Христо Кидиков на 77 г.: Седмиците ми носят късмет
„ Седмиците ми носят благополучие. Сега стават две, а след време може и да станат три, в случай че станем роботи “, смее се легендата на българската сцена Христо Кидиков.
Певецът през вчерашния ден навърши 77 години, макар че съгласно огромна част от фенките му наподобява доста по-млад и напряко момченце.
„ В покера, наименуван Живот, всички сме уязвими и всички можем да създадем неточност. Иначе в този момент на село с жена ми събираме последната годишна продукция от чушки и домати. За да не се получи като баснята за Баба Мравка. “
Неостаряващият артист се събра с някои от децата и внуците си за рождения си ден. Единственото, което го безпокои в живота, са цените и международните събития. Иначе се радва на обичта на хората и на почитателите. Участията също го карат да се усеща жив и потребен.
„ Дори по пазара, когато ме срещне някой, ми споделя „ Хей, живот, здравей, здравей “ и желае да се снима с мен. Това е огромно самопризнание и аз съм признателен на Живота “ - споделя легендата. През седемдесетте години на предишния век излезе изразът: „ Цъкни ВЕФ-а да чуем Кидика по какъв начин се дере “.
Певецът възприема с възприятие за комизъм всяка една задявка с него. Дори има написана книга, която е озаглавена „ Цъкни ВЕФ-а “.
„ На сцената всичко е блестящо - прожектори, дрешки, гримове, усмивки... но зад всичкото това нещо стои доста твърдоглав труд и доста пот и безсънни нощи. Това си е нашата специалност и не се окайвам “, споделя Кидиков.
Изпълнителят счита, че занапред публиката ще прави оценка неговото творчество. Разбира се, на тази възраст той се замисля по кое време и по какъв начин да слезе от сцената, само че към този момент хората го желаят.
„ Когато излезеш от сцената и си изпратен единствено от звука на личните си стъпки, а не от аплодисментите на публиката, тогава е време да слезеш от нея вечно. Това е една доста страшна тишина за всеки актьор “, споделя артистът. Много малко са изпълнителите, за които има основан градски фолклор като „ Цъкни ВЕФ-а “. Кидиков даже направи ария с този текст, чието продължение е типично по пловдивски, тъй като той е пловдивчанин, " Да чуем Кидика по какъв начин се дере, майна “.
Изпълнителят е безапелационен, че Пловдив е най-артистичният град на Балканите. Мъчно му е, че животът му е наложил да живее отвън Града на тепетата, само че постоянно на драго сърце се връща там. Имал е доста участия във филибето и постоянно се е раздавал с цяло сърце за съгражданите си . Много значимо за Кидика е да извърши упованията на публиката и да направи доста повече от това да си изпее песничките.
„ Когато слизам от сцената, аз знам, че съм дал всичко от себе си. Чувствам се зареден и си давам сметка какъв брой доста ми дава публиката. Хората са дали парите си, с цел да ме чуят, а аз съм дал всичко от себе си, с цел да останат удовлетворени те. Така е било постоянно в цялата ми кариера “ - обобщава Кидиков.
Певецът през вчерашния ден навърши 77 години, макар че съгласно огромна част от фенките му наподобява доста по-млад и напряко момченце.
„ В покера, наименуван Живот, всички сме уязвими и всички можем да създадем неточност. Иначе в този момент на село с жена ми събираме последната годишна продукция от чушки и домати. За да не се получи като баснята за Баба Мравка. “
Неостаряващият артист се събра с някои от децата и внуците си за рождения си ден. Единственото, което го безпокои в живота, са цените и международните събития. Иначе се радва на обичта на хората и на почитателите. Участията също го карат да се усеща жив и потребен.
„ Дори по пазара, когато ме срещне някой, ми споделя „ Хей, живот, здравей, здравей “ и желае да се снима с мен. Това е огромно самопризнание и аз съм признателен на Живота “ - споделя легендата. През седемдесетте години на предишния век излезе изразът: „ Цъкни ВЕФ-а да чуем Кидика по какъв начин се дере “.
Певецът възприема с възприятие за комизъм всяка една задявка с него. Дори има написана книга, която е озаглавена „ Цъкни ВЕФ-а “.
„ На сцената всичко е блестящо - прожектори, дрешки, гримове, усмивки... но зад всичкото това нещо стои доста твърдоглав труд и доста пот и безсънни нощи. Това си е нашата специалност и не се окайвам “, споделя Кидиков.
Изпълнителят счита, че занапред публиката ще прави оценка неговото творчество. Разбира се, на тази възраст той се замисля по кое време и по какъв начин да слезе от сцената, само че към този момент хората го желаят.
„ Когато излезеш от сцената и си изпратен единствено от звука на личните си стъпки, а не от аплодисментите на публиката, тогава е време да слезеш от нея вечно. Това е една доста страшна тишина за всеки актьор “, споделя артистът. Много малко са изпълнителите, за които има основан градски фолклор като „ Цъкни ВЕФ-а “. Кидиков даже направи ария с този текст, чието продължение е типично по пловдивски, тъй като той е пловдивчанин, " Да чуем Кидика по какъв начин се дере, майна “.
Изпълнителят е безапелационен, че Пловдив е най-артистичният град на Балканите. Мъчно му е, че животът му е наложил да живее отвън Града на тепетата, само че постоянно на драго сърце се връща там. Имал е доста участия във филибето и постоянно се е раздавал с цяло сърце за съгражданите си . Много значимо за Кидика е да извърши упованията на публиката и да направи доста повече от това да си изпее песничките.
„ Когато слизам от сцената, аз знам, че съм дал всичко от себе си. Чувствам се зареден и си давам сметка какъв брой доста ми дава публиката. Хората са дали парите си, с цел да ме чуят, а аз съм дал всичко от себе си, с цел да останат удовлетворени те. Така е било постоянно в цялата ми кариера “ - обобщава Кидиков.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ