Как преходът сви Баните до една от най-пенсионерските общини и лавандулата не помогна
След приватизацията през 90-те години на предишния век в Родопския район не остана нито едно огромно дружество
Покрай модата на лилавото растение някои натрупаха пари и купиха жилища в огромните градове
През комунизма властта е разселвала хора, заличила цяло село, с цел да си направи ловна резиденция
Сега дават по 500 лева за всяко новородено, желаят тласъци за вложители
Ако България обезлюдяваше с темповете на родопската община Баните, то в този момент тя щеше да е с по-малко население от Република Северна Македония. В общината с 20 села живеят към този момент единствено 3000 души. Преди демократичните промени общият им брой е бил повече от 10 хиляди души.
По данни на Института по пазарна стопанска система 40 % от популацията на Баните е над 65 година и това е една от най-пенсионерските общини и от тези с най-бързо застаряващо население.
“По 20 индивида дневно подстригвах, когато имаше хора. Сега слушам, че сътрудниците имат по трима клиенти. Аз преди време с трима души на стола единствено загрявах ”, споделя 57-годишният Валентин Станчев. Той е имал фризьорски салон в Баните, само че го затворил. Сега е туристически гид в региона.
“Във времето, когато нашето потомство беше в ученическа възраст, родителите си оставаха тук. Сега, когато учениците и студентите би трябвало да идат да учат, родителите им потеглят с тях С времето купуват къщи и жилища, остават в градовете и не се връщат назад ”, споделя Станчев.
През последните петнадесетина години в Баните и близките села се отглеждаше разсад за лавандула. Модата при различната просвета към този момент е отминала, защото няма кой да изкупува продукцията и заради появяването на спекуланти и измамници. Покрай извоюваните пари с струпване през годините най-малко още 20-ина души са се сдобили с жилища в градовете и са напуснали родните си места. По тогавашни данни на общината там са засаждани над 10 млн. стръка и при хората са влизали по към 1 млн. лева на година.
Мощното понижаване на популацията в общината обаче е през 90-те години. След приватизацията в общината не остава нито едно огромно дружество, а безработицата гони 25%. Почти всички дребни цехове в съставните селища затварят и хората остават без прехранване. Едно по едно затварят и учебните заведения и остават единствено две за цялата община - в синхрон с тогавашната държавна политика за насърчаване затварянето на учебни заведения.
В Давидково, което към този момент е с под 500 поданици, е имало рудник и няколко цеха с по 200 и повече работни места
Рудното находище се експлоатира от 30-те години на предишния век. Рудата се товарела на специфични камиони - начело колела, откъм гърба вериги, които се движели по билото до село Славейно. Оттам се прехвърляла на други камиони, с цел да се обработи навътре в страната. Спрян е през 1993 година и стотици фамилии губят прехраната си. В подмяна страната построява мандра, в която в този момент работят 30 души. Освен мината, в която се трудели и хора от други обитаеми места, в селото имало плетачна фабрика и завод към ВМЗ- Сопот, в които работели по близо 600 индивида.
Друго село с над 1000 поданици тогава - Гълъбово, също е било с два огромни цеха - шивашки и за кожени произведения.
За да си докарат спомагателни приходи, хората в целия регион отглеждали тютюн, картофи и животни. Днес никой не сее нито тютюн, нито картофи с комерсиална цел в цялата община.
Местните сочат и различен интервал на солидно обезлюдяване. Това е началото на 70-те, когато страната организира масирана акция по промяна на имената на локалното население. В резултат стотици напуснали родните си места и в този момент има цели квартали от изселници в Хасково, Пловдив и региона на Казанлък. Обширни площи обработваема земя запустяват.
Най-засегнато е с. Рибен дол, което от 1200 души тогава към днешна дата непрекъснато живеят 5-6 души.
Най-брутална обаче тогавашната ръководеща върхушка е към село Хамбар.
Селото е наложително обезлюдено през 1972 година, с цел да могат тогавашните властимащи да се отдават на мира на обичаното си занимание - лова.
Създаването на ловното стопанство “Кормисош ” се свързва с опита да се ограничи достъпът до святата за християните околност Кръстова гора, култът към която добивал съществени размери по време на отричащата религиите комунистическа власт.
До през днешния ден жителите на Хамбар към момента не могат да възстановят парцелите си. Сега “Кормисош ” е резерват на повърхност от към 42 хектара.
“Тенденцията за обезлюдяване и застаряване на популацията е от години и е мъчно да се преодолее. Това е наклонност, която се следи както в България, по този начин и в целия Европейски съюз.
Нашата цел е да минимизираме оптимално последствията от нея, с цел да може, преди всичко, да задържим актуалните демографски индикатори и с вероятност да ги обърнем в позитивна посока ”, споделя кметът на общината Павлин Белчев. Едно от съответните му оферти е да отпадне корпоративният налог облага с оглед основаване на предпоставки за привличане на вложители.
Той е на поста от година и половина след частични избори. Баща му, който преди този момент бе кмет, умря от затруднения от Коронавирус в края на ноември 2020 година
“Община Баните прави старания да задържи хората по родните им места. От години детските градини са безвъзмездни за родителите.
Двете учебни заведения и детски градини, които действат, са ремонтирани и санирани. С решение на Общински съвет за всяко новородено дете се дават по 500 лева Със средства от стратегия за подкрепяне на възрастни хора се разнася храна. Стремим се храна да има освен за тези от програмата, а и за всички искащи.
Непрекъснато се усъвършенства инфраструктурата в обитаемоте места. Безработицата е ниска - към 9%, и от време на време даже е спънка при кандидатстване по стратегии в състезание с други общини, където хората без работа са повече ”, споделя Белчев.
Според него туризмът и положителната инфраструктура са причина да се върнат младите, да има повече доходи и живот в общината.
Туристическото бъдеще на Баните е опряно на минералната вода, която е доста потребна както за ставни и неврологични заболявания, по този начин и за лекуване на вътрешните органи.
Температурата ѝ е 43 градуса. Тя е неповторима по състав за България и по минерализация е сравнявана с тази в Карлови Вари. В Баните и близките села има към 50 места за настаняване с над 550 кревати.
Още преди години е построена балнеологична база с курортна поликлиника с над 150 кревати. Тя обаче е държавна благосъстоятелност и от нея всяка година към София потеглят милиони, без да остава и лев в локалния бюджет.
Покрай модата на лилавото растение някои натрупаха пари и купиха жилища в огромните градове
През комунизма властта е разселвала хора, заличила цяло село, с цел да си направи ловна резиденция
Сега дават по 500 лева за всяко новородено, желаят тласъци за вложители
Ако България обезлюдяваше с темповете на родопската община Баните, то в този момент тя щеше да е с по-малко население от Република Северна Македония. В общината с 20 села живеят към този момент единствено 3000 души. Преди демократичните промени общият им брой е бил повече от 10 хиляди души.
По данни на Института по пазарна стопанска система 40 % от популацията на Баните е над 65 година и това е една от най-пенсионерските общини и от тези с най-бързо застаряващо население.
“По 20 индивида дневно подстригвах, когато имаше хора. Сега слушам, че сътрудниците имат по трима клиенти. Аз преди време с трима души на стола единствено загрявах ”, споделя 57-годишният Валентин Станчев. Той е имал фризьорски салон в Баните, само че го затворил. Сега е туристически гид в региона.
“Във времето, когато нашето потомство беше в ученическа възраст, родителите си оставаха тук. Сега, когато учениците и студентите би трябвало да идат да учат, родителите им потеглят с тях С времето купуват къщи и жилища, остават в градовете и не се връщат назад ”, споделя Станчев.
През последните петнадесетина години в Баните и близките села се отглеждаше разсад за лавандула. Модата при различната просвета към този момент е отминала, защото няма кой да изкупува продукцията и заради появяването на спекуланти и измамници. Покрай извоюваните пари с струпване през годините най-малко още 20-ина души са се сдобили с жилища в градовете и са напуснали родните си места. По тогавашни данни на общината там са засаждани над 10 млн. стръка и при хората са влизали по към 1 млн. лева на година.
Мощното понижаване на популацията в общината обаче е през 90-те години. След приватизацията в общината не остава нито едно огромно дружество, а безработицата гони 25%. Почти всички дребни цехове в съставните селища затварят и хората остават без прехранване. Едно по едно затварят и учебните заведения и остават единствено две за цялата община - в синхрон с тогавашната държавна политика за насърчаване затварянето на учебни заведения.
В Давидково, което към този момент е с под 500 поданици, е имало рудник и няколко цеха с по 200 и повече работни места
Рудното находище се експлоатира от 30-те години на предишния век. Рудата се товарела на специфични камиони - начело колела, откъм гърба вериги, които се движели по билото до село Славейно. Оттам се прехвърляла на други камиони, с цел да се обработи навътре в страната. Спрян е през 1993 година и стотици фамилии губят прехраната си. В подмяна страната построява мандра, в която в този момент работят 30 души. Освен мината, в която се трудели и хора от други обитаеми места, в селото имало плетачна фабрика и завод към ВМЗ- Сопот, в които работели по близо 600 индивида.
Друго село с над 1000 поданици тогава - Гълъбово, също е било с два огромни цеха - шивашки и за кожени произведения.
За да си докарат спомагателни приходи, хората в целия регион отглеждали тютюн, картофи и животни. Днес никой не сее нито тютюн, нито картофи с комерсиална цел в цялата община.
Местните сочат и различен интервал на солидно обезлюдяване. Това е началото на 70-те, когато страната организира масирана акция по промяна на имената на локалното население. В резултат стотици напуснали родните си места и в този момент има цели квартали от изселници в Хасково, Пловдив и региона на Казанлък. Обширни площи обработваема земя запустяват.
Най-засегнато е с. Рибен дол, което от 1200 души тогава към днешна дата непрекъснато живеят 5-6 души.
Най-брутална обаче тогавашната ръководеща върхушка е към село Хамбар.
Селото е наложително обезлюдено през 1972 година, с цел да могат тогавашните властимащи да се отдават на мира на обичаното си занимание - лова.
Създаването на ловното стопанство “Кормисош ” се свързва с опита да се ограничи достъпът до святата за християните околност Кръстова гора, култът към която добивал съществени размери по време на отричащата религиите комунистическа власт.
До през днешния ден жителите на Хамбар към момента не могат да възстановят парцелите си. Сега “Кормисош ” е резерват на повърхност от към 42 хектара.
“Тенденцията за обезлюдяване и застаряване на популацията е от години и е мъчно да се преодолее. Това е наклонност, която се следи както в България, по този начин и в целия Европейски съюз.
Нашата цел е да минимизираме оптимално последствията от нея, с цел да може, преди всичко, да задържим актуалните демографски индикатори и с вероятност да ги обърнем в позитивна посока ”, споделя кметът на общината Павлин Белчев. Едно от съответните му оферти е да отпадне корпоративният налог облага с оглед основаване на предпоставки за привличане на вложители.
Той е на поста от година и половина след частични избори. Баща му, който преди този момент бе кмет, умря от затруднения от Коронавирус в края на ноември 2020 година
“Община Баните прави старания да задържи хората по родните им места. От години детските градини са безвъзмездни за родителите.
Двете учебни заведения и детски градини, които действат, са ремонтирани и санирани. С решение на Общински съвет за всяко новородено дете се дават по 500 лева Със средства от стратегия за подкрепяне на възрастни хора се разнася храна. Стремим се храна да има освен за тези от програмата, а и за всички искащи.
Непрекъснато се усъвършенства инфраструктурата в обитаемоте места. Безработицата е ниска - към 9%, и от време на време даже е спънка при кандидатстване по стратегии в състезание с други общини, където хората без работа са повече ”, споделя Белчев.
Според него туризмът и положителната инфраструктура са причина да се върнат младите, да има повече доходи и живот в общината.
Туристическото бъдеще на Баните е опряно на минералната вода, която е доста потребна както за ставни и неврологични заболявания, по този начин и за лекуване на вътрешните органи.
Температурата ѝ е 43 градуса. Тя е неповторима по състав за България и по минерализация е сравнявана с тази в Карлови Вари. В Баните и близките села има към 50 места за настаняване с над 550 кревати.
Още преди години е построена балнеологична база с курортна поликлиника с над 150 кревати. Тя обаче е държавна благосъстоятелност и от нея всяка година към София потеглят милиони, без да остава и лев в локалния бюджет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ