ВАС остави без разглеждане жалбата на правосъдния министър срещу Сарафов
Съдебният състав не споделя по този начин изложените от министъра на правораздаването причини за допустимост на жалбата, като открива, че последният не разполага с юридически интерес от оспорването на процесното решение.
Общата уговорка за обжалваемост на административните актове е използвана по отношение на жителите и юридическите лица, когато последните точно в това им качество са наранени от даден административен акт, само че не е използвана по отношение на лица, които упражняват държавновластнически функционалности, в който случай с цел да бъде възможно последните да оспорят даден административен акт, в това им характерно качество, следва това да е посочено категорично в закона. Изключение е планувано само за прокурора, с оглед пълномощията му по практикуване на контрол върху административните актове, написа в претекстовете на Върховен административен съд.
Върховните магистрати изясняват, че с цел да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтригувано по смисъла на член 36 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), последното следва да бъде директно, директно и персонално наранено от взетото решение, каквато догадка е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функционалности, в това им характерно качество.
В съответния случай министърът на правораздаването не е директно, директно и персонално обиден от признатото решение на Прокурорската гилдия, с което се дефинира краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор. Върховните магистрати одобряват, че не е възможно оспорването на процесния административен акт в публичен интерес от страна на министъра, защото това е пълномощие на прокурорите, които единствени разполагат с опция да сезират съда с митинг в отбрана на публичния интерес. Съдебният състав приема също, че в процесния случай с анулацията на акта не може да бъде реализирана и търсената и твърдяна от жалбоподателя удобна смяна в неговата правна сфера.
С оглед направения дотук разбор правосъдният състав намира, че законодателят не е дал на министъра на правораздаването право да оспорва решенията на ПК на Висш съдебен съвет, с които се дефинира изпълняващ функционалностите административен началник.
Определението може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Общата уговорка за обжалваемост на административните актове е използвана по отношение на жителите и юридическите лица, когато последните точно в това им качество са наранени от даден административен акт, само че не е използвана по отношение на лица, които упражняват държавновластнически функционалности, в който случай с цел да бъде възможно последните да оспорят даден административен акт, в това им характерно качество, следва това да е посочено категорично в закона. Изключение е планувано само за прокурора, с оглед пълномощията му по практикуване на контрол върху административните актове, написа в претекстовете на Върховен административен съд.
Върховните магистрати изясняват, че с цел да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтригувано по смисъла на член 36 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), последното следва да бъде директно, директно и персонално наранено от взетото решение, каквато догадка е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функционалности, в това им характерно качество.
В съответния случай министърът на правораздаването не е директно, директно и персонално обиден от признатото решение на Прокурорската гилдия, с което се дефинира краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор. Върховните магистрати одобряват, че не е възможно оспорването на процесния административен акт в публичен интерес от страна на министъра, защото това е пълномощие на прокурорите, които единствени разполагат с опция да сезират съда с митинг в отбрана на публичния интерес. Съдебният състав приема също, че в процесния случай с анулацията на акта не може да бъде реализирана и търсената и твърдяна от жалбоподателя удобна смяна в неговата правна сфера.
С оглед направения дотук разбор правосъдният състав намира, че законодателят не е дал на министъра на правораздаването право да оспорва решенията на ПК на Висш съдебен съвет, с които се дефинира изпълняващ функционалностите административен началник.
Определението може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ