След броени дни – на 26 септември се навършват 21

След броени дни – на 26 септември се навършват 21 години от зверското ликвидиране на цигуларя, джазмен и артист Александър Николов, по-известен като Сашо Сладура.

 

Роденият на 15 септември 1917 година Александър Николов е погубен на 26 септември 1961 година в концентрационния лагер край Ловеч, където е въдворен поради директните му и недискретни смешки с партийните функционери.

 

Ликвидиран е от един от надзирателите, без съд и присъда, освен това по извънредно нечовечен метод. Малко знае се, че артистът Тодор Колев се среща очи в очи със сатрапа на Сладура. Това става най- ненадейно през 1969 година по време на фотосите на кино лентата „ Един момент независимост ” на режисьорите Иванка Гръбчева и Петър Каишев. Продукцията е снимана във Врачанския затвор. Какво прави там страховитият изрод и какво са си говорили с известния актьор?

Историята е разказана приживе от Тодор Колев пред биографката му Гергана Михайлова.

 

На фотосите на „ Един ден независимост ” Тодор Колев е бил облечен в униформата на поручик от жандармерията. След няколко дни работа ботушите му се изпрашили и трябвало да се лъснат. Но къде, поради че снимат във Врачанския затвор?

 

„ Нямаше проблем, тъй като при влизането ни заран в пандиза постоянно виждах един човек, който седеше отвътре на входната врата и лъскаше обувките на началниците и полицаите. Колкото пъти погледът ми попадаше на него, той постоянно стоеше с наведена глава. Лицето. му не се виждаше ”, думи на Тодор Колев приживе.

 

Актьорът уведомил режисьорката, че преди да проработи камерата, би желал да си лъсне ботушите. При индивида насреща.

„ Знаеш ли кой е този? ”, попитала Гръбчева. „ Не зная. Защо? ”, учудил се Колев. „ Това е килърът на Сашо Сладура ”

„ Каза ми и името му. Започваше с буквата „ Ш ". Без да промълвя ни дума, потеглих постепенно по плаца против него... Разстоянието не беше малко, само че ми се стори още по-голямо, тъй като той не вдигаше глава. Знаех, че към този момент чува стъпките ми. Спрях до сандъчето му с ваксаджийските такъми, само че той стоеше неподвижно, все по този начин забил глава в земята. Съзнавах, че отдалеко всички ме следят, само че не можеха да чуят диалога ни ”, записала е Гергана Михайлова достоверния роман.

 

По-надолу ще предадем и разговора сред Тодор Колев и килъра:

- За какво си пристигнал, попита Ш.

- Да ми лъснеш ботушите - отговорих.

- Не си пристигнал за това.

Понечих да му платя. Той не помръдна. Дори не ме погледна.

- Аз пари не вземам, сподели със същия звук Ш.

 

След тези мъчителни минути Тодор Колев се обръща и потегля. Първата му реакция е да смъкна шапката си, тъй като усеща, че под нея е избила пот. След като се успокоява, театралът се интересува по какъв начин се е стигнало до ваксаджийските услуги на Ш. във Врачанския затвор. Там килърът бил въдворен след закриването на лагерите. Едни споделили на Тодор Колев – поради 200 убити, други – 400. „ Схемата е била отработена и усвоена. Вагонна количка се ускорява по релсите. Ш. стои покрай набелязания и избран за ликвидиране. Когато количката наближава, той бута лагерника и след това се издава смъртен акт – при трагичен случай по време на работа.

 

Разказаха ми, че откакто му изтекла присъдата, той още на гарата взел да чупи стъклата и да прави дивотии, с цел да го арестуват още веднъж. Като го прибрали, почнал да се моли да го върнат в пандиза. Страхувал се да живее отвън заградени пространства. Един полицай ми сподели, че имало два случая, когато хора, чиито родители били убити от Ш., преднамерено правили закононарушение, с цел да влязат във Врачанския затвор и да си отмъстят. Но бързо ги усещали и ги премествали в други затвори ”, приключва този под напрежение епизод от снимачната си активност Тодор Колев.

 

Както е известно, той е един от актьорите ни с съвършена музикална просвета. Владее цигулка и също се е увличал по джаза в младежките си години. Впоследствие избира театралния живот. Бум прави и като артист – в пародийна група, както и с три независими албума.

Инфо: Уикенд

Тагове: Александър Николов Сашо Сладура Тодор Колев Иванка Гръбчева Петър Каишев снимки „ Един ден независимост ” затвор Враца врачанския затвор