Село Голямо Белово: Снимка на бъдещето за малките мечти на големите хора
Много молебствия пазят старите църкви. Много стремежи. Цели 200 години в църквата Свети Георги на село Голямо Белово някой е минавал и оставял нещо от себе си.
Зографът от Самоков Петраки Костович, банските дърворезбари, бащата на Захари Зограф.
В тази черква Тодор Каблешков и Левски пазили оръжия. Всякакви времена е виждала.
„ Така всичко се беше занемарило, но откак пристигна свещеникът, всичко потегли “, споделя Иванка Хамалска.
Свещеник идва в църквата през седмица, а от 18 години за нея се грижи Иванка Хамалска- локална жена от селото.
„ Мен ме избави в миналото църквата. Аз изгубих дете. Момиче на 23 години. И се отдадох тука на работа в църквата. Просто тя ме избави, другояче си бях отишла и аз. Усетих вяра и успокоение. Това е ", споделя Иванка Хамалска.
Копнежът да споделиш с чужд е велико доверие. Тук хората го умеят. Имат голяма потребност някой да ги чуе. Светът доста се е забързал. Много се е отчуждил. Следят новините, само че там тях ги няма. Политиците се занимават със себе си. Интернетът от време на време прекъсва, а те си имат и друга работа.
Днес обаче в читалище „ Тодор Каблешков “ царува огромно раздвижване. Група софийски младежи са им на посетители. Предложили да запишат истории от селото. Клиповете ще качат в уеб страницата „ Нашето време “. Да има кой да ги види и да ги помни.
Тук доста се гордеят с читалището си, учредено от Тодор Каблешков, във времената когато живял и работил на гарата в Белово. С родената в селото Мария Сутич. Единствената жена -участничка в Хвърковатата чета на Бенковски. Имат се за село, което обича бунтари. Само дето им е тъжно, че за 15 години не се е намерил и един кмет да ремонтира остарялата постройка на 150 годишното читалище и тя се разрушава. Очите им се насълзяват по загатна за елегантния остарял киносалон. Но се оправят някак. За да са дружно.
„ Ако нямаш предпочитание и търсиш единствено нещо за полза не става! Трябва безусловно да се раздаваш за работата си. Но ме тормози малко скептицизма на по-младите от нас. Надявам се младежите,които са край нас да запазят искрицата на Тодор Каблешков и да не я оставят “, сподели Росица Терзиева-председател на читалище „ Тодор Каблешков „ 1874-село Голямо Белово.
„ Ние по тази причина ги събираме тези младежи около нас. Разбирате ли няма друго такова удоволетворение - да видиш насладата на хората от това, че са положили труд и са се показали почтено ", добави Ана Кехайова -бивш-председетел на читалище Тодор Каблешков.
„ Това, което вършим, то си ни е тука, в сърцето! ", прибавя Ана Кехайова -бивш-председетел на читалище Тодор Каблешков.
„ Знаете ли, може да ни е коствало, доста време, доста старания, доста неприятности, доста главоболия имали сме ги в действителност и продължаваме да ги имаме, само че допускам, че сме устояли във времето и колкото имаме опция ще устояваме още ", сподели Ана Кехайова -бивш-председетел на читалище Тодор Каблешков.
„ Просто да правиш нещо положително и значимо в това, в което си добър. Смятам, че по този начин човек се усеща най-свободен “, убеден е Марио Георгиев.
Марио е част от групата другари, които през днешния ден снимат в читалището на Горно Белово. Издирват забравени места, „ невидими хора “, обичаи, които не се помнят. Липсва му нещо. Иска му се да сме други. В днешния свят на всеобща неучтивост. В политиката, мрежите, по улиците. Самият той в действителния си живот е барабанист в група.
„ Нямам потребност някой да ме хвали, някой да ми заплаща. Точно противоположното.Това е моята кауза-българските читалища. Те са доста преди нас и ще останат след нас ", споделя той.
Хората доста мъчно намират време за живо другарство, за взаимоотношения, вглъбени в това да съумеят в нещо. Много хора имат комплекси и си ги избиват в надпревари. По-добре човек да седне тихичко и умерено, да разбере в какво е добър и да си го реализира ", добавя Марио Георгиев.
" Начинанието им да документират „ нашето време “ е приятелско и персонално. Не работят по планове. Така се усещат свободни.
Асен Виденов е част от групата. Той доста обича историята. Иначе си има дребен бизнес. Казва,че вършим огромна неточност.
„ Да се подценяваме. Мисля, че можем доста, само че виждам негативизъм постоянно. Всеки за себе си би трябвало да осмисли какво да промени. Не може постоянно да мрънкаме и да се оплакваме, че страната ни е отговорна за всичко. Просто би трябвало да си зададем въпроса-какво можем ние да създадем. За да живеем ние по-добре и нашите деца след време ", безапелационен е Асен Виденов.
Всъщност всички дружно са израсли в краен софийски квартал - Орландовци. От там се познават. Там са се намерили и с Надежда Тошева. Тя сърцато приготвя част от видео-материалите и от време на време извършва артистично текстове от историята. Иначе е счетоводител и майка на малко дете. Иска й се да не забравяме:
„ Уважението един към различен. Тъжното е, че в всекидневието забравяме кои са значимите неща, кое пали огънят. Много ми се желае да бъдем по-сплотени. Ако всеки даде най-хубавото от себе си за общото богатство, може би нещата ще са много по-добри за нас и за хората,които остават след нас ", мисли Надежда Тошева.
Времето ни дава знак, че нямаме време за губене. И в неприятни, и в положителни времена всичко зависи от личните ни решения. Няма значение дали вали дъжд или грее слънце.
Ето през днешния ден в читалището на Горно Белово за момент са не запомнили заболявания, беднотия, самотност. Имат си посетители и Евдокия е облякла най-хубавата си носия. Като за празник.
„ Трябва да сме по-весели и по-щастливи, другояче в случай че си мислим единствено за грижите не става. Това е рецептата. И по-малко да ядем с цел да стареем стройни ", споделя Евдокия Пешове.
Благодаря Ви Евдокия, доста сте красива!
" От край време света е организиран по този начин, че би трябвало да има единодушие, би трябвало да има схващане, би трябвало да има добрина, схващане, състрадание един към различен, с цел да вървят нещата “, счита Ана Кехайова.
" Виждам, че те живеят по-бедно, по-обикновено и виждам, че са по-щастливи. Тоест щастието не е единствено в грандоманщината. Щастието е в моженето и фантазиите. Защото много по-възрастни хора от мен имат по-големи фантазии от мен. Това ще ми бъде урок от през днешния ден и ще го мисля дълго време ", споделя Марио Георгиев.
Един елементарен ден. Може да не остане в историята, само че е част от историята на хора, които имат потребност да бъдат дружно. И може би няма да се не помнят. Говориха си за предишното. Но в действителност си направиха фотография за бъдещето.
Автор: Катя Тодорова
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Зографът от Самоков Петраки Костович, банските дърворезбари, бащата на Захари Зограф.
В тази черква Тодор Каблешков и Левски пазили оръжия. Всякакви времена е виждала.
„ Така всичко се беше занемарило, но откак пристигна свещеникът, всичко потегли “, споделя Иванка Хамалска.
Свещеник идва в църквата през седмица, а от 18 години за нея се грижи Иванка Хамалска- локална жена от селото.
„ Мен ме избави в миналото църквата. Аз изгубих дете. Момиче на 23 години. И се отдадох тука на работа в църквата. Просто тя ме избави, другояче си бях отишла и аз. Усетих вяра и успокоение. Това е ", споделя Иванка Хамалска.
Копнежът да споделиш с чужд е велико доверие. Тук хората го умеят. Имат голяма потребност някой да ги чуе. Светът доста се е забързал. Много се е отчуждил. Следят новините, само че там тях ги няма. Политиците се занимават със себе си. Интернетът от време на време прекъсва, а те си имат и друга работа.
Днес обаче в читалище „ Тодор Каблешков “ царува огромно раздвижване. Група софийски младежи са им на посетители. Предложили да запишат истории от селото. Клиповете ще качат в уеб страницата „ Нашето време “. Да има кой да ги види и да ги помни.
Тук доста се гордеят с читалището си, учредено от Тодор Каблешков, във времената когато живял и работил на гарата в Белово. С родената в селото Мария Сутич. Единствената жена -участничка в Хвърковатата чета на Бенковски. Имат се за село, което обича бунтари. Само дето им е тъжно, че за 15 години не се е намерил и един кмет да ремонтира остарялата постройка на 150 годишното читалище и тя се разрушава. Очите им се насълзяват по загатна за елегантния остарял киносалон. Но се оправят някак. За да са дружно.
„ Ако нямаш предпочитание и търсиш единствено нещо за полза не става! Трябва безусловно да се раздаваш за работата си. Но ме тормози малко скептицизма на по-младите от нас. Надявам се младежите,които са край нас да запазят искрицата на Тодор Каблешков и да не я оставят “, сподели Росица Терзиева-председател на читалище „ Тодор Каблешков „ 1874-село Голямо Белово.
„ Ние по тази причина ги събираме тези младежи около нас. Разбирате ли няма друго такова удоволетворение - да видиш насладата на хората от това, че са положили труд и са се показали почтено ", добави Ана Кехайова -бивш-председетел на читалище Тодор Каблешков.
„ Това, което вършим, то си ни е тука, в сърцето! ", прибавя Ана Кехайова -бивш-председетел на читалище Тодор Каблешков.
„ Знаете ли, може да ни е коствало, доста време, доста старания, доста неприятности, доста главоболия имали сме ги в действителност и продължаваме да ги имаме, само че допускам, че сме устояли във времето и колкото имаме опция ще устояваме още ", сподели Ана Кехайова -бивш-председетел на читалище Тодор Каблешков.
„ Просто да правиш нещо положително и значимо в това, в което си добър. Смятам, че по този начин човек се усеща най-свободен “, убеден е Марио Георгиев.
Марио е част от групата другари, които през днешния ден снимат в читалището на Горно Белово. Издирват забравени места, „ невидими хора “, обичаи, които не се помнят. Липсва му нещо. Иска му се да сме други. В днешния свят на всеобща неучтивост. В политиката, мрежите, по улиците. Самият той в действителния си живот е барабанист в група.
„ Нямам потребност някой да ме хвали, някой да ми заплаща. Точно противоположното.Това е моята кауза-българските читалища. Те са доста преди нас и ще останат след нас ", споделя той.
Хората доста мъчно намират време за живо другарство, за взаимоотношения, вглъбени в това да съумеят в нещо. Много хора имат комплекси и си ги избиват в надпревари. По-добре човек да седне тихичко и умерено, да разбере в какво е добър и да си го реализира ", добавя Марио Георгиев.
" Начинанието им да документират „ нашето време “ е приятелско и персонално. Не работят по планове. Така се усещат свободни.
Асен Виденов е част от групата. Той доста обича историята. Иначе си има дребен бизнес. Казва,че вършим огромна неточност.
„ Да се подценяваме. Мисля, че можем доста, само че виждам негативизъм постоянно. Всеки за себе си би трябвало да осмисли какво да промени. Не може постоянно да мрънкаме и да се оплакваме, че страната ни е отговорна за всичко. Просто би трябвало да си зададем въпроса-какво можем ние да създадем. За да живеем ние по-добре и нашите деца след време ", безапелационен е Асен Виденов.
Всъщност всички дружно са израсли в краен софийски квартал - Орландовци. От там се познават. Там са се намерили и с Надежда Тошева. Тя сърцато приготвя част от видео-материалите и от време на време извършва артистично текстове от историята. Иначе е счетоводител и майка на малко дете. Иска й се да не забравяме:
„ Уважението един към различен. Тъжното е, че в всекидневието забравяме кои са значимите неща, кое пали огънят. Много ми се желае да бъдем по-сплотени. Ако всеки даде най-хубавото от себе си за общото богатство, може би нещата ще са много по-добри за нас и за хората,които остават след нас ", мисли Надежда Тошева.
Времето ни дава знак, че нямаме време за губене. И в неприятни, и в положителни времена всичко зависи от личните ни решения. Няма значение дали вали дъжд или грее слънце.
Ето през днешния ден в читалището на Горно Белово за момент са не запомнили заболявания, беднотия, самотност. Имат си посетители и Евдокия е облякла най-хубавата си носия. Като за празник.
„ Трябва да сме по-весели и по-щастливи, другояче в случай че си мислим единствено за грижите не става. Това е рецептата. И по-малко да ядем с цел да стареем стройни ", споделя Евдокия Пешове.
Благодаря Ви Евдокия, доста сте красива!
" От край време света е организиран по този начин, че би трябвало да има единодушие, би трябвало да има схващане, би трябвало да има добрина, схващане, състрадание един към различен, с цел да вървят нещата “, счита Ана Кехайова.
" Виждам, че те живеят по-бедно, по-обикновено и виждам, че са по-щастливи. Тоест щастието не е единствено в грандоманщината. Щастието е в моженето и фантазиите. Защото много по-възрастни хора от мен имат по-големи фантазии от мен. Това ще ми бъде урок от през днешния ден и ще го мисля дълго време ", споделя Марио Георгиев.
Един елементарен ден. Може да не остане в историята, само че е част от историята на хора, които имат потребност да бъдат дружно. И може би няма да се не помнят. Говориха си за предишното. Но в действителност си направиха фотография за бъдещето.
Автор: Катя Тодорова
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ