Седем бързи мерки променят изцяло бизнес средата в България
Седем бързи ограничения могат да трансформират напълно бизнес средата у нас. Те включват поддръжка за стартъп и скейлъп компании, развиване на високотехнологичния бранш и промишленостите с висока добавена стойност, повече благоприятни условия за отдалечена работа и две значими промени в нормативната база - закон за персоналния банкрут и за бърза разпродажба на юридически лица.
Идеите са заложени в последния вид на Националния проект за възобновяване и резистентност, по който всяка страна в Европейски Съюз ще бъде подкрепена финансово. Парите за България са над 12.6 милиарда лв.. Наред с времеемките и сложни за финансиране планове като " зеления преход ", в Плана са заложени и много ограничения, които няма да костват нищо на данъкоплатеца, тъй като ще се ремонтира единствено нормативната база.
Реформа 11 на служебния вицепремиер Атанас Пеканов с оптимистичното име „ Разрастване България “ касае най-вече високотехнологичния бранш и промишленостите с висока добавена стойност. Ключово е стартъп и скейлъп фирмите в България да се развиват с по-бързи темпове и да остават регистрирани в страната. Стартъпите са започващи компании с добър капацитет за напредък. Скейлъп пък са бързоразвиващите се сдружения. Развитието на компании с висока пазарна оценка е значимо за разширението и одобряването на междинната класа в страната. Това би помогнало и за повишение на привличането на директни външни вложения, се сочи в обосновката на стратегическия документ, който сега е пуснат за публично разискване.
Реформата включва и промени в Търговския закон, които може да се случат в края на идната година. Настоящият Търговски закон не дава опция на фирмите, регистрирани в България, да употребяват редица от нужните принадлежности за развиването на бизнеса, като конвертируеми заеми, варианти за чиновници (option pools), контракти за вестинг и други. За разяснение - вестинг контракти не са доста добре познати у нас и терминът няма аналог на български, само че визират случаите, при които работодателят дава акции или дялове от компанията на основните си фрагменти. Заради тромави и не хрмонизирани с европейските практики закони някои българските компании вършат избора да изоставен страната, като записват своя бизнес в друга страна.
Според Националния проект за възобновяване и резистентност е нужно основаването на нова законова рамка за реализиране на ускорена разпродажба за юридически лица. Доброволната разпродажба на бизнес в България лишава близо 1 година и на този стадий процедурата е времеемка и скъпа. Аргументът е, че в България се основават сред 30 000 и 50 000 нови компании на година, а се унищожават едвам към 1000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като множеството от тях в никакъв случай не са имали активност, не са назначавали хора и не са били регистрирани по Данък добавена стойност. Именно за тях се планува по-лесна и по-бърза разпродажба.
С претекст „ да се даде втори късмет “ би трябвало да се одобри и закон за персоналния банкрут. Един подобен закон би имал значително значение за огромна част от популацията на страната, бизнеса и бизнесмените. Той е един от съставените елементи, които основават условия за развиване на предприемачество. Предлага се определянето на способен съд, пред който ще се води процедурата, и " персонални " специалисти, които да подкрепят длъжника.
В проекта се визира и тематиката за „ отдалечената работа “, изключително в изискванията на международната пандемия. Работата отвън офиса се ползва от ден на ден в актуалните форми на претовареност. Съществуващият Кодекс на труда у нас обаче не дава отговор на взаимоотношенията сред шеф и чиновник в условия на отдалечена работа. България може да се трансформира в едно от местата, където " цифрови номади " да избират да живеят и влагат своите средства. Това е един от претекстовете за промени в Кодекса на труда.
Идеите са заложени в последния вид на Националния проект за възобновяване и резистентност, по който всяка страна в Европейски Съюз ще бъде подкрепена финансово. Парите за България са над 12.6 милиарда лв.. Наред с времеемките и сложни за финансиране планове като " зеления преход ", в Плана са заложени и много ограничения, които няма да костват нищо на данъкоплатеца, тъй като ще се ремонтира единствено нормативната база.
Реформа 11 на служебния вицепремиер Атанас Пеканов с оптимистичното име „ Разрастване България “ касае най-вече високотехнологичния бранш и промишленостите с висока добавена стойност. Ключово е стартъп и скейлъп фирмите в България да се развиват с по-бързи темпове и да остават регистрирани в страната. Стартъпите са започващи компании с добър капацитет за напредък. Скейлъп пък са бързоразвиващите се сдружения. Развитието на компании с висока пазарна оценка е значимо за разширението и одобряването на междинната класа в страната. Това би помогнало и за повишение на привличането на директни външни вложения, се сочи в обосновката на стратегическия документ, който сега е пуснат за публично разискване.
Реформата включва и промени в Търговския закон, които може да се случат в края на идната година. Настоящият Търговски закон не дава опция на фирмите, регистрирани в България, да употребяват редица от нужните принадлежности за развиването на бизнеса, като конвертируеми заеми, варианти за чиновници (option pools), контракти за вестинг и други. За разяснение - вестинг контракти не са доста добре познати у нас и терминът няма аналог на български, само че визират случаите, при които работодателят дава акции или дялове от компанията на основните си фрагменти. Заради тромави и не хрмонизирани с европейските практики закони някои българските компании вършат избора да изоставен страната, като записват своя бизнес в друга страна.
Според Националния проект за възобновяване и резистентност е нужно основаването на нова законова рамка за реализиране на ускорена разпродажба за юридически лица. Доброволната разпродажба на бизнес в България лишава близо 1 година и на този стадий процедурата е времеемка и скъпа. Аргументът е, че в България се основават сред 30 000 и 50 000 нови компании на година, а се унищожават едвам към 1000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като множеството от тях в никакъв случай не са имали активност, не са назначавали хора и не са били регистрирани по Данък добавена стойност. Именно за тях се планува по-лесна и по-бърза разпродажба.
С претекст „ да се даде втори късмет “ би трябвало да се одобри и закон за персоналния банкрут. Един подобен закон би имал значително значение за огромна част от популацията на страната, бизнеса и бизнесмените. Той е един от съставените елементи, които основават условия за развиване на предприемачество. Предлага се определянето на способен съд, пред който ще се води процедурата, и " персонални " специалисти, които да подкрепят длъжника.
В проекта се визира и тематиката за „ отдалечената работа “, изключително в изискванията на международната пандемия. Работата отвън офиса се ползва от ден на ден в актуалните форми на претовареност. Съществуващият Кодекс на труда у нас обаче не дава отговор на взаимоотношенията сред шеф и чиновник в условия на отдалечена работа. България може да се трансформира в едно от местата, където " цифрови номади " да избират да живеят и влагат своите средства. Това е един от претекстовете за промени в Кодекса на труда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ