Само 3 седмици след началото на най-смъртоносната война между Израел

Само 3 седмици след началото на най-смъртоносната война сред Израел и Хамас , към този момент е ясно, че кръвопролитието е обърнало с главата надолу дългогодишните догатки в Израел и района, предава „ Асошиейтед прес “.

Израелските военни и разследващи служби бяха разкрити като некомпетентни и зле готови . Десетилетията на опити на израелския министър председател Бенямин Нетаняху да остави настрани палестинците и напъните на Съединени американски щати за ръководство на спора , вместо да го разрешат, имаха неприятен противоположен резултат .

Чувството за персонална сигурност на израелците беше разрушено. Традиционният метод на интернационалната общественост да приканва Израел да се отдръпна от окупираните земи в подмяна на мир в този момент наподобява отвън въпроса. Ето какво акцентира Надав Еял, коментатор на израелския вестник Yediot Ahronot:

„ Много парадигми се сринаха с тази убийствена офанзива на Хамас. “

Как основните играчи са сбъркали?

Израелска сигурност

През десетилетията израелските военни и служби за сигурност построиха известност на съвсем непобедими посредством усъвършенствано събиране на разследваща информация , дръзки секрети интервенции и въздържане .

Израелските разследващи звена наблюдават палестинците с чувствителни принадлежности за наблюдаване. Пътуващите в и отвън Газа бяха подложени на задълбочени инспекции и разпити, които дружно с мрежа от информатори дадоха на Израел солидна база данни. Това беше подкрепено от високотехнологична войска, оборудвана с толкоз акуратен разсъдък, че дрон може да убие търсен войник в леглото му , като остави останалата част от къщата му непокътната. Границата беше укрепена с танкове , армейски бази , солидна разграничителна преграда , оборудвана с камери и датчици, и подземна стена , считана за непробиваема.

Все отново на 7 октомври екстремистите пробиха бариерата незабелязани и навлязоха в израелските градове без опозиция. Отне часове на израелските сили да отговорят, позволявайки на екстремистите да убият над 1400 души , множеството цивилни , и да заловен над 200 заложници . Ще минат дни преди израелските сили за сигурност да си възвърнат контрола, а към две дузини гранични общности остават евакуирани .

Ръководителите на израелската работа за вътрешна сигурност Шин Бет и израелското военно разузнаване признаха неуспеха и поеха отговорност. Те остават на работа, до момента в който Израел води своята война. Но те може да са измежду дълга поредност от предстоящи оставки и уволнения, когато прахът се улегне.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху

Нетаняху оцелява в дългата си политическа кариера , като убеждава нацията, че е най-квалифициран да ги пази и третира палестинците като непряк въпрос.

Той неведнъж се съпротивлява на опитите за възобновяване на мирните преговор и и отхвърля апелите за основаване на самостоятелна палестинска страна . Вместо това той се опита да ръководи спора с композиция от стопански тласъци за палестинците, подкрепени от инцидентни военни интервенции против палестински екстремисти, като в това време разширяваше еврейските селища на Западния бряг и поддържаше задушаваща обсада на Газа .

Нетаняху се възползва от раздялите сред съперничещите си палестински държавни управления на Западния бряг и Газа – политика, която постоянно служи за подсилване на Хамас за сметка на интернационално приетата Палестинска власт . Това подкопа президента на палестинската власт М ахмуд Абас и даде опрощение за отвод от договаряния за мир .

Докато се опитваше да в профил палестинците, той ухажваше богатите арабски страни от Персийския залив с убеждението, че това ще принуди палестинците да одобряват съглашение , което е надалеч от независимостта . Посланието му беше, че Израел може да бъде мощна страна и жителите могат да се любуват на метод на живот в западен жанр, като в същото време сдържат палестинците с мощна войска и разграничителни стени.

Този мироглед беше преобърнат от офанзивата на Хамас и дългата политическа кариера на Нетаняху в този момент наподобява застрашена , защото държавното управление му е изправено пред необятно публикувано вътрешно отвращение . Нетаняху, който обича да се хвали с военните и икономическите триумфи на страната си, ще бъде запомнен като индивидът, който ръководеше най-лошата офанзива в историята на Израел.

Тази седмица Нетаняху призна, че той, сходно на доста други, „ ще би трябвало да даде отговори “ на обществеността – само че едвам след края на войната. Еял съобщи:

„ Просто не мога да си показва израелски министър председател да оцелее след подобен грамаден неуспех – освен в историята на ционисткото придвижване и страната Израел, само че и грамаден неуспех в еврейската история. “

Двуразови решения

Откакто посредничеха за краткотрайни мирни съглашения преди три десетилетия, Съединените щати преследваха две от време на време противоречащи си цели. Тя неведнъж е призовавала за основаването на палестинска страна. Но като се изключи шепа краткотрайни мирни проекти, тя не направи доста за разпространение на тази цел, като вместо това се концентрира върху ръководството на спорове , предотвратявайки кипенето на напрежението и оставянето на нежно статукво. В доста връзки последната война е резултат от този несполучлив метод. То сподели, че статуквото не е стабилно и в действителност подкопава възможностите за решение с две страни, частично като разреши на Израел да разшири селищата и да задълбочи своята 56-годишна безсрочна военна окупация .

Междувременно израелците в преобладаващата си част виждат изтеглянето си от Газа през 2005 година като неуспех, който съгласно тях е довел до възхода на Хамас и злополуката на 7 октомври.

Мазал Муалем, коментатор на Yediot Ahronot, споделя, че няма да има вкус за териториален компромис с палестинците след войната. Тя посочи:

„ Никой няма да изтегля даже едно парче земя през идващото потомство. “

Не че териториалният компромис в миналото е бил вид. Нетаняху, който ръководи като се изключи една година от 2009 година, в никакъв случай не е изразявал предпочитание да съобщи окупираната земя на палестинците . Но Еял вижда нараснала милитаризация и дребен вкус за дипломатически начинания.

„ Почти невероятно е да се поемат опасности “ , сподели той.

Израелският историк Том Сегев, който документира изкореняването на палестинските общности по време на войната към основаването на Израел , разяснява, че не може да изключи всеобщо експулсиране на палестинци от Газа .

Атаките от 7 октомври осъществиха надълбоко вкоренените израелски страхове, че палестинците не са подготвени да одобряват съществуването на Израел. Докато Сегев счита, че е прекомерно рано да се каже в каква посока е тръгнала войната, настроенията са ясни.

„ Хората споделят: „ Изгонете ги от Газа “ , безапелационен е той.

Ивицата Газа

Израел изтегли своите заселници и бойци от Газа през 2005 година, откакто заключи, че продължаващата окупация на гъсто обитаемата палестинска територия е несъстоятелна . Близък консултант на тогавашния министър-председател Ариел Шарон сподели, че изтеглянето също има за цел да опакова мирните старания „ във формалдехид “ и да предотврати основаването на палестинска страна със Западния бряг в основата.

Оттеглянето остави вакуум, който Хамас бързо запълни. Ислямската въоръжена група завоюва палестинските парламентарни избори през 2006 година, а на идната година принудително иззе контрола над Газа от палестинската власт . Израел наложи обсада, ограничавайки придвижването в и отвън Газа с вярата да отслаби Хамас. Тя води поредност от войни и по-малки борби с Хамас – политика, известна като „ косене на тревата “ , която имаше за цел да държи групата под надзор.

В може би най-голямата си неточност Израел заключи, че Хамас се е трансформирал от въоръжена формация, ангажирана с унищожаването на Израел , в по-прагматична организация, фокусирана върху ръководството и оцеляването. Атаката от 7 октомври потвърди, че военното крило на Хамас е по-мощно, по-добре въоръжено и по-организирано , в сравнение с Израел предполагаше.

Израел „ заспа на кормилото “, написа Амос Харел, коментатор по военните въпроси за всекидневника „ Аарец “. Той продължава:

„ Израелското общество потисна разклоненията на палестинския спор, убеди се, че може да продължи да развива казуса, без да търси решение, и потърси доходоносни недвижими парцели и евтини ваканции в чужбина. “

Израел се зарече да унищожи Хамас, само че това няма да е лесна задача против група със забележителна социална поддръжка и одобрено военно наличие в Газа. И даже в случай че Израел надделее, той не е показал ясна тактика за излизане .

Министърът на защитата Йоав Галант съобщи, че Израел не желае да носи отговорност за цивилни въпроси – което демонстрира, че Израел не желае да окупира още веднъж Газа . Страната също по този начин прикани за „ нов режим на сигурност “ , без да дава детайлности.

Президентът Джо Байдън сподели в сряда, че „ когато тази рецесия завърши, би трябвало да има визия за това какво следва “ .

„ И съгласно нас това би трябвало да бъде решение с две страни “ , добави той, повтаряйки същата формула, която е в основата на 30 години неуспех .