Дамян Дамянов: Случваше се, когато се насити на някоя жена, Владко Живков да я набие и да я даде на охраната
Случваше се, когато се насити на някоя жена, Владко Живков да я набие и да я даде на защитата, споделя Дамян Дамянов в изявление за 168 часа.
– Господин Дамянов, преди време се носеха всевъзможни клюки за издънките на Владимир Живков, какво от тях е правилно?
– Ние с Владко сме имали едно общо гадже, а преди да се ожени, Маруся, бъдещата му брачна половинка, живееше в нашата кооперация. За любовния живот на Владко и Людмила мога да описвам много… Аз не съм като татко ми, който беше на другата прекаленост – „ молчат и не рассуждат “, с цел да не се наруши престижът на партията…
– Но някои от легендите за любовните похождения на сина на бай Тошо бяха много мрачни…
– През 1974 година имах право да навестявам хотел „ Рила “, да си закупувам цигари и така нататък Имаше две телефонни кабини там, където по-късно падна постройката. И виждам едно момиче излиза от едната и плаче… Казвам: Другарко, нещо да оказа помощ? Запознахме се. После тя първо беше с мене, след това потегли с Христо Малеев, а най-после и с Владко – някъде при започване на 1975 година И към този момент чак след измененията през 90-те се виждаме с нея, а тя ми споделя: „ Аз няма да му простя в никакъв случай на Владо… “ Аз запитвам за какво? А тя споделя: „ Той ме преби и ме даде на защитата, само че аз им избягах “. И аз по този начин съм чувал, че когато се насити на дадена жена, той я предложил на охраната… Но за разлика от мен той някак нямаше афинитет към дамите. Той си ходеше по този начин „ пет за четири “ и единствено в случай че го запознае някой барман, тъй като той доста обичаше да върви по питейните заведения. На „ Заимов “ в ресторанта и бар „ Ракета “ ходеше много… Но имаше и нещо друго – до момента в който беше жива, Мара Малеева го стягаше, само че когато тя умря, към този момент се разпусна. Всяка година сред 1 и 20 август почивахме дружно на морето в Евксиноград – Живков си тръгваше докъм 15-и, само че фамилията му стоеше повече. Владко беше с една доста особена душeвност, комплексиран. Имаше една доста особена настройка. Не искаше гласност. Винаги е бил в лъча на прожекторите, постоянно защита го следи… на мен такова нещо не би ми пречило, само че на него очевидно доста му пречеше… Той просто искаше да избяга от тая гласност.
– Калин Тодоров в книгата си споделя за един абсурден случай, когато измежду нощ на балкона на Владимир Живков пищяло голо момиче, а насреща била настанена публична западногерманска делегация отпред с Ханс-Дитрих Геншер…
– Това, което разказва Калин – да се появи голо момиче и да вика, не е някакво знамение невиждано за Владко – това се е случвало доста пъти…
– Но имаше и доста по-лоша мълва, като да вземем за пример тази за съдбовна връзка с телевизионната говорителка Татяна Титянова…
– Познавах Татяна Титянова, била е и у дома на посетители и считам, че не са правилни слуховете Доколкото я познавам – имал съм единствено две-три срещи с нея, тя имаше един извънредно несъответствуващ темперамент за късния социализъм у нас. И тъй като се движеше в доста специфични кръгове – да речем, началник на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, и в случай че нещо не й хареса, доста обичаше да си прави и смешки. Обаче с такива хора смешки не би трябвало да си правиш… Директно споделяше: „ Аз ще те изоблича! “. Къде ще го изобличиш, бе?! Летиш от седмия или от десетия етаж – няма такива работи.
– За Владко се говореше, че постоянно бил арестуван пийнал от милицията и че даже уринирал на мавзолея…
– Да, в действителност има случки доста с него, където е арестуван от милицията, само че не е на мавзолея – това е една художествена добавка. А в милицията първо бият малко, пък тогава питат кой си, само че Тошо като схванал е казвал: Нека му е! Аз също до 25-годишна възраст пиех, само че в този момент не лизвам и капка, само че при Владко Живков ставаше една доста неприятна реакция, алкохолна неуравновесеност в резултат на алкохолно натравяне и започваше да буйства и да бъде несъответстващ. След това изпадаше в бездънен махмурлук и съжаляваше, само че никой не можеше да го управлява. Освен това не можеше да откаже на никого. А приятелите му го викаха непрекъснато Имаше два стола – единия в „ Бояна “ на Политбюро за Държавния съвет, а другия в хотел „ Рила “. Отива примерно в „ Рила “ с защитата и споделя: Искам 30 бутилки вино „ Евксиноградско “, 15 „ Алиготе “ и 15 „ Мискет “! Никой не може да му откаже. А той подписва една квитанция – не заплаща.
Виж още:
