Ето как октоподите ви „вкусват“ със своите пипала
Със своя изострен разум, изменяща се кожа и меки тела, в които откриваме цели три сърца, октоподите могат да бъдат истински пакостници. Като едни същински майстори на камуфлажа, те остават скрити, до момента в който изследват обкръжаващата ги среда със своите сходни на нудли пипала – всяко от които си има свое лично „ мини схващане “.
Нещо повече – точно със своите пипала тези морски създания могат да се пресегнат и да ви „ вкусят “. А в този момент към този момент знаем по какъв начин тъкмо вършат това.
Когато пипалата им се протягат през морското дъно, хиляди без значение движещи се смукателни органи (нещо като нашите пръсти), опипват средата под тях. Оказва се, че с цел да добият „ сензорна “ визия за околната среда, октоподите си служат с обособени кафези за усет и досег.
Молекулярният биолог Лена ван Гийсен и сътрудниците ѝ от Харвардския университет съумяват да разпознават тези хемосензорни кафези – кафези, които могат да разпознават молекули по същия метод, по който и нашите сетива за аромат и усет – по кожата на смукателните органи на Octopus bimaculoides .
Снимка: Katy Foster / Shutterstock
Тези хемотактилни кафези (с тънки клонести краища) могат да изпращат сигнали непрекъснато, само че, сходно на нашите езици, и те би трябвало да се намират наоколо до обекта, който желаят да опознаят. Хемосензорните кафези са способни да откликнат на голям брой усети, в това число химикали, срещащи се в мастилото на главоногите, и „ предупредителни “ химикали, отделяни от евентуално токсичните плячки.
„ Това е изключително потребно в случаите, когато октоподите желаят да открият плячка, скрита в процепите на морското дъно, или тук-там, които са недостъпни за техните обичайни сетивни органи “, споделя молекулярният биолог Николас Белоно пред Science Alert.
Екипът открива в кожата на тези смукателни органи и други по-традиционни механосензорни кафези (с набити клонести краища). Те изпращат сигнали единствено при започване на контакта – преди сигналът да се изчерпи. Това разрешава на октоподите да схванат дали допират неодушевени обекти (при тях сигналът ще прекъсне при контакт с нещо, което остава неподвижно) или шаваща плячка, при която сигналът ще бъде изпратен още веднъж в отклик на това, че първичният контакт е бил загубен.
„ Открихме, че октоподите изследват своята среда чрез стереотипни докосвания, които се трансформират доста от контакта с разнообразни молекули, задействащи хемотактилните рецептори “, изясняват откривателите в своя теоретичен труд.
Учените доближават до тези изводи, откакто следят животните, организират разнообразни проби и откриват кои протеини се показват от гените в съответни смукателни кафези. Този способ се назовава транскриптомимика и разрешава на откривателите да схванат какво прави съответна клетка, като проучват протеините, които интензивно се употребяват в нея.
Екипът открива, че някои от хемотактилните кафези се задействат най-силно при екстракти от риба и рак - т.е. при лов. Според откривателите обаче умеенето да „ вкусват “ даден обект при досег е потребно и в случаите, когато животното би трябвало да разпознае евентуална заплаха.
Изследването е оповестено в Cell.
