Алфа рисърч: Сделката за ЧЕЗ е най-значимото изпитание пред кабинета Борисов 3
Събитията към договорката за ЧЕЗ занапред предстоят, само че това е най-значимото тестване пред кабинета "Борисов 3 ". Това сподели в предаването "Неделя 150 " Боряна Димитрова, ръководещ сътрудник на социологическата организация "Алфа рисърч ". Според нея има ескалация на публичните настроения и не може да се отхвърли отговорността на държавното управление за това.
Според нея на този стадий е мъчно да се вършат безапелационни прогнози.
"Тогава, когато има прекомерно непоследователни дейности от страна на държавното управление, публичните съмнения внезапно нарастват. Фактите са крайни, само че догадките са безкрайни и ние сме очевидци една седмица в действителност на всевъзможни сюжети, които бяха стартирани в общественото пространство от разнообразни представители ", уточни тя.
Според нея, когато в обществото има страхове, напрежение и неизясненост, постоянно има предпочитание за по-голяма роля от страна на страната и на нейните институции. "Тук обаче е и разграничението - дали става дума за национализация, за придобиване на активите или става дума за една по-силна регулаторна роля от страна на страната, за повече надзор. " Тя уточни, че договорката се готви от към година и ръководещите са можели да употребяват това време, с цел да създадат обзор на регулаторните си режими.
Държавата съгласно нея има доста благоприятни условия да има мощни позиции без това безусловно да значи национализация.
Тя проучва, че от развиването на политическия развой оттук насетне зависи препозиционирането на политическите играчи. "Преминаването от чисто икономическите измерения на договорката към политическо препозициониране, преформатиране, което виждаме и сега, е другият значим урок, който би трябвало да бъде теоретичен - че икономическите залози доста бързо могат да прераснат в политически, което в допълнение да внесе ерозия в актуалната картина. "
Тя уточни като огромен проблем на ГЕРБ към този момент за трети мандат подценяването на институционалната мощ, както и разбирането, че публичните настройки не са просто рейтинги.
"Едно от най-силните чувства за недостиг и проблем в българското общество е да си наясно, че в случай че има едно и също деяние, то ще има равно противопоставяне от страна на институциите, без значение кой е - тъждество пред закона, господство на закона, контролни механизми. Това е нещо, което ми се коства, че е извънредно значимо ", разяснява тя. Допълни, че по тази линия са и главните съмнения за уязвимост на българската страна. В доста случаи ръководството оставя чувство за институционална беззащитност за сметка на хиперактивност в персонален проект, добавя тя.
Според нея на този стадий е мъчно да се вършат безапелационни прогнози.
"Тогава, когато има прекомерно непоследователни дейности от страна на държавното управление, публичните съмнения внезапно нарастват. Фактите са крайни, само че догадките са безкрайни и ние сме очевидци една седмица в действителност на всевъзможни сюжети, които бяха стартирани в общественото пространство от разнообразни представители ", уточни тя.
Според нея, когато в обществото има страхове, напрежение и неизясненост, постоянно има предпочитание за по-голяма роля от страна на страната и на нейните институции. "Тук обаче е и разграничението - дали става дума за национализация, за придобиване на активите или става дума за една по-силна регулаторна роля от страна на страната, за повече надзор. " Тя уточни, че договорката се готви от към година и ръководещите са можели да употребяват това време, с цел да създадат обзор на регулаторните си режими.
Държавата съгласно нея има доста благоприятни условия да има мощни позиции без това безусловно да значи национализация.
Тя проучва, че от развиването на политическия развой оттук насетне зависи препозиционирането на политическите играчи. "Преминаването от чисто икономическите измерения на договорката към политическо препозициониране, преформатиране, което виждаме и сега, е другият значим урок, който би трябвало да бъде теоретичен - че икономическите залози доста бързо могат да прераснат в политически, което в допълнение да внесе ерозия в актуалната картина. "
Тя уточни като огромен проблем на ГЕРБ към този момент за трети мандат подценяването на институционалната мощ, както и разбирането, че публичните настройки не са просто рейтинги.
"Едно от най-силните чувства за недостиг и проблем в българското общество е да си наясно, че в случай че има едно и също деяние, то ще има равно противопоставяне от страна на институциите, без значение кой е - тъждество пред закона, господство на закона, контролни механизми. Това е нещо, което ми се коства, че е извънредно значимо ", разяснява тя. Допълни, че по тази линия са и главните съмнения за уязвимост на българската страна. В доста случаи ръководството оставя чувство за институционална беззащитност за сметка на хиперактивност в персонален проект, добавя тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ