излезе от нулевия Коронавирус. До този миг известията са разочароващи и объркващи, даже за формалните лица “, споделя той.
„ Предизвикателството е, че този вирус няма да изчезне “.
Текстът е оповестен в „ The Guardian “, негов създател е Хелън Дейвидсън.
Нарастващото неодобрение от строгата политика на Пекин за нулев Коронавирус провокира вълна от митинги, а празните листове бяла хартия А4 се трансформират в знак на придвижването
Какво се случва?
В необикновена вълна на гражданско непокорство десетки митинги избухнаха в китайските градове през уикенда, защото разочарованието от строгата политика на държавното управление във връзка с COVID-19 прерасна в гняв.
Групи от хора, наброяващи от едноцифрен брой до към 1000 души, се събраха на бдения със свещи и мирни улични митинги. На някои места, като да вземем за пример Ухан, те трансферираха бариерите против пандемията, а в Шанхай влязоха в конфликт с полицията. Като държаха свещи, телефонни лампички и празни листчета хартия, стачкуващите приканиха за преустановяване на блокирането на достъпа и честите всеобщи проби.
На други митинги се чуха претенции за народна власт и независимост на печата, както и за преустановяване на онлайн цензурата. Съобщава се и за викания, които повтарят лозунгите, издигнати от протестиращите на моста в Пекин в навечерието на политическата среща на конгреса на Комунистическата партия предишния месец.
Как стигнахме дотук?
Разочарованието от политиката на нулевия Коронавирус се усеща от известно време. Докато останалата част от света се завръща към нещо, което наподобява на естествен живот, популацията на Китай към момента е подложено на неочаквани строги блокади на разнообразни региони – от обособени магазини до цели окръзи, постоянно единствено поради няколко случая.
През септември рейс, пренасящ хора до карантинен център в Гуейджоу през нощта, катастрофира, при което починаха 27 души. Броят на починалите е по-малък от двата смъртни случая, свързани с Коронавирус, за които провинцията заяви от началото на пандемията. Миналия месец в Джънджоу хиляди служащи във фабрика за iPhone на Apple влязоха в конфликти с полицията за битка с безредиците и събориха барикади, частично поради рестриктивните мерки на Covid. В блокираните градове жителите също споделят клюки и известия за самоубийства и други смъртни случаи, които свързват с налагането на нулеви стойности на Covid, в това число бебе и тригодишно дете.
С повишаването на листата на случаите набъбна и нетърпението и скептицизмът на хората, макар опитите на управляващите да цензурират информацията и несъгласието.
След това предходната седмица минимум 10 души бяха убити при пожар в постройка в Урумчи, Синдзян, който беше под обсада от към 100 дни. Хората упрекнаха блокадата за смъртните случаи. Гневът им се изостри от отговора на длъжностното лице, което наподобява обвиняваше жителите, че не са се избавили сами, и в петък в града се организираха първите митинги за уикенда. Видеоклипове демонстрираха хора на площад, които пееха националния химн на Китай с неговия текст: „ Въстанете, тези, които отказвате да бъдете плебеи “.
В събота тълпи се събраха в Шанхай на Средния път на Урумчи – кръстен на столицата на Синдзян. При извънреден риск тълпите скандираха за отдръпване на Китайската комунистическа партия и водача Си Дзинпин. До неделя вълната от демонстрации, изразяващи както взаимност с Урумчи, по този начин и локално неодобрение, се популяризира в градове, измежду които столицата Пекин, Шанхай, Чънду, Ухан, Ланджоу, Нанкин и десетки академични кампуси.
Какви са празните листа от бяла хартия А4?
Празните листове хартия са се трансформирали в знак на разрастващите се митинги. Пространството за безвредно изложение на инакомислие на процедура е отстранено при властническото ръководство на Си и е извънредно рисковано. Белите листове са намек за отричането на свободата на словото и ширещата се цензура. Протестът в елитния университет „ Цинхуа “ в Пекин стартира с един студент, който държеше един-единствен лист наоколо до столовата на кампуса. Според известията той е бил лишен от личния състав, само че тя е останала на мястото си и скоро към нея са се включили десетки, а по-късно и стотици други.
„ Белият лист съставлява всичко, което желаеме да кажем, само че не можем да кажем “, сподели пред „ Ройтерс “ един млад протестиращ край река Лянма в Пекин.
Във видеоклип, за който се твърди, че е сниман в Лянмацяо, Пекин, жена подлага на критика отразяването в държавните медии на „ изкуствено провокираната “ покруса в Урумчи.
„ Всичко това са неистини, всичко това е безмълвие “, сподели тя.
„ Започнахме придвижване за възпоменание на празен лист хартия. Дали ще кажем нещо на хартията? Не. Всички обвинявания са в сърцата ни. Всички мисли са в сърцата ни “.
Какво се случва с протестиращите?
Полицията е задържала незнаен брой протестиращи, в това число най-малко един задграничен публицист. Втората нощ на митинги в Шанхай беше посрещната с тежка полицейска реакция, а Би Би Си заяви, че основаният в Шанхай оператор Едуард Лоурънс е бил арестуван и обичай, преди да бъде освободен. Полицията съобщи единствено, че го е задържала за негово положително, ако се болести с Коронавирус от тълпата, сподели Би Би Си.
В Пекин две групи протестиращи, наброяващи минимум 1000 души, се събраха на третия околовръстен път на китайската столица покрай река Лянма в неделя вечерта и отхвърлиха да се разпилян. Тълпите наоколо до площад „ Тянанмън “ желаеха народна власт и господство на закона и осъдиха диктатурите и „ култовете към личността “.
Защо тези митинги са значими?
Наблюдатели настояват, че тези митинги не наподобяват на нищо, което са виждали от десетилетия, може би още от времето на смъртоносните репресии против студентски манифестации на площад Тянанмън в Пекин през 1989 година
„ Тъй като те са толкоз синхронизирани във връзка с обсега и размера на тълпите в тези градове, това е в действителност удивително развиване “, споделя професор Дали Янг, политолог от Чикагския университет. Янг споделя, че всички се отнасят към произшествия като пожара в Урумчи и автобусната злополука, тъй като това може да се случи на всеки от тях.
„ Всички тези хора са споделяли едни и същи обстановки – блокиране на домове, паники за работата и бизнеса, разнообразни форми на отчаяние от здравното обслужване и смъртните случаи “.
Съвременен детайл на тези митинги е отпор против онлайн цензурата. Китайската интернет защитна стена и армиите от модератори на информация са извънредно ефикасни, само че може би са достигнали границите на търпението на хората. Гражданите си играят на котка и мишка с цензорите, като намират изобретателни способи да споделят видеоклипове и изявления за митингите, да показват взаимност или да се оплакват от управляващите.
В Пекин протестиращите приканиха за връщане на свободата на изложение. „ Върнете филмите, желаеме независимост на киното. Искаме свободно изложение. Върнете медиите, върнете ни публицистиката “.
Докато всичко това се случва, стотици хиляди хора се събират на катарските игрища, с цел да гледат Световното състезание по футбол. Тълпите от компактно натъпкани хора без маски не останаха незабелязани от китайските почитатели, макар че телевизионните оператори съзнателно избягваха фотоси на тълпата. Наблюдателите означават, че китайските телевизионни оператори обичайно се приготвят да „ цензурират авансово “ интернационалните спортни мачове, като заобикалят фрагменти на тълпата, ако някой държи политически сензитивно знаме или нещо сходно, само че в сегашния подтекст тази процедура в този момент получава доста повече внимание и рецензии.
Опитът за надзор на информацията се популяризира и оттатък защитната стена, като обвързваните с митинга хаштагове и тематики за търсене в Twitter бяха наводнени с нерелевантни изявления, съдържащи туризъм, реклама и порнография.
Голяма част от обмена на информация се реалокира от обществените мрежи като Weibo в по-частни – и по-трудни за цензуриране – персонални връзки като WeChat.
Какво ще се случи по-нататък?
Протестите в Китай не са необичайност, само че мащабът и разпространяването на тези сигурно са. А настояването – преустановяване на строгата политика за нулев Коронавирус – не е нещо, което държавното управление е склонно да извърши сега. Сега вниманието е ориентирано към това дали митингите ще продължат или даже ще се разраснат през седмицата и по какъв начин ще реагират управляващите. Вероятно ще има тежки последствия за тези, които са разпознати като протестиращи.
Държавните медии мълчат за митингите, само че за сметка на това разгласяват безапелационни апели за „ непоколебимо придържане “ към нулевия Коронавирус.
Янг отбелязва, че досегашната реакция на локалните управляващи на митингите е друга, като в някои региони рестриктивните мерки се разхлабват инцидентно, а в други се подхващат тежки полицейски дейности. Той също по този начин споделя, че има някои промени, които централното държавно управление би могло да направи, с цел да успокои хората, или пък би могло да понижи натиска, като упрекна локални чиновници или частни компании, участващи в реакцията на пандемията.
„ Те биха могли да дадат доста по-ясни насоки, да вземем за пример по какъв начин и по кое време Китай може да излезе от нулевия Коронавирус. До този миг известията са разочароващи и объркващи, даже за формалните лица “, споделя той.
„ Предизвикателството е, че този вирус няма да изчезне “.
Текстът е оповестен в „ The Guardian “, негов създател е Хелън Дейвидсън.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ