Джордж Фридман: Почивай в мир, Пригожин, или да направиш най-доброто, което можеш
Шефът на компания " `Вагнер` " Евгений Пригожин е мъртъв. Почина от съдбовна доза самонадеяност. Той направи три неточности. Първо, смяташе се за способен пълководец. Второ, направи опит за прелом против някогашен човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който беше подготвен на параноя. Последната му неточност беше, че се провали във всичко, което опита. Споровете за това кой го е умъртвил и по какъв начин е починал са неизбежни. От несполучливия прелом на Пригожин беше минало задоволително време, с цел да наподобява рационално заключението, че съветският президент Владимир Путин е решил да го остави жив, и се появиха странни теории в поддръжка на това. Любимата ми беше, че Пригожин и Путин са си сътрудничили при организирането на преврата. Теорията по този начин и не стигна до такава степен да изясни за какво Путин би провел прелом против самия себе си, само че очевидният отговор - че привидният прелом е бил просто прелом - беше ужасно отегчителен, написа Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”..
Една от ранните версии за гибелта на Пригожин е, че самолетът му е свален от ракета земя-въздух. Неясният генезис на тази ракета би разрешил на Путин да обезврежда съмненията, че той е провел убийството, и, което е по-важно, да даде знак, че към момента се безпокои за Пригожин. По-вероятно е бомбата да е била сложена на самолета, до момента в който той е бил на пистата и се е подготвял да напусне Москва.
Но теорията за ракетите дава опция да се трансферира виновността върху американците или украинците. Проблемът с тази доктрина е, че Пригожин им е бил по-ценен жив, в сравнение с мъртъв. Пригожин изплаши Путин, като извърши прелом, който се приближи на 120 благи (190 км) от Москва. Пригожин е бил ресторантьор и другар на Путин. Вероятно е участвал на доста вечери и други обществени събития, на които са се случвали неща, които Путин би предпочел да бъдат забравени и които враговете на Путин биха оценили високо. Продължаващото му битие може да накара руснаците и другите да повярват, че Путин е изгубил решителността си в миг, когато съветският президент не може да си разреши да остави да витаят подозрения. Един жив Пригожин беше кошмарът на Путин и американската и украинската фантазия.
Съществува и въпросът за какво Путин е чакал толкоз дълго, с цел да убие Пригожин. Мисля, че повода беше, че след преврата щяха да се издигнат въпроси по отношение на компетентността и контрола на Путин. Путин не искаше случилото се да наподобява като съвсем сполучлив опит. Това можеше да подтикне мислещите мъже и дами да преценяват личните си шансове. Бързането да се убие Пригожин щеше да мирише на боязън. Оставянето му на независимост (като се следи всяка негова стъпка) усили опцията да се счита, че Путин някак си е разрешил или най-малко е желал прелом, и демонстрира, че Путин не се опасява от него. Дългият интервал на изчакване свеждаше до най-малко легендата за Пригожин и позволяваше на Путин деликатно да организира мъчителни диалози с някогашните щабове на Пригожин и други забавни хора, които можеха да смъкват бдителността си, защото Пригожин беше към момента жив.
Последният и най-интересен въпрос е по какъв начин и за какво някогашен обслужващ личен състав на Путин е станал началник на паравоенна конструкция. Съединените щати употребяват частни сили като Blackwater, само че те в никакъв случай не са на равнището на " Вагнер ". Нито пък работят по силата на личната си власт, без значение по какъв начин наподобява това. Американските частни военни компании заемат по-ниски длъжности. " Вагнер " сама по себе си беше забележителна военна конструкция, което е доста необичайно за огромна мощ като Русия. Групировката беше употребена в разнообразни по-малки спорове, когато Русия не искаше да изпрати главните си сили, само че откакто стартира войната в Украйна, Путин ги концентрира в Русия, а по-късно и в Украйна.
Мисля, че повода беше, че Путин не вярваше на личния си общоприет щаб. Началото на войната, когато танковете бяха струпани без оглед на логистиката като гориво, задълбочи опасенията му. Проблемът беше задоволително явен, тъй че даже и след началото на нашествието Киев можеше да повярва, че офанзивата от север е единствено похищение на вниманието, а главните старания идват от другаде. Но съветските военни нападнаха и незабавно затънаха. Руската войска непрекъснато се опитваше да завладява градове без военно значение, вместо да се стреми да разбие силите на съперника. На украинците беше оставена изненадваща независимост на деяние.
Това осъществяване първоначално принуди Путин да вземе решение: да се отдръпна, да продължи с генералния щаб или да притегли групата " Вагнер ", неконвенционална, само че безмилостна и по-добра от това, което имаше. Именно тук Путин направи огромната си неточност. Той остави постоянната войска на бойното поле, като в същото време разпростра и групата " Вагнер ". На процедура той имаше две армии под разнообразни и конкуриращи се командвания. " Вагнер " се стремеше и към надзор над градовете, вместо да се опита да унищожи украинската войска, както е редно. Неизбежно постоянната войска и " Вагнер " се съревноваваха между тях за задачи и доставки. За артилерийските снаряди се водеха изключително яростни и все по-публични разногласия, за наслада на враговете на Русия.
Путин не оцени това, което е задействал, и не се намеси уверено. Пригожин беше този, който отиде прекомерно надалеч, критикувайки Генералния щаб и, по дифолт, Путин. Когато Кремъл най-сетне се опита да го в профил, Пригожин пристъпи към очистване на Генералния щаб и вдишване на контрола.
Неуспешният му прелом демонстрира, че той не би решил никакви проблеми. Простият факт е, че съгласно руснаците войната трябваше да се води, с цел да се реализира стратегическа дълбочина. Проблемът беше, че съветското висше командване не беше подготвило армията за войната, тъй като Путин, човек от разузнаването, не разбираше логиката на войната, нямаше или не съумя да отдели нужния материал и не разполагаше с способени командири. Чувал съм един лозунг: " Никога не позволявайте на талант от разузнаването да води война ". Не знам дали Путин е талант, само че той ръководеше войната, като че ли вярваше, че е подобен. Лично той е претърпял хаоса и умъртви индивида, който се е сражавал във войната, въпреки и неприятно.
Преводът е на БГНЕС
Една от ранните версии за гибелта на Пригожин е, че самолетът му е свален от ракета земя-въздух. Неясният генезис на тази ракета би разрешил на Путин да обезврежда съмненията, че той е провел убийството, и, което е по-важно, да даде знак, че към момента се безпокои за Пригожин. По-вероятно е бомбата да е била сложена на самолета, до момента в който той е бил на пистата и се е подготвял да напусне Москва.
Но теорията за ракетите дава опция да се трансферира виновността върху американците или украинците. Проблемът с тази доктрина е, че Пригожин им е бил по-ценен жив, в сравнение с мъртъв. Пригожин изплаши Путин, като извърши прелом, който се приближи на 120 благи (190 км) от Москва. Пригожин е бил ресторантьор и другар на Путин. Вероятно е участвал на доста вечери и други обществени събития, на които са се случвали неща, които Путин би предпочел да бъдат забравени и които враговете на Путин биха оценили високо. Продължаващото му битие може да накара руснаците и другите да повярват, че Путин е изгубил решителността си в миг, когато съветският президент не може да си разреши да остави да витаят подозрения. Един жив Пригожин беше кошмарът на Путин и американската и украинската фантазия.
Съществува и въпросът за какво Путин е чакал толкоз дълго, с цел да убие Пригожин. Мисля, че повода беше, че след преврата щяха да се издигнат въпроси по отношение на компетентността и контрола на Путин. Путин не искаше случилото се да наподобява като съвсем сполучлив опит. Това можеше да подтикне мислещите мъже и дами да преценяват личните си шансове. Бързането да се убие Пригожин щеше да мирише на боязън. Оставянето му на независимост (като се следи всяка негова стъпка) усили опцията да се счита, че Путин някак си е разрешил или най-малко е желал прелом, и демонстрира, че Путин не се опасява от него. Дългият интервал на изчакване свеждаше до най-малко легендата за Пригожин и позволяваше на Путин деликатно да организира мъчителни диалози с някогашните щабове на Пригожин и други забавни хора, които можеха да смъкват бдителността си, защото Пригожин беше към момента жив.
Последният и най-интересен въпрос е по какъв начин и за какво някогашен обслужващ личен състав на Путин е станал началник на паравоенна конструкция. Съединените щати употребяват частни сили като Blackwater, само че те в никакъв случай не са на равнището на " Вагнер ". Нито пък работят по силата на личната си власт, без значение по какъв начин наподобява това. Американските частни военни компании заемат по-ниски длъжности. " Вагнер " сама по себе си беше забележителна военна конструкция, което е доста необичайно за огромна мощ като Русия. Групировката беше употребена в разнообразни по-малки спорове, когато Русия не искаше да изпрати главните си сили, само че откакто стартира войната в Украйна, Путин ги концентрира в Русия, а по-късно и в Украйна.
Мисля, че повода беше, че Путин не вярваше на личния си общоприет щаб. Началото на войната, когато танковете бяха струпани без оглед на логистиката като гориво, задълбочи опасенията му. Проблемът беше задоволително явен, тъй че даже и след началото на нашествието Киев можеше да повярва, че офанзивата от север е единствено похищение на вниманието, а главните старания идват от другаде. Но съветските военни нападнаха и незабавно затънаха. Руската войска непрекъснато се опитваше да завладява градове без военно значение, вместо да се стреми да разбие силите на съперника. На украинците беше оставена изненадваща независимост на деяние.
Това осъществяване първоначално принуди Путин да вземе решение: да се отдръпна, да продължи с генералния щаб или да притегли групата " Вагнер ", неконвенционална, само че безмилостна и по-добра от това, което имаше. Именно тук Путин направи огромната си неточност. Той остави постоянната войска на бойното поле, като в същото време разпростра и групата " Вагнер ". На процедура той имаше две армии под разнообразни и конкуриращи се командвания. " Вагнер " се стремеше и към надзор над градовете, вместо да се опита да унищожи украинската войска, както е редно. Неизбежно постоянната войска и " Вагнер " се съревноваваха между тях за задачи и доставки. За артилерийските снаряди се водеха изключително яростни и все по-публични разногласия, за наслада на враговете на Русия.
Путин не оцени това, което е задействал, и не се намеси уверено. Пригожин беше този, който отиде прекомерно надалеч, критикувайки Генералния щаб и, по дифолт, Путин. Когато Кремъл най-сетне се опита да го в профил, Пригожин пристъпи към очистване на Генералния щаб и вдишване на контрола.
Неуспешният му прелом демонстрира, че той не би решил никакви проблеми. Простият факт е, че съгласно руснаците войната трябваше да се води, с цел да се реализира стратегическа дълбочина. Проблемът беше, че съветското висше командване не беше подготвило армията за войната, тъй като Путин, човек от разузнаването, не разбираше логиката на войната, нямаше или не съумя да отдели нужния материал и не разполагаше с способени командири. Чувал съм един лозунг: " Никога не позволявайте на талант от разузнаването да води война ". Не знам дали Путин е талант, само че той ръководеше войната, като че ли вярваше, че е подобен. Лично той е претърпял хаоса и умъртви индивида, който се е сражавал във войната, въпреки и неприятно.
Преводът е на БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ