Духови музики живеят в трезор
Северозападът ценял медните тръбачи повече от футболистите
Библиотекари и краеведи се заеха да запишат историите на духовите оркестри в Северозападна България. Събраните материали ще бъдат подредени в цифрова сбирка. Предварително Регионалната библиотека “Гео Милев ” провежда конференция “Музика за епохи ” по време на 16-те интернационалните празници на духовите оркестри “Дико Илиев ”. На нея бяха изнесени 19 отчета, които наблюдават зараждането, развиването, а на много места и края на духовите музики от района.
Корените на обичаните в Северозапада оркестри са в жаждата на отрудените земеделци и балканджии за повече хубост и забавление в живота, а закваската им е военна и европейска, стана ясно от изследванията. В първите години след Освобождението на България липсвали готови музиканти, по тази причина младата ни страна внася от Чехия дружно с учени, архитекти, инженери и пивовари и музикални педагози, които основават първите български военни музики.
“Те приготвят млади български музиканти, от които се основават военни духови оркестри. По техен пример пораждат и духови музики в доста български селища ”, описаха Снежана Стоянова и Наталия Костова от Чипровци. Предвестник на музиката към читалището в Берковица е духовият оркестър към артилерийското отделение в града, показа Татяна Петрова от библиотеката в града. Берковската духова музика се образува от младежи приключилите през 1895 – 1896 година Педагогическата гимназия в Лом, а юнашкото сдружение “Сокол ” им дава средства, с цел да закупят от Виена първите принадлежности. От столицата на Австрия идват и нотите. Не всички градчета и селца обаче могат да си доставят тромпети и кларинети от чужбина.
“Инструменти по това време мъчно се намирали, пък и били скъпи и един продал коня си, други – биволите и си купили! ”, спомня си Петър Александров – внук на един от именитите духови музиканти в Северозапада – дядо Сандо Шошов от Габровница. Роден през 1900 година той самичък се учил да свири на кларинет, а към 1915 година образувал група, която изпълнявала национални хора на празници и други веселби. Духовите музики съпровождали освен формалните и фамилните празници в Северозапада. Каквото и да е събитие – публично, политическо или спортно, не се брояло, в случай че не било огласено от медните тръби. В село Дондуково след 1945 година духовата музика предвождала всички митинги, а след това под липите на учебното заведение локалната администрация давала обяд за цялото село и се виели кръшни хора. По именни дни оркестърът с тръбите обикалял домовете на именниците като почвал от най-възрастните и ги поздравявал с хора и маршове, споделя Карамфила Григорова. В Габровница духовата музика откривала и закривала мачовете на локалните футболни тимове, а при гол на своите гръмвали маршове.
Духовите музики играели дори ролята и на публични съдии. От 1950 година до 1960 година в Габровница се организирали обществени изяви, наречени “Стършел ”, в които младежи комсомолци осмивали причинителите на обири, побоища, пиене и лентяйство, а скечовете били озвучавани от оркестъра на дядо Сандо Шошов. В Лом през 80-те години на 20 век читалищния духов оркестър свирил в градската градина освен маршове и валсове, само че и арии от опери и оперети със солисти от локалните трупи. Жаждата за повече музика и наслади в тежкия, изпълнен с труд и грижи живот, и съществуването на доста надарени, въпреки и без музикално обучение младежи, основали по селата и градовете в Северозапада по няколко оркестъра на едно място. Покрай първите, готови в армейските школи, реализатори тръбите почнали да надуват и свирачи, които даже не познавали нотите, само че изтръгвали затрогващи звуци от инструментите. Мнозина от самоуките, само че пламенни музиканти търсели за собствен преподавател некоронования цар на духовите музики Дико Илиев и той се отзовавал на всяка покана. “Маестро Дико Илиев като деятел обикалял от село на село, с цел да образова музикантите на нотно четмо и писмо ”, споделя ръководителката на Държавния списък в Монтана Ангелина Емилова. През 1957 -1958 година Дико Илиев станал диригент на читалищната духова музика в Лехчево и даже заживял със брачната половинка си в селото. През тези две години оркестърът се усъвършенствал в осъществяванията на хора, маршове и музикални китки, споделя библиотекарката Галя Василева. Вдъхновен от красивата природа Маестрото композирал валса “В лозята над Рибине ” и марша “Лехчевски чорбаджия ”, които се извършват и до през днешния ден.
През предишния век най-хубавите духови музиканти в Северозапада били ценени съвсем като футболните звезди през днешния ден. Селски кметове наддавали за тях пари и земеделска продукция. Един от именитите музиканти – Махмуд Солдаков от село Сливовик, бил толкоз надарен, че през 1928 година от прилежащото село Медковец му купили къща и му дали заплата да направи оркестър при тях, разгласи Юлия Ценова. Истински подем духовите музики в Северозапада претърпели през 60 -те и 70-те години на предишния век. “Според информация за самодейните колективи в Михайловградски окръг през 1968 година е имало 24 духови оркестъра с 294 членове. Интересът към духовите музики обаче непрестанно се покачва и се основават нови оркестри ”, написа в изследването си Мариян Замфиров от Държавен списък – Монтана. Сред именитите оркестри в този завършек на България са Войнишката, Чипровската, Бойчиновската, Боровската, Смоляновската духови музики. Част от тях към този момент не съществуват, други като Берковската, Чипровската, Лехчевската и Сливовишката не престават да веселят млади и остарели да разнасят музикалната популярност на Северозапада из страната и в чужбина. Всички разкази, фотоси, нотни текстове и записи от конференцията “Музика за епохи ” ще бъдат съхранени в цифрова сбирка на уеб страницата на библиотеката в Монтана, а част от тях издадени в книга.
“Ще продължим да изследваме историите на духовите музики, тъй като са част от културното благосъстояние на родния ни край и България са основа за развиването на младите музиканти! И тъй като, както е написал Йордан Радичков, “Духова музика има откогато свет светува и нея никой не може да я закрие! ”, споделя директорката на библиотека “Гео Милев ” Анелия Иванова.
Библиотекари и краеведи се заеха да запишат историите на духовите оркестри в Северозападна България. Събраните материали ще бъдат подредени в цифрова сбирка. Предварително Регионалната библиотека “Гео Милев ” провежда конференция “Музика за епохи ” по време на 16-те интернационалните празници на духовите оркестри “Дико Илиев ”. На нея бяха изнесени 19 отчета, които наблюдават зараждането, развиването, а на много места и края на духовите музики от района.
Корените на обичаните в Северозапада оркестри са в жаждата на отрудените земеделци и балканджии за повече хубост и забавление в живота, а закваската им е военна и европейска, стана ясно от изследванията. В първите години след Освобождението на България липсвали готови музиканти, по тази причина младата ни страна внася от Чехия дружно с учени, архитекти, инженери и пивовари и музикални педагози, които основават първите български военни музики.
“Те приготвят млади български музиканти, от които се основават военни духови оркестри. По техен пример пораждат и духови музики в доста български селища ”, описаха Снежана Стоянова и Наталия Костова от Чипровци. Предвестник на музиката към читалището в Берковица е духовият оркестър към артилерийското отделение в града, показа Татяна Петрова от библиотеката в града. Берковската духова музика се образува от младежи приключилите през 1895 – 1896 година Педагогическата гимназия в Лом, а юнашкото сдружение “Сокол ” им дава средства, с цел да закупят от Виена първите принадлежности. От столицата на Австрия идват и нотите. Не всички градчета и селца обаче могат да си доставят тромпети и кларинети от чужбина.
“Инструменти по това време мъчно се намирали, пък и били скъпи и един продал коня си, други – биволите и си купили! ”, спомня си Петър Александров – внук на един от именитите духови музиканти в Северозапада – дядо Сандо Шошов от Габровница. Роден през 1900 година той самичък се учил да свири на кларинет, а към 1915 година образувал група, която изпълнявала национални хора на празници и други веселби. Духовите музики съпровождали освен формалните и фамилните празници в Северозапада. Каквото и да е събитие – публично, политическо или спортно, не се брояло, в случай че не било огласено от медните тръби. В село Дондуково след 1945 година духовата музика предвождала всички митинги, а след това под липите на учебното заведение локалната администрация давала обяд за цялото село и се виели кръшни хора. По именни дни оркестърът с тръбите обикалял домовете на именниците като почвал от най-възрастните и ги поздравявал с хора и маршове, споделя Карамфила Григорова. В Габровница духовата музика откривала и закривала мачовете на локалните футболни тимове, а при гол на своите гръмвали маршове.
Духовите музики играели дори ролята и на публични съдии. От 1950 година до 1960 година в Габровница се организирали обществени изяви, наречени “Стършел ”, в които младежи комсомолци осмивали причинителите на обири, побоища, пиене и лентяйство, а скечовете били озвучавани от оркестъра на дядо Сандо Шошов. В Лом през 80-те години на 20 век читалищния духов оркестър свирил в градската градина освен маршове и валсове, само че и арии от опери и оперети със солисти от локалните трупи. Жаждата за повече музика и наслади в тежкия, изпълнен с труд и грижи живот, и съществуването на доста надарени, въпреки и без музикално обучение младежи, основали по селата и градовете в Северозапада по няколко оркестъра на едно място. Покрай първите, готови в армейските школи, реализатори тръбите почнали да надуват и свирачи, които даже не познавали нотите, само че изтръгвали затрогващи звуци от инструментите. Мнозина от самоуките, само че пламенни музиканти търсели за собствен преподавател некоронования цар на духовите музики Дико Илиев и той се отзовавал на всяка покана. “Маестро Дико Илиев като деятел обикалял от село на село, с цел да образова музикантите на нотно четмо и писмо ”, споделя ръководителката на Държавния списък в Монтана Ангелина Емилова. През 1957 -1958 година Дико Илиев станал диригент на читалищната духова музика в Лехчево и даже заживял със брачната половинка си в селото. През тези две години оркестърът се усъвършенствал в осъществяванията на хора, маршове и музикални китки, споделя библиотекарката Галя Василева. Вдъхновен от красивата природа Маестрото композирал валса “В лозята над Рибине ” и марша “Лехчевски чорбаджия ”, които се извършват и до през днешния ден.
През предишния век най-хубавите духови музиканти в Северозапада били ценени съвсем като футболните звезди през днешния ден. Селски кметове наддавали за тях пари и земеделска продукция. Един от именитите музиканти – Махмуд Солдаков от село Сливовик, бил толкоз надарен, че през 1928 година от прилежащото село Медковец му купили къща и му дали заплата да направи оркестър при тях, разгласи Юлия Ценова. Истински подем духовите музики в Северозапада претърпели през 60 -те и 70-те години на предишния век. “Според информация за самодейните колективи в Михайловградски окръг през 1968 година е имало 24 духови оркестъра с 294 членове. Интересът към духовите музики обаче непрестанно се покачва и се основават нови оркестри ”, написа в изследването си Мариян Замфиров от Държавен списък – Монтана. Сред именитите оркестри в този завършек на България са Войнишката, Чипровската, Бойчиновската, Боровската, Смоляновската духови музики. Част от тях към този момент не съществуват, други като Берковската, Чипровската, Лехчевската и Сливовишката не престават да веселят млади и остарели да разнасят музикалната популярност на Северозапада из страната и в чужбина. Всички разкази, фотоси, нотни текстове и записи от конференцията “Музика за епохи ” ще бъдат съхранени в цифрова сбирка на уеб страницата на библиотеката в Монтана, а част от тях издадени в книга.
“Ще продължим да изследваме историите на духовите музики, тъй като са част от културното благосъстояние на родния ни край и България са основа за развиването на младите музиканти! И тъй като, както е написал Йордан Радичков, “Духова музика има откогато свет светува и нея никой не може да я закрие! ”, споделя директорката на библиотека “Гео Милев ” Анелия Иванова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ