Сливен. Община Сливен закъсня с изграждането на индустриална зона, въпреки

Сливен. „ Община Сливен закъсня с построяването на индустриална зона, макар че имаше върху какво да стъпи с признатия през 2014 година Интегриран проект за градско възобновяване и развиване, който обособи три зони за икономическо развиване на Сливен – „ Изток “, „ Запад “ и „ Юг “. Тези зони трябваше да бъдат основа за подготовката на капиталови планове, а не директно преди изборите да се заприказва за бъдеща зона на „ Бършен “. Летището е единствено дребна част от обособената зона „ Изток “ и ограничението единствено в него е стратегически неправилно решение от гл.т на опциите за европейско финансиране за зоната в идващия програмен интервал.
Тези констатации направиха специалистите, взели участие в полемиката със сливенския бизнес в сряда вечер на тематика „ Пътят за икономическо възобновление на района “. Това оповестиха от предизборния щаб на Българска социалистическа партия - Сливен .
В срещата участваха шефът на Института за районни тактики – Бургас Павел Маринов, инж. Иван Манчев, шеф на компания за индустриално планиране и някогашен заместник-кмет на Общината, Валентина Тодорова, съветник на сливенския клъстер „ Иновации за ресурсна успеваемост “ и специалист на Национален институт за стратегическо развиване. Модератор на събитието беше Васил Петров, претендент за общински консултант от Българска социалистическа партия за България и пълномощник на „ Търговия на едро “ АД. Специален посетител на срещата беше и претендентът за кмет на община Сливен Кольо Милев, в чийто мандат беше признат Интегрирания план за градско възобновяване и развиване. Целта на срещата беше да запознае представителите на сливенския бизнес с областите и плановете, които ще финансира Европейски Съюз в новия пограмен интервал, започващ през 2021 година, както и с опциите за развиване на индустриални бизнес зони и високотехнологични паркове в Сливен.
„ Идеята не е да имаме следващата индустриална зона, а тя да донесе нещо на общината. Сливен има стратегическа локация – на 102 км от пристанище Бургас, на 15 км от автомагистрала „ Тракия “, на 130 от границите с Турция и Гърция. Сливен има и интегриран проект за развиване, който беше необятно обсъждан през 2014 година Най-важното, което не е направено, е да проектираме зоната по този начин, че тя, бизнесът и звената в нея, да отговорят на изискавнията за финансиране. Сдружаването и партньорските планове ще бележат идващия програмен интервал, по тази причина виждам ролята на локалната власт като основател на подобен вид партньорства – с бизнес, с университети, с научни звена. Не бива да пропущаме нещо значимо – работната мощ интересува мощно вложителите. Проблемът с фрагментите е сериозен и са небходими старания да се обвърже образованието с бизнеса и ето тук общината също би трябвало да се ангажира, наред с грижата за устройсвеното обмисляне “, разяснява Кольо Милев.
Мястото на Сливен е стратегическо, обичаи в производството има, само че сме измежду областите със затихващи функциии. Могат ли индустриалните да оказват помощ и по какъв начин, питаха сливенските предприемачи.
„ Самоубийствено е решението е да се забиеш в една дребна зона като Бършен. Бършен е единствено дребна част от това, което има Сливен като благоприятни условия. Ако желаеме партньорство с Ямбол, не би трябвало да го слагаме единствено в лимитирана зона. Следващият програмен интервал на европейското финансиране подчертава върху обединяване на районите и опциите за основаване на звена, включващи промишленост, технологии и иновоции. За да се финансират такива звена е наложително в структурата им да има експоцентрове, което действително не е планувано от настоящето ръководство. Единственият метод Сливен да преодолее изоставането си, е да се върне към към този момент одобрените си документи, да не се поставя кръст нито на текстилната промишленост, нито на машиностроенето, както и на иновацииите. Да се вземе поради, че Твърдица и Нова Загора има одобрени интегрирани проекти, в които също са включени дребни индустриални зони и с подобен комплекс районът може да стане в действителност конкурентен “, счита Валенитана Тодорова.
„ Не е концепцията в това да се провеждат едни терени на добра локация и с камуникации, които да стартират да чакат вложители. Регионът би трябвало да има ясна цел, тя да е обвързана с образованието, самите зони да са профилирани, да са обвързани с традициите на мястото. Претенциозно е да се основават индустриални зони единствено като терени. Идеята не е да вършим хранилища, а да имаме такива зони, които да привлекат готови възпитаници и студенти, които да задържим по места с работа “, изясни Маринов. По негови данни по-малко от 30% е делът на новите вложители в така наречен индустриални зони, а по-голямата част от бизнеса в тях е към този момент действителен. „ За страдание наблюдението е, че липсва съгласуваност в самата страна и всеки работи самичък за себе си – образованието работи единствено за себе си, банките – работят сами за себе си. Грешките ни стават забележими едвам, когато иннеститорът към този момент си е тръгнал “, разяснява Павел Маринов, давайки образец с неслучилата се инвестиция на Volkswagen в България.
„ В Сливен има справедливи предпоставки, планувани в Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване, има капацитет – и промишлен, и теоретичен, само че се закъсня с практическото реализиране на действителни планове сред представителите на бизнеса, на науката и локалната и държавна власт. Бившите военни терени бяха обособени по времето на нашия мандат за високотехнологичен прак, заложихме и създаване на експоцентър “, изясни инж.Иван Манчев.