Севда Асенова сбъдна мечтата си и спечели медал от Световно

Севда Асенова: Този медал е всичко за мен

Севда Асенова сбъдна фантазията си и завоюва орден от Световно състезание. На 37 години националката ни се завърна с бронз от шампионата на планетата в Истанбул. Тя се качи на почетната стълбичка в категория до 48 кг. Така Севда добави сбирката си, която включва купа от Европейското състезание в София през 2016-а и още три сребърни оценки от шампионати на Стария континент. Ето какво сподели Асенова след завръщането от Турция.

Севда, какво е чувството да си медалист от Световно състезание?

- Честно казано, необикновено е. Целият ми труд се оцени, не мога да допускам. Наистина съм доста щастлива. Радвам се. Повечето хора не го чакаха, тъй като имам травма, която още от 2016 година ме изтезава и не е отминала. Още в първата среща в този момент в Истанбул получих и контузия на ребрата, с която трябваше да боксирам във всички мачове. Но бях безапелационна, че няма да се откажа, до момента в който не стигна до медалите.

Севда Асенова с бронз от Световното състезание в Истанбул

Българката нямаше по какъв начин да продължи срещата с представителката на Казахстан Алуа Балкибекова и бе принудена да се отдръпна

Стисна зъби и сподели темперамент.

- Да, безусловно. Само на персоналния ми треньор Съби Събев споделих, че имам подобен проблем. Никой различен, отвън треньорите при нас, не знаеше. Благодаря на Борислав Георгиев, треньорът на Локомотив София, който беше с мен. Постоянно ме питаше по какъв начин съм и дали мога да продължа. Казах му обаче, " бате Боби, желая да опитвам ". Знаех че мога, само че във всеки миг, в който удрям удар, казусът се появяваше още веднъж, това е като незараснала рана и боли. Важното беше да печеля орден, той бе всичко за мен. Успехът е в действителност огромен.

Вложи доста години и труд за този орден.

- Абсолютно. Имам европейска купа, три пъти съм европейски сребърен медалист, печелила съм и Купа " Странджа ", орден на Европейския съюз, само че възприятието на Световно състезание е напълно друго. Сбъднах си фантазиите. Емоцията е доста огромна. На награждаването бях с огромни болки. Искам да благодаря и на ИБА, тъй като откакто стана ясно, че имам контузия, ме закараха незабавно на проучвания, да се погрижат за мен. Честно казано, избрах да има нещо счупено, в сравнение с набито, тъй като в този момент боли доста повече.

Дава ли ти този орден още по-голяма упоритост, вероятно за Париж 2024?

- Медалът в действителност ми дава големи упоритости. Откровена съм, виждам още по-високо. През октомври месец имаме Европейско състезание, първо виждам натам. Ще се възстановя, в случай че би трябвало ще стисна зъби, само че ще се кача на кръга. Няма да се откажа. Не всичко е до години, всичко е до темперамент и сърце. Ако искаш да постигнеш нещо, то ще се случи. Показах го в Истанбул. Но не желая да виждам за Париж или нещо такова. Има дълъг път до Игрите.

Колко дълга ще е почивката ти?

- Няма да е въобще дълга. Другата седмица възобновявам тренировки, тъй като следва персоналното състезание в Петрич. Ще се явя на него. Въпреки травмата ще вземам участие. Просто ми се играе. Медалите не ме трансформират, аз желая да съм на кръга. Тренира ми се, желанието у мен е доста огромно. Искам да вземам участие на всички места. Без да отхвърлям за нито един шампионат. Дано и другите по този начин да са като мен, да обичат спорта и да вършат всичко с обич.