След повече от денонощие лутане извън пределите на дома, малкият

След повече от денонощие блуждаене отвън рамките на дома, дребният Ройчо към този момент е вкъщи. Белият пинчер изчезна в региона на централен Пловдив. Собственикът му се свързаха с редакцията на TrafficNews с молба за подпомагане. Невена бе мощно разтревожена за сигурността на четириногия си другар, изключително поради нежната му възраст.
Прочетете още
Два дни по-късно в публицистичната ни поща още веднъж постъпи писмо от Невена. С прочувствен роман тя споделя своята признателност към всички хора, които не са останали безучастни към ориста на изгубено кученце.

Споделяме нейната история без редакторска интервенция:

Днес следобяд, когато към този момент не имах вяра, че още веднъж ще можем да го прегърнем, телефонът ми звънна и сърцето ми още веднъж трепна, надявах се... Обади се Рамадан, чиновник от казиното на хотел „ Тримонциум “, който незабавно ми изпрати фотография на животинчето, приютило се в ниша сред централния вход и ресторант Виктория. Тичах с всички сили, с цел да стигна допустимо най-бързо и когато видях няколко души, Ройчо (както е името на кученцето) се спусна към мен по стълбите.

Изпитах неописуема наслада, виждах, че и всички останали са доста щастливи от края на историята, която в действителност е почнала още рано тази заран, когато Христо (охрана на хотела) първи е видял животното на паркинга. И вместо да го изгонят, с чистачката са показали човечност, като се пробвали да му дадат малко вода. Но защото е било доста изплашено, скитайки цяла нощ (после видяхме, че е нахапано от други кучета) се е сгушило в нишата, треперейки.



Христо разказал за случката на Марианна, която работи на рецепцията, тя по-рано видяла обявата във Вашата медия и споделила със своя другар и сътрудник Рамадан, който ми заяви къде се намира кученцето.

Генералният шеф господин Оган Юзел също беше пред хотела, дружно със своите чиновници, когато дойдох. Пошегува се, че хранят животинчето с Ризото и е добре. След като осъзнах с какви хора ме срещна ориста, взех решение да се отблагодаря, като дам известна сума. Всички отхвърлиха, а господин Юзел добави, че е най-добре да отидат при човек с същинска потребност от тях.

В този миг пред хотела мина възрастен човек, изкривен, дърпайки количка с насъбрани движимости. В този миг не реагирах, само че откакто се сбогувахме с екипа на хотела, насладата се измести от тежест в гърдите и мисълта за дядото.

Около час откакто се прибрах мислих за този знак на ориста и за какво не подадох ръка, на евентуално нуждаещ се човек, по този начин както подадоха на мен безусловно непознати хора. Исках да мога да се върна обратно, пожелах си да го срещна още веднъж и да имам втори късмет...

Излязох от у дома и не повярвах, когато го зърнах да се пробва да си купи кафе от машината на бул. „ цар Борис III ”, до спирката против Пловдивски университет. Казах му, че съм го видяла по-рано да минава пред " Тримонциум ", оказа се, че тогава се е прибирал от аптеката, тъй като ме му стигнали пари да си купи медикаменти, имал болно сърце. Извадих парите и му ги дадох, почувствах, че ми олекна. Той се изненада, само че откакто настоях да ги вземе, се усмихна, протегна ръка и ми пожела да бъда жива и здрава.

Рейсът дойде и индивидът понечи да се качи. В този миг му споделих да си купи всичко належащо и да ревизира дали ги е прибрал. Тогава той отвори портмонето си, в него нямаше нищо друго с изключение на дадената от мен сума. Падна листче с написан телефонен номер, само че не съумях да му го върна, към този момент автобуса тръгваше. Може би това е следващия знак на ориста?

Пожелавам на всички хора, с които се срещнах през днешния ден да бъдат здрави и постоянно да носят тази добрина в сърцето си!