Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит

Северният ледовит океан през огромна част от годината е затрупан с морски лед, който има друга дебелина и компактност. Най-голяма е площта на този лед при започване на пролетта, а най-малка в края на лятото и при започване на есента. През последните няколко години вследствие световното стопляне се следят все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните изследвания в региона позволяват в близко бъдеще изцяло стопяване на ледената завивка през летния сезон.

Както множеството естествени процеси на Земята свързани с притока на слънчева сила, по този начин и при натрупването и топенето на ледената завивка се следи добре изразен годишен цикъл. В областите с подобаващи условия за формиране на ледена завивка нормално през зимния сезон се следи нарастване на площта с лед. Съответно през лятото, в резултат на топенето на леда и снега, се усилва свободната от лед повърхност. Този развой се следи с голям интерес от разнообразни научни организации, тъй като динамичността на снежната и ледената завивка отразяват доста тъкмо изменението на температурите. Ако се затопля площта на леда, снега понижава и назад. Затова всяка година се регистрират разнообразни по повърхност зони заети или свободни от лед според от сезона и се вършат съпоставения година по година. 

Най-много наблюдения се правят в Северния ледовит океан (известен още като Арктически океан), където през зимния интервал средногодишно за интервала 1981-2010 година площта заета с лед заема към 15 млн. км ² . В края на лятото и началото на есента, когато завършва топенето на леда, площта с ледена завивка средногодишно за същия интервал заема малко под 7,5 млн. м ²  (фиг. 1)

Поради другите метеорологични условия през годините се означават друга оптималната и минимална покритост с ледена завивка. Наблюденията демонстрират, че през сегашния век зачестяват години с отбелязване на рекордно малко покрита с лед повърхност при започване на есента. До момента рекордьор е 2012 година (фиг. 2), когато площта на морския лед е под 3 млн. м ²  (фиг. 1. лилава линия). Близки до тази стойност са площите и през 2011, 2016, 2019 г. 

Интерес съставлява, с оглед протичащото се световно стопляне, дали и по кое време е допустимо да се случи цялостно или съвсем цялостно разтопяване на ледената завивка в Арктика. Отговор на този въпрос дават Дирк Ноц и други (2020) в статия, оповестена в  Geophysical Research Letters . Според тях още преди 2050 година ще има лета, през които площта на морския лед ще падне под 1 млн. м ² . Това е цената, при която се смята, че Северният ледовит океан ще бъде свободен от лед. Симулационните модели на учените са пресметнали покритостта с лед при разнообразни сюжети на покачване на световната температура. Интересно е, че даже при покачване с 1,5 °С над доиндустриалните равнища, ще има най-малко една година с лято без арктичен лед до 2050 година, само че това събитие ще бъде въпреки всичко изключение. Ако покачването е с 2 °С и повече, Арктика без лед през лятото от изключение е допустимо да се трансформира в норма след 2050 година Това значи, че каквото и да направи човечеството за преодоляване на световното стопляне до 2050 година ще забележим най-малко един летен сезон с съвсем изцяло стопяване на ледената завивка в Арктика (разбира се, в случай че изчисленията на Ноц и екипа му са точни). Според тях Арктика е,,основен фокус на изменението на климата “. Заключение, което е необятно застъпено и в последния отчет на IPCC (2019). Освен за Арктика, данни за бързо стопляне идват и от Антарктика.

През дългата полярна нощ към Северния полюс ще продължи да се образува лед, само че качествата на този лед ще бъдат влошени. Той ще бъде с по-малка дебелина и с по-малка компактност, като по този метод през топлото полугодие по-лесно ще се топи. 

При продължаващо понижаване на площта на леда в Арктика, каквито са упованията, ще настъпят съществени промени в естествената среда. Морската ледена завивка е ловно поле и незаменимо местообитание за полярните мечки и тюлените, които ще оцеляват все по-трудно. Освен това самата ледена завивка има голяма роля в климатичната система. Ярката ѝ бяла повърхнина има доста голямо албедо и отразява огромна част от слънчевата светлина назад в Космоса. По този метод попречва стоплянето на Арктика. При по-дълъг интервал без лед океанската вода ще се затопли и по този метод акумулираната топлота ще забавя образуването на нов морски лед през есента и зимата. Така салдото в климатичната система ще се наруши по-бързо и е допустимо да се стигне до нарушавания в атмосферната циркулация освен в Арктика, само че и на цялата планета. 

Фиг. 3. Намаляването на площта на леда в Арктика заплашва местообитанията на полярните мечки и тюлените. Източник: Vaclav Sebek / Shutterstock

Големи площи без лед в Арктика въпреки това ще редуцира пътя на редица компании плаващи в този район по тъй наречените Северозападен и Североизточен път (Стаалесен, 2019), и ще понижи разхода на гориво, което ще има добър екологичен резултат. Но този резултат ще бъде най-малък, тъй като заради индустриални действия и повреди в акваторията на океана ще се изсипват хиляди тонове нездравословни субстанции като моторни масла, мазут и други индустриални артикули, което ще усили екологичния напън върху тази прекомерно нежна към момента относително чиста част от нашата планета.

Морският лед реагира доста сензитивно и относително линейно на световното стопляне. Според Ноц, всеки звук CO ₂ , който се отделя, стопява три квадратни метра лед. Много значим факт, който е следващото доказателство, че като направляваме и ограничаваме антропогенното обособяване на парникови газове, можем да ограничим отрицателното ни въздействие  върху климатичната система и естествената среда. 

Автор: Симеон Матев / Климатека

Симеон Матев е лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в катедра „ Климатология, Хидрология и Геоморфология “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.

В обявата са употребявани материали от:

1. Dirk Notz, Lettie A. Roach, Jakob Dörr, Caroline R. Holmes, François Massonnet, Edward W. Blockley, Thomas Rackow, Marilyn N. Raphael, Siobhan P. O’Farrell, David A. Bailey, Cecilia M. Bitz (2020). Arctic seaice in CMIP6. Geophysical ResearchLetters, 47, e2019GL086749. https://doi.org/10.1029/2019GL086749
2. Staalesen, A. (2019). There is no ice left on the Northern Sea Route.The Barents Observer. https://thebarentsobserver.com/en/arctic/2019/08/there-no-ice-left-russias-northern-sea-route 
3. https://data.meereisportal.de/