Слушайте какво имат да ви кажат по-възрастните хора. Следвайте техните

Слушайте какво имат да ви кажат по-възрастните хора. Следвайте техните препоръки, тъй като единствено по този начин се случва развиването в обществото – посредством последователност сред поколенията. Но на първо време помнете себе си, рода си, бъдете положителни хора и обичайте.

Около тези правила се сплотяват Димитър Писков(вляво), Мария Караджова(в средата) и Димитър Колев(вдясно). Тримата се срещнали в старешки дом и станали другари тъй като ги изповядват една обща обич – тази към изкуството.

Поводът за срещата ни е поезията, която 91-годишният Димитър Писков основава. Като дете той е потърпевш съществено при случай с кон, който е сложил живота му на карта. Още непълнолетен е трябвало да се пребори за съществуването си. Тогава усетил, че в него кипи нестихваща движеща мощ, която по-късно назовава „ Жажда за живот “.



Така кръщава двете си стихосбирки – едната с подбрани стихове, а другата – събрала огромна част от творчеството му. В последната, напечатана благодарение на няколко доброволци, откриваме 188 от неговите произведения – лирика и къси разкази. Писков знае множеството от тях наизуст и даже ги рецитира повърхностно в диалог. Споделя, че когато за първи път прочел авторството си на свои близки, те реагирали одобрително. Почувствал се свикан да продължи с писането. И по този начин към този момент 70 години не е спирал да твори. Разказва, че написа постоянно в собствен личен жанр, без да се уповава на правила. Въпреки това Христо Ботев и Иван Вазов са обичани негови български поети, от които черпи ентусиазъм и мощ.

Любовта на Димитър към словото е белязала житието му. Той е бил преподавател по Български език и литература и от край време има предпочитание да предава магията на буквите през генерации. „ Всеки би трябвало да се стреми да схваща и усеща любовта към стиха “, изрично декларира Писков и дефинира рода, науката, знанието, историята и човешките прекарвания за безконечна негова муза.

„ Щом ми пристигна, напряко пиша. Дето се вика – имам жадност да пиша. Имам въодушевление и видя ли нещо, желая да го отразя. Знам, че паметта е довременна. Но това тук е постоянно “, споделя Писков, до момента в който държи стихосбирката си в ръка.

За него другарството и дълбоката връзка с хората са нещо, към което човешкото създание би трябвало да се стреми изначално. Дружбата му с Мария, която назовава своя „ сестричка “, го прави по-пъргав и усмихна. Пристига дружно с нея за поддръжка. 92-годишната дама също е човек на знанието и науката. Била е специалист в търговията, а по-късно контрольор по професионално насочване на младежта към МОН.

Питаме я какво желае да съобщи на по-младото потомство:

„ Докато работех, никого не съм нагрубила. Защото, в случай че нагрубиш един човек, той освен няма да работи както би трябвало, само че и ще повтаря грешките си. Много е елементарно на наказваш хората, да си раздразним. Търпение е нужно “, споделя тя.

За 92 години на този свят Мария предава един от най-важните уроци, които е научила – когато приказваш с околните си, би трябвало да е постоянно с добра дума. Димитър Колев я добавя, че също така по-младите би трябвало да имат вяра повече един в различен, само че не на сляпо. А „ тъй като и без друго животът не е лек, е значимо да даваме на другия любов, почитание и поддръжка “, декларира той.

В Писков, Караджова и Колев разкриване още едно общо качество.

„ Те са толкоз кардинални и обективни. Идват от едно потомство, което към този момент е на изгубване “, споделя психологът в старческия дом „ Св. Василий Велики “ Тони Генова. „ Само мога да се надявам да се прероди “, декларира тя.

Специалистът сама разкрива, че за една година процедура в дома е съумяла да научи скъпи житейски уроци, които възрастните ѝ предават посредством вездесъщата мощ на изкуството – песни и лирика. Тя провежда класове, в които техните гении изпъкват и се развиват. Тя благодари и на шефа на дома " Св. Василий Велики " Нина Христова и на Христо Банков, спомогнал печатът на книгата на Димитър Писков да бъде действителност.