Голям празник е! Имен ден имат...
Вднешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на умрелия Лазар. Това станало в дребното селце Витания, недалече от Йерусалим.
Лазар бил другар на Христос
и дружно със сестрите си Марта и Мария постоянно приемали Учителя и учениците Му на посетители. Няколко дни преди страданията и кръстната гибел на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, с цел да го посети. Но Христос, Който бил в земите оттатък река Йордан, на към един ден път, преднамерено се забавил два дни, до момента в който Лазар починал.
И едвам тогава споделил на учениците Си: " Нека отидем в този момент да го събудим! ".
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и изискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, към този момент се усещала миризма от разлагането на тялото.
Спасителят се просълзил и единствено изискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб.
Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и споделил със мощен глас: " Лазаре, излез вън! ".
Четиридневният труп незабавно се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи - Иисус, двете сестри и пристигналите с тях хора - излязъл завит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да върви.
Така всички се убедили, че това било ново и невиждано знамение, което посочило властта на Твореца над естествените закони. А то е и самобитна подготовка на Христовите възпитаници за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още 30 години
и приключил земния си път в град Китион (днес Ларнака) на остров Кипър в 63 година
Лазаровден се пада всяка година на друга дата, само че постоянно в събота.
В националната памет той се приема за поврат сред зимата и лятото и се свързва с „ възкръсването ” на природата, след последните зимни студове.
На този ден се извършва обичаят Лазаруване.
Млади дами, наречени „ лазарки ”, сутринта берат цветя и върбови клончета за венците, които ще оплетат за празника Цветница в неделя. После пременени обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и изобилие. А стопаните ги подаряват с яйца, пари и питки с мед и плодове.
Това е първият огромен празник след Заговезни. Според поверието от Заговезни до Лазаровден не се пее и играе.
Според обичая на Лазаровден младежите желаят ръката на обичаната от фамилията ѝ. Има вярване, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи.
Днес имен ден честват наречените Лазар, Лазарка, Лазо, Лазарин, Лачо. Тези имена са знак на здраве. Лазар произлиза от иврит – „ אלעזר ” и значи „ Бог e оказал помощ ”.
Лазар бил другар на Христос
и дружно със сестрите си Марта и Мария постоянно приемали Учителя и учениците Му на посетители. Няколко дни преди страданията и кръстната гибел на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, с цел да го посети. Но Христос, Който бил в земите оттатък река Йордан, на към един ден път, преднамерено се забавил два дни, до момента в който Лазар починал.
И едвам тогава споделил на учениците Си: " Нека отидем в този момент да го събудим! ".
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и изискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, към този момент се усещала миризма от разлагането на тялото.
Спасителят се просълзил и единствено изискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб.
Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и споделил със мощен глас: " Лазаре, излез вън! ".
Четиридневният труп незабавно се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи - Иисус, двете сестри и пристигналите с тях хора - излязъл завит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да върви.
Така всички се убедили, че това било ново и невиждано знамение, което посочило властта на Твореца над естествените закони. А то е и самобитна подготовка на Христовите възпитаници за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още 30 години
и приключил земния си път в град Китион (днес Ларнака) на остров Кипър в 63 година
Лазаровден се пада всяка година на друга дата, само че постоянно в събота.
В националната памет той се приема за поврат сред зимата и лятото и се свързва с „ възкръсването ” на природата, след последните зимни студове.
На този ден се извършва обичаят Лазаруване.
Млади дами, наречени „ лазарки ”, сутринта берат цветя и върбови клончета за венците, които ще оплетат за празника Цветница в неделя. После пременени обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и изобилие. А стопаните ги подаряват с яйца, пари и питки с мед и плодове.
Това е първият огромен празник след Заговезни. Според поверието от Заговезни до Лазаровден не се пее и играе.
Според обичая на Лазаровден младежите желаят ръката на обичаната от фамилията ѝ. Има вярване, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи.
Днес имен ден честват наречените Лазар, Лазарка, Лазо, Лазарин, Лачо. Тези имена са знак на здраве. Лазар произлиза от иврит – „ אלעזר ” и значи „ Бог e оказал помощ ”.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ