Васил Левски и връзката му с Божурище
Българската история е наситена с доста емблематични персони, които са жертвали живота си за нашата страна и всеки един от тях заслужава да остане в паметта на българите доста генерации напред. И въпреки всичко мисля, че едно име доста ясно се откроява на фона на останалите – това на Васил Левски. Безстрашен българин, който без време си отива от този свят в името на една идея, на една фантазия, на един идеал – да види България свободна! И въпреки да не доживява този ден, може би надълбоко в сърцето си е знаел, че това ще се случи с или без него.
Всеки е чувал за Васил Левски (или най-малко се надявам), всеки знае какъв е той, какво е направил за България и не инцидентно думата независимост е въплъщение на самия Дякон. Личност, която не трябва да потъва в давност, а да пребъде десетки, стотици години напред.
Историята споделя доста за Левски, за подвизите му, както и за странстванията му из страната, които са отвели младия бунтовник в разнообразни кътчета от нашата татковина, в това число в Божурище и Гурмазово, покрай София.
Историята, която ще ви опиша знам от Любен Янков, гражданин на Божурище от доста години, който за моя голяма наслада с изключение на, че има невероятна памет е записал всичко, което е научил през годините за региона и за пребиваването на самия Левски в него, за което съм му безпределно признателна. Точно българи с подобен дух, съзнание и просвета са тези модерни будители, които будят искрата на знанието у нас, младите.
The statue of Vasil Levski who is the heroic person in the liberation war.
In Pleven, Bulgaria
— Brutalism Architecture, Aircraft in Communism Time (@brutalism_and)
История на Божурище и региона
Легенди за региона има много, само че най-интересната споделя, че на мястото на Божурище в миналото е имало село с името Богатово. За страдание то е било изцяло унищожено от византийците. Преданието споделя, че на мястото на пролятата кръв на убитите българи поникват божури, от където идва и името на Божурище. Малкото оживели след византийското нахлуване се пръсват в околията и образуват селата Градец, Загоне и Гурмазово.
Друго забавно за този район е съществуването на римски път и римска могила, които за жалост не са съхранени, само че това приказва, че по тези места е имало население хилядолетия обратно. Местните управници са разграбили всички каменни блокове от античните уреди за построяването на ТКЗС-та и други здания (честа процедура за един избран интервал от българската история!).
В наши дни Божурище се слави със своето остаряло летище и конната си база, в която може да видите в действителност прелестни коне. Мястото е красиво, умерено, покрай София и с необикновено чист въздух, което се дължи на специфични въздушни течения. Именно това е и повода в миналото тъкмо там да се построи първото летище у нас.
Друг доста лщбопитен факт, който малко хора знаят е, че при градежа на църквата в Божурище е открита мраморна плоча с неславянски надпис, а тя самата се намира на входа на Националния исторически музей в София.
Васил Левски
Близо до реката, която минава край Божурище се намира местността „ Църквище, където през 1871 година, в къщата на поп Миладин е учреден революционен комитет, за който се оказва, че не знаят доста хора. В него са членували поп Миладин, Видо Вакарелски, Вукадин Георгиев и Павел Хранов. Именно поп Миладин постоянно се е срещал с Васил Левски по революционни въпроси, а самият Павел Хранов е отглеждал специфичен кон, който е бил предопределен за Левски.
Малко локални поданици знаят за пребиваването на Левски в този регион, само че пък като се замислим, той е обиколил цялата страна, за това не е по никакъв начин необичайно, че е бил и в Божурище.
Няма доста сведения какво тъкмо се е случило след основаването на комитета и къде са отишли неговите членове. Малкото информация, която има се помни от възрастните хора, които към този момент не описват тази история. Дали в бъдеще хората ще знаят, че Левски е минал от тук? Дали след десетилетия въобще ще знаят кой е Васил Левски и какво е направил за българския народ? От нас зависи това завещание, тази славна история да бъде излъчена на идващите генерации. Нека опазим българската история жива за българите! Защото по какъв начин ще знаем къде отиваме, откакто не знаем от къде идваме?!
Всеки е чувал за Васил Левски (или най-малко се надявам), всеки знае какъв е той, какво е направил за България и не инцидентно думата независимост е въплъщение на самия Дякон. Личност, която не трябва да потъва в давност, а да пребъде десетки, стотици години напред.
Историята споделя доста за Левски, за подвизите му, както и за странстванията му из страната, които са отвели младия бунтовник в разнообразни кътчета от нашата татковина, в това число в Божурище и Гурмазово, покрай София.
Историята, която ще ви опиша знам от Любен Янков, гражданин на Божурище от доста години, който за моя голяма наслада с изключение на, че има невероятна памет е записал всичко, което е научил през годините за региона и за пребиваването на самия Левски в него, за което съм му безпределно признателна. Точно българи с подобен дух, съзнание и просвета са тези модерни будители, които будят искрата на знанието у нас, младите.
The statue of Vasil Levski who is the heroic person in the liberation war.
In Pleven, Bulgaria
— Brutalism Architecture, Aircraft in Communism Time (@brutalism_and)
История на Божурище и региона
Легенди за региона има много, само че най-интересната споделя, че на мястото на Божурище в миналото е имало село с името Богатово. За страдание то е било изцяло унищожено от византийците. Преданието споделя, че на мястото на пролятата кръв на убитите българи поникват божури, от където идва и името на Божурище. Малкото оживели след византийското нахлуване се пръсват в околията и образуват селата Градец, Загоне и Гурмазово.
Друго забавно за този район е съществуването на римски път и римска могила, които за жалост не са съхранени, само че това приказва, че по тези места е имало население хилядолетия обратно. Местните управници са разграбили всички каменни блокове от античните уреди за построяването на ТКЗС-та и други здания (честа процедура за един избран интервал от българската история!).
В наши дни Божурище се слави със своето остаряло летище и конната си база, в която може да видите в действителност прелестни коне. Мястото е красиво, умерено, покрай София и с необикновено чист въздух, което се дължи на специфични въздушни течения. Именно това е и повода в миналото тъкмо там да се построи първото летище у нас.
Друг доста лщбопитен факт, който малко хора знаят е, че при градежа на църквата в Божурище е открита мраморна плоча с неславянски надпис, а тя самата се намира на входа на Националния исторически музей в София.
Васил Левски
Близо до реката, която минава край Божурище се намира местността „ Църквище, където през 1871 година, в къщата на поп Миладин е учреден революционен комитет, за който се оказва, че не знаят доста хора. В него са членували поп Миладин, Видо Вакарелски, Вукадин Георгиев и Павел Хранов. Именно поп Миладин постоянно се е срещал с Васил Левски по революционни въпроси, а самият Павел Хранов е отглеждал специфичен кон, който е бил предопределен за Левски.
Малко локални поданици знаят за пребиваването на Левски в този регион, само че пък като се замислим, той е обиколил цялата страна, за това не е по никакъв начин необичайно, че е бил и в Божурище.
Няма доста сведения какво тъкмо се е случило след основаването на комитета и къде са отишли неговите членове. Малкото информация, която има се помни от възрастните хора, които към този момент не описват тази история. Дали в бъдеще хората ще знаят, че Левски е минал от тук? Дали след десетилетия въобще ще знаят кой е Васил Левски и какво е направил за българския народ? От нас зависи това завещание, тази славна история да бъде излъчена на идващите генерации. Нека опазим българската история жива за българите! Защото по какъв начин ще знаем къде отиваме, откакто не знаем от къде идваме?!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ