Какво не знаете: Смъртта
Смъртта е началото на едно огромно премеждие – или най-малко по този начин се надяваме. Ето какво знаем за отвъдното.
Това е по този начин най-много тъй като съответно Ню Йорк и Ню Джърси разрешават на фамилиите да отхвърлят концепцията за мозъчна гибел, в случай че тя опонира на религиозните им убеждения.
Един от първите забележими признаци за кончината е, когато очите на човек се замъглят, защото течността и кислородът стопират да постъпват в роговицата. Това може да се случи в границите на 10 минути след гибелта, в случай че очите са били отворени (и 24 часа, в случай че са били затворени).
Днес в Америка има към 300 тела, замразени в течен азот и съхранявани, с вярата, че един ден науката ще успее да ги върне към живот. (Противно на общоприетото разбиране, Уолт Дисни не е измежду тях.)
Мит е, че косата и ноктите не престават да порастват след гибелта. Това, което се случва в реалност, е, че тялото изсъхва, тъй че нокътните кревати и кожата на главата се прибират, заради което ноктите и косата наподобяват по-дълги.
Ригор мортис е краткотрайно събитие.
Ригор мортис или трупното вкочаняване е резултат от свързването на избрани нишки в мускулните кафези посредством химически връзки, само че нормално изчезва след ден-два, когато тези връзки се разпадат. Колко дълго ще продължи, зависи от температурата на околната среда, наред с други фактори.
Тези газове се получават, когато бактериите разграждат аминокиселините орнитин и лизин, надлежно.
Технически прочут като адипоцер (а от време на време именуван и гробен восък), той е непряк артикул от разлагането, който се получава, когато мазнините в тялото се разлагат при влажни, анаеробни (безкислородни) условия.
Алпинистите и шерпите, които умират на Еверест, нормално оставят там, където са паднали, защото превозването на тялото на повече от 6 километра надолу по подлия терен би изложило на заплаха самите спасители. По сходен метод доста откриватели, починали на Антарктида, също са били оставени там.
Нискотемпературните, нискокислородни и мощно киселинни условия на околната среда в европейските торфени блата могат да запазят човешки тела удивително добре в продължение на епохи и даже хилядолетия. Един от най-известните образци за тези „ блатни тела “ е индивидът от желязната ера от Толунд в Дания (на снимката). Когато тялото му е намерено през 1950 година, то наподобява толкоз свежо, че откривателите му си мислят, че са намерили скорошна жертва на ликвидиране.
„ Некробиомът “ включва всички бактерии и гъбички в натрупа. Учените се надяват да схванат дали измененията в микробния живот могат да дадат сведения за времето на гибелта, което е известно като „ микробен часовник “.
Някога хората вярвали, че кръвта на преди малко екзекутирани човек е тоник за здравето, и плащали на палачите, с цел да я пият топла напряко от бесилото.
Мъртвите тела по принцип не са рискови единствено тъй като са мъртви. Но през XIX в. е необятно публикувана „ миазматичната доктрина “, съгласно която въздухът, които идва от гниещи трупове и друга разлагаща се плът, води до разпространяване на заболявания. Това поверие по-късно е сменено от теорията за микробите.
Средностатистическото човешко тяло създава сред 1 и 4 кг остатъци, откакто бъде изгорено. Камерата за кремация пък може да се нагорещи до 1100°C.
Хората през Викторианската ера постоянно правели фотоси на мъртвите си близки като част от процеса на оплакване. Тези фотоси се превръщали в сувенири, които се излагат в домовете, изпращат се на другари и родственици и се носят в медальони.
През 897 година папа Стефан VI подрежда да ексхумират натрупа на предходния папа – Формоз – да го настанят на престол и да го разпитат за „ закононарушенията “ му (които се показват най-много в това, че е бил от неверната страна на политически конфликт) Събитието е известно като „ Синода на труповете “.
По-вероятно е да загинете на танцово празненство, в сравнение с при скок с парашут.
Между XVI и началото на XX в. художниците са употребявали раздробени мумии като пигмент за багра. (Също по този начин се е считало, че мумиите могат да се употребяват и като мощно лекарство.)
Идеята, че гробовете би трябвало да са на 2 метра дълбочина, идва от епидемията от чума в Англия през 1665 година, когато кметът на Лондон издава указ за дълбочината на гробовете, с цел да ограничи разпространяването на заболяването.
Сирната запеканка нормално включва и корнфлейкс. Други храни, свързани със гибелта, са „ хлябът на мъртвите “ (pan de muerto), който обичайно се яде на Деня на мъртвите (Dia De Los Muertos) в Мексико; бисквити „ кости на мъртвите “ (ossa dei morti) в Италия, предопределени да съставляват костите на мъртвите светци; и викториански погребални бисквити.
Противно на мита в интернет, в Лонгирбюен, неофициалната столица на Шпицберген (най-големият и единственият непрекъснато обитаем остров в архипелага Свалбард, Норвегия), е разрешено да се почине. Но защото в арктическия аванпост няма старешки домове и има единствено една дребна болница, жителите са длъжен да се реалокират на континенталната част от страната, когато остареят. Но е правилно, че там е толкоз студено, че телата съвсем не се разлагат.
Фестивалът „ Дни на замразения труп “ в Недърланд, Колорадо, се организира всяка година в чест на 110-годишен мъртвец, който се намира в колиба, заобиколена от изсъхнал лед (което е на процедура цяла крионична инсталация). Фестивалът включва надпревари с ковчези, мятане на замразена сьомга, гмуркане в студени води и Мис замръзнала тениска.
