"Огън и ярост"
Съединени американски щати и Северна Корея ускориха нападателната изразителност. Американският президент ще би трябвало да се научи, че заканите с нуклеарен апокалипсис са нещо доста съществено, написа Бертолд Колер във ФАЦ.
Американският президент Доналд Тръмп заплаши Северна Корея с " огън и гняв ", Пхенян пък отвърна със опасността да изстреля ракети против остров Гуам. Агресивната изразителност дотолкоз ескалира, че във Вашингтон, включително измежду републиканците, се чуват към този момент и доста сериозни гласове. А държавният секретар Рекс Тилърсън потегли да успокоява американците. Какво става сред Съединени американски щати и КНДР, пита в коментара си във ФАЦ Бертолд Колер:
Северна Корея, тази закъсняла и самодейна нуклеарна мощ, от много време обича да дрънка с оръжие. Абсурдният режим в Пхенян просто не има други принадлежности, с които би могъл да направи усещане както на света, по този начин и на личния си народ. Ето обаче, че войнолюбивата изразителност на Ким Чен-ун изкара от нерви даже суперсилата Съединени американски щати. Работата е в това, че Ким и хората в сянка зад него скоро могат да са в положение да произведат нуклеарни бойни глави, с които да оборудват междуконтиненталните си ракети.
Стане ли това, към този момент въобще няма да можем да отхвърляме като празни приказки кръвожадните закани на Пхенян. Диктаторът към този момент има вяра, че най-сетне си е подсигурил застраховка живот за своя режим. Тази застраховка фактически може да сработи, само че само при изискване, че отсрещната страна (в случая Вашингтон) счита Ким за рационално настоящ политик. Но държанието на режима в Пхенян, който непрестанно се изкачва все по-нагоре по спиралата на напрежението, хвърля мощно подозрение върху подобен вид.
Фактор на неустановеност
Но възходяща паника към този, от дълго време назряващ, спор буди и държанието на американската страна. Президентът Тръмп постоянно си разрешава импулсивни реакции и не за пръв път влиза в ролята на фактор на несигурността. Очевидно не му е трябвало доста време, с цел да усвои изразните средства на Северна Корея - демонстрира го опасността му с " огън и гняв ". Можем единствено да се надяваме, че на голф-игрището някой ще напомни на отпускаря Тръмп какво тъкмо се случи по време на Кубинската рецесия. Главнокомандващият на въоръжените сили на Съединени американски щати, в това число и на нуклеарните им оръжия, единствено ще завоюва от един натоварен курс на тематика " Правдоподобност на тактиката за нуклеарно въздържане ". На Тръмп просто би трябвало да му се напомни, че пристигна на власт с обещанието да не повтаря грешките на Обама.
А може би той напълно прозорливо играе ролята на непредвидимия политик, която така и така му лежи добре? Може би по този метод просто желае да усили натиска както върху Северна Корея, по този начин и върху Китай? Защото Китай също явно няма никакъв интерес от една психопатска нуклеарна мощ, да не приказваме за война под носа му. Китайците към момента имат най-голямо въздействие върху Пхенян, въпреки че вероятно единствен Ким Чен-ун знае какъв брой огромно е това въздействие.
Контрапродуктивно
Тъй или инак, севернокорейският режим би трябвало един път вечно да разбере, че нуклеарното въоръжаване му носи не сигурност, а тъкмо противоположното. А Тръмп занапред би трябвало разбере, че опасността с нуклеарен апокалипсис не трябва да се насочва с лека ръка. Защото отсрещната страна може да я схване съществено - на живот и гибел. Или пък противоположното: въобще да не я вземе на съществено.
Бертолд Колер, „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
Американският президент Доналд Тръмп заплаши Северна Корея с " огън и гняв ", Пхенян пък отвърна със опасността да изстреля ракети против остров Гуам. Агресивната изразителност дотолкоз ескалира, че във Вашингтон, включително измежду републиканците, се чуват към този момент и доста сериозни гласове. А държавният секретар Рекс Тилърсън потегли да успокоява американците. Какво става сред Съединени американски щати и КНДР, пита в коментара си във ФАЦ Бертолд Колер:
Северна Корея, тази закъсняла и самодейна нуклеарна мощ, от много време обича да дрънка с оръжие. Абсурдният режим в Пхенян просто не има други принадлежности, с които би могъл да направи усещане както на света, по този начин и на личния си народ. Ето обаче, че войнолюбивата изразителност на Ким Чен-ун изкара от нерви даже суперсилата Съединени американски щати. Работата е в това, че Ким и хората в сянка зад него скоро могат да са в положение да произведат нуклеарни бойни глави, с които да оборудват междуконтиненталните си ракети.
Стане ли това, към този момент въобще няма да можем да отхвърляме като празни приказки кръвожадните закани на Пхенян. Диктаторът към този момент има вяра, че най-сетне си е подсигурил застраховка живот за своя режим. Тази застраховка фактически може да сработи, само че само при изискване, че отсрещната страна (в случая Вашингтон) счита Ким за рационално настоящ политик. Но държанието на режима в Пхенян, който непрестанно се изкачва все по-нагоре по спиралата на напрежението, хвърля мощно подозрение върху подобен вид.
Фактор на неустановеност
Но възходяща паника към този, от дълго време назряващ, спор буди и държанието на американската страна. Президентът Тръмп постоянно си разрешава импулсивни реакции и не за пръв път влиза в ролята на фактор на несигурността. Очевидно не му е трябвало доста време, с цел да усвои изразните средства на Северна Корея - демонстрира го опасността му с " огън и гняв ". Можем единствено да се надяваме, че на голф-игрището някой ще напомни на отпускаря Тръмп какво тъкмо се случи по време на Кубинската рецесия. Главнокомандващият на въоръжените сили на Съединени американски щати, в това число и на нуклеарните им оръжия, единствено ще завоюва от един натоварен курс на тематика " Правдоподобност на тактиката за нуклеарно въздържане ". На Тръмп просто би трябвало да му се напомни, че пристигна на власт с обещанието да не повтаря грешките на Обама.
А може би той напълно прозорливо играе ролята на непредвидимия политик, която така и така му лежи добре? Може би по този метод просто желае да усили натиска както върху Северна Корея, по този начин и върху Китай? Защото Китай също явно няма никакъв интерес от една психопатска нуклеарна мощ, да не приказваме за война под носа му. Китайците към момента имат най-голямо въздействие върху Пхенян, въпреки че вероятно единствен Ким Чен-ун знае какъв брой огромно е това въздействие.
Контрапродуктивно
Тъй или инак, севернокорейският режим би трябвало един път вечно да разбере, че нуклеарното въоръжаване му носи не сигурност, а тъкмо противоположното. А Тръмп занапред би трябвало разбере, че опасността с нуклеарен апокалипсис не трябва да се насочва с лека ръка. Защото отсрещната страна може да я схване съществено - на живот и гибел. Или пък противоположното: въобще да не я вземе на съществено.
Бертолд Колер, „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ