Д-р Маджаров: И при болниците, поне за месец, несъответствието на данните в НЗИС и Касата не трябва да е основание за неизплащане на дейност
С ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров беседваме за бюджета, идната COVID-вълна, електронизацията и кадровата рецесия.
Д-р Маджаров, към този момент е обновен бюджетът на НЗОК. Достатъчно ли, съгласно Вас, са средствата за лечебните заведения в болничната и извънболничната помощ, поради и идната Коронавирус вълна?
Независимо дали има Коронавирус или не, средствата към този момент не отразяват потребностите на лечебните заведения изключително като се вземат поради в пъти повишените цени на силата, цените на медикаментите и тези на консумативите. Инфлация е много по-висока, в сравнение с си представяхме, а и се чака до есента да се вдигне още. От 1 юли със задна дата газта е увеличена с над 30%, а има доста лечебни заведения, които употребяват точно газ за отопление. За мен огромната опасността не е Коронавирус - вълната. През миналите две години стана ясно, че тъкмо по време на епидемията, заради това, че понижава опцията за лекуване на други болести, Касата формираше икономии, които по-късно откри метод да раздаде на лечебните заведения. Самата Коронавирус вълна е тестване за Държавния бюджет що се отнася до покриване на разноски, странични от тези на НЗОК.
Министерство на здравеопазването предложи смяна в Наредба 9, с която в проучванията, покривани от Здравната каса, се включват и антигенните проби. Какво е Вашето мнение?
Антигенните проби са доста по-евтини от PCR-тестовете, само че не знаем каква цена ще ни предложат и ще договорим с Касата. Това е една добра стъпка към обезпечаване на всеобщо тестване на хората, които желаят. Дали обаче е редно бързите проби да се вършат единствено в лаборатории, в случай, че по света всеобщо се правят на разнообразни места, е към този момент различен въпрос. Би трябвало, в случай че лекарите желаят да тестват пациентите си, да могат да го вършат и това да им се заплаща от Касата, а не да им бъде дадена опция единствено да издават направление, било то и електронно, с цел да насочват пациентите си към клинична лаборатория за антигенен тест. Така направена Наредбата лимитира едно извънредно елементарно проучване да може да бъде осъществявано в избран брой лаборатории. По този метод целият поток от пациенти се насочва към лабораториите в случай, че те към този момент са посетили лекарския кабинет. Разбирам, че има и сътрудници, които не желаят да вършат бързи проби, по тази причина и не би трябвало да бъдат задължавани, само че би трябвало да бъде дадена такава опция в кабинета на персоналния доктор и експерта. Според мен разкритите Коронавирус кабинети в ДКЦ-тата бяха положително решение. От една страна даваха изясненост и за сътрудниците, и за пациенти къде би трябвало да се насочат за последна диагностика, а въпреки това даваха опция на самите ДКЦ-та да запазят известна финансова непоклатимост.
Каква е повода, съгласно Вас, за включването на тестванията в бюджета за медико-диагностичните действия?
Там има задоволително средства. Доколкото знаем все още са разходвани малко повече от 30%. Друг е въпросът, че едно всеобщо тестване и харчене на пари през Касата, без значение дали е обезпечен или е неосигурен пациента, може да докара до ограничение на профилактиката. След като обаче се предлага това, то новите неща, записани в Наредбата за профилактични прегледи и диспансеризация, би трябвало да влязат в действие не по-рано от 1 октомври. В противоположен случай се слага под риск финансовата рамка в раздел МДД. Трябва да се направи доста точна сметка, с цел да не стигне до обстановката: с непозната пита помен да вършим. Или, покривайки потребността от Коронавирус проучвания сега да пренебрегнем другите действия, които бяха обещани на популацията.
Когато отпадна изключителната епидемиологична конюнктура, Министерство на здравеопазването посредством РЗИ в страната издаде предписание, че пациенти с Коронавирус могат да бъдат лекувани единствено в лечебни заведения с инфекциозни или пулмологични структури. Миналата седмица министърът съобщи, че всички лечебни заведения са длъжни да лекуват Коронавирус. Откъде идва това несъгласие и по какъв начин ще се оправят лечебните заведения?
Има условие още отпреди Коронавирус във всяка болница да има най-малко едно помещение, което се назовава изолатор. Причината е, че до момента в който лекуваш пациент от главно заболяване, може да се окаже, че той е притежател и на заразно заболяване, което е рисково за другите пациенти или самият той би трябвало да бъде изолиран, с цел да бъде защитен. Такива обстановки има прекомерно постоянно и отвън Коронавирус. Според мен министърът приказва единствено за пациенти, които са постъпили в лечебните заведения по различен мотив и по време на престоя си демонстрират признаци. Това не значи, че всяка болница все още, има опция да приема и да лекува пациенти с COVID-19. Друг е въпросът, че към този момент имаме опит и би трябвало много по-бързо да се реагира при повишаване на броя на Коронавирус болните. Трябва да се издаде заповед за откриване на спомагателни кревати и да се сключат контракти за тях до момента в който още няма огромен напор към лечебните заведения. Разбира се, в случай че се окаже, че в идващите месеци няма толкоз огромен напор към лечебните заведения, заповедта може да бъде анулирана. Не е належащо обаче да следим опашки пред лечебните заведения и да бъдат връщани пациенти, с цел да бъде издадена такава заповед. Интензивните отделения, изключително тези с трето равнище на подготвеност, също ограничиха потенциала си и би трябвало незабавно било в Анекс или с различен механизъм тези лечебни заведения да сключат контракт с целия си брой интензивни кревати, които бяха разкрити по време на предходните талази. Това е муден развой. Ако през днешния ден наредим на шефовете да усилят броя на интензивните кревати с 10%, това евентуално ще стане факт след две-три седмици най-рано, заради това че доста мъчно се преобразува нормално легло в интензивно и се обезпечава с личен състав. Има доста неща, които би трябвало да се създадат преди да се наложат ограниченията, с които стресираме популацията. Нека дезинфекцията, дистанцията и маските в действителност да ги оставим на съзнанието на хората, а ние да си свършим работата по подготовката на легловата база за лечебните заведения. Така както бързо беше изменена Наредба 9, по този начин чакам в границите на няколко дни да бъдат възобновени Коронавирус зоните в лечебните заведения и да бъдат сключвани контракти за спомагателни интензивни кревати, с цел да сме сигурни, че няма да се окажем внезапно с интензивни кревати запълнени единствено с заболели от Коронавирус и да няма къде да настаним другите нуждаещи се пациенти.
Ще съумеят ли държавните и общинските лечебни заведения да доближат равнищата на заплати от 1 август, по този начин както са записани в НРД или ще им бъдат понижени парите, които получават за активност?
Има лечебни заведения, които от август ще получават по-малко средства за активността си. При някои лечебни заведения не е проблем нарастването на заплатите, само че те оповестиха, че не желаят да им се " споделя " по какъв начин да разпределят възнагражденията за личния състав си. При други е проблем поради общото им тежко финансово положение и фактът, че и до момента за работна заплата са отделяли над 70-80% от приходите си.
Искам да кажа на всички, че това, което от години се случва в системата на образованието, би трябвало да се приложи и в системата на опазването на здравето. В образованието образователните заведения се финансират през цена за записан възпитаник. Или: колкото повече възпитаници има записани с толкоз повече средства разполага. И във опазването на здравето метода на възнаграждение е същия - колкото повече пациенти са потърсили обещано лечебно заведение, толкоз повече средства получава то.
Разликата е, че в продължение на 10 години в образованието годишното нарастване на средствата в бранша, се даваше, не на база съмнение, че може да има повече възпитаници, а се смятаха действително какъв брой възпитаници има в България и нарастването отиваше за повишение на цена за всеки действително записан възпитаник. Паралелно, това се обвързваше и с тъкмо избран % нарастване на фонд работна заплата в системата. В опазването на здравето, за жалост, се получи противоположното – за същия интервал от 10 години, всяка година нарастването на средствата за отиваше в хипотетично нарастване на броя пациенти, нараснал брой заложени проучвания и хоспитализации, без да бъде обвързано с условие каква част от тези средства наложително би трябвало да бъдат насочвани към фонд Работна заплата.
И по този начин през днешния ден сме очевидци на по-добро възнаграждение и липса на напрежение измежду работещите в просветителния бранш, а опазването на здравето се оказа най-изостаналият бранш във връзка с заплатите. И това е горчивата истина. Сега към този момент всички би трябвало да схванат и да одобряват, че всеки един лев, който се прибавя към до момента разходваните средства, сигурно ще би трябвало да отива не към предвиждания за увеличение на броя пациенти, нови прегледи и нови проучвания, а към повишение на цената на единичната активност, което нарастване от своя страна би трябвало да е обвързано и с процентно нарастване и на фонд Работна заплата.
Моля Ви за коментар и на изказванието, направено от зам.-министъра на опазването на здравето доктор Петър Грибнев, че в страната има задоволително педиатри, само че те са неравномерно разпределени и предпочитали да работят в извънболничната, а не в болничната помощ.
Не се тормозя да кажа, че това е следващата нелепост, с която някой служител е заблудил министъра или зам.-министъра. Няма по какъв начин да кажеш, че нещо е задоволително, откакто броя се образува от над 65% медици на над 50-годишна възраст и към 30% в пенсионна възраст. Този възрастов прорез се отнася въобще за лекарите в България, само че при педиатрите обстановката плашеща. При тях и при общопрактикуващите лекари също. 90% от персоналните лекари у нас към този момент са над 50 години. Разбирам, че на управлението на Министерство на здравеопазването им се изготвят отчетите и им се дават съпоставения с Европейски Съюз, само че ние към този момент цяла година се опитваме да покажем, че не безспорната численост е казусът, а възрастовата конструкция. Ако се върнем да използван критериите за пенсиониране отпреди 30 години, над 50% от дамите медицински експерти и малко по-малък % от мъжете щяха да са пенсионери и нямаше да имат право да работят. Практически, у нас има една войска от пенсионери, които се опитваме да накараме да употребяват новите технологии с лека ръка. И на този декор в предложенията за справяне с кадровата рецесия се приказва главно за медицинските сестри. Да, при тях единствено 10% са младите сестри и акушерките, само че единствено след 5 години лекарите ще сме в същата обстановка. Нямаме задоволително лекари от нито една компетентност, а мантрата за неравномерното систематизиране ми е меко казано странна. Специалистите са там, където има нарастване на популацията. Няма по какъв начин да ги има на местата, на които няма хора.
През последните седмици бяха заменени няколко шефове на лечебни заведения, а бяха оповестени нарушавания и в други, чиито управления са оставени. Как може да бъде характеризиран този развой и ще докара ли това до позитивна смяна в лечебните заведения?
Принципно контролът върху лечебните заведения би трябвало да бъде непрестанен. По отношение на промяната на шефовете, вярното, съгласно мен е не който и да е министър да търси причина, за която да се хване и да смени шефа, а би трябвало още с встъпването си в служба да извика ръководителите, да показа своите визии за развиването на системата и лечебните заведения у нас и в случай че не срещне схващане от страна на шефовете и стане ясно, че с не мислят в една и съща посока с някои от тях да ги освободи. Министърът е в правото си да се раздели, с който и да било шеф и без да са открити нарушавания, просто тъй като той, като принципал, би трябвало да може да разчита на ръководителите на лечебните заведения, че те ще организират политиката на Министерство на здравеопазването. Това са държавни лечебни заведения, те не са благосъстоятелност на шефовете. Разбира се, не е прелестно, когато си се справял добре, да те освободят, само че още по-лошо е, когато си сполучлив, да ти измислят неуспех или нарушаване, с цел да те уволнят.
По-достойно съгласно мен е да се каже, че новият министър има избрани визии за метода, по който би трябвало да се ръководят лечебните заведения и те не съответстват с вижданията на един или повече от шефовете им. За мен по-правилното е обаче ръководителите да се сменят при започване на мандата, а не в края. Това е персоналното ми мнение, защото съм бил и шеф на болница.
Сега не чухме при нито една от лечебните заведения със заменени шефове, че тя умира, затъва, изпада в несъстоятелност, каквото може да се каже за доста други лечебни заведения с държавно присъединяване.
От 1 август следва дигитализацията в болничната помощ. Очаквате ли също да има проблеми както в извънболничната помощ?
Очаквам, несъмнено. Би било нелогично да няма разтърсвания. Имайки поради, че още веднъж не се ползват пилотни планове и имайки поради, че прилагаме това изобретение върху цяла една система, каквато е болничната. Според мен ще би трябвало и при БП известно време да не обвързваме заплащането на активността на ЛЗ с точното засичане на данните в НЗИС и постъпилите доклади в Касата.
Това ще даде опция дигитализацията да бъде призната по-спокойно, без напрежение и спомагателни разтърсвания. Истината е, че цели ДКЦ-та няма да получат парите си за юни месец в случай че се вземат поради несъответствията на данните постъпили в НЗИС и данните от месечните им електронни доклади подадени към НЗОК. Ако се допусне това от страна на НЗОК, за мен би означавало бойкот на дигитализацията. Същата съгласно мен ще обстановката и в лечебните заведения. Би било редно старта да е от 1 август, а самото обвързване със възнаграждение на активност след сверяване на данните постъпили в НЗИС и тези от месечните доклади към НЗОК да влезе в действие минимум месец по-късно. Така изпълнителите ще са привикнали, а проблемите със софтуерите ще са изчистени. Тогава към този момент ще можем да приказваме за същинска цифровизация без да бъдат натоварвани с спомагателен стрес и напрежение изпълнителите на здравна помощ.
Д-р Маджаров, към този момент е обновен бюджетът на НЗОК. Достатъчно ли, съгласно Вас, са средствата за лечебните заведения в болничната и извънболничната помощ, поради и идната Коронавирус вълна?
Независимо дали има Коронавирус или не, средствата към този момент не отразяват потребностите на лечебните заведения изключително като се вземат поради в пъти повишените цени на силата, цените на медикаментите и тези на консумативите. Инфлация е много по-висока, в сравнение с си представяхме, а и се чака до есента да се вдигне още. От 1 юли със задна дата газта е увеличена с над 30%, а има доста лечебни заведения, които употребяват точно газ за отопление. За мен огромната опасността не е Коронавирус - вълната. През миналите две години стана ясно, че тъкмо по време на епидемията, заради това, че понижава опцията за лекуване на други болести, Касата формираше икономии, които по-късно откри метод да раздаде на лечебните заведения. Самата Коронавирус вълна е тестване за Държавния бюджет що се отнася до покриване на разноски, странични от тези на НЗОК.
Министерство на здравеопазването предложи смяна в Наредба 9, с която в проучванията, покривани от Здравната каса, се включват и антигенните проби. Какво е Вашето мнение?
Антигенните проби са доста по-евтини от PCR-тестовете, само че не знаем каква цена ще ни предложат и ще договорим с Касата. Това е една добра стъпка към обезпечаване на всеобщо тестване на хората, които желаят. Дали обаче е редно бързите проби да се вършат единствено в лаборатории, в случай, че по света всеобщо се правят на разнообразни места, е към този момент различен въпрос. Би трябвало, в случай че лекарите желаят да тестват пациентите си, да могат да го вършат и това да им се заплаща от Касата, а не да им бъде дадена опция единствено да издават направление, било то и електронно, с цел да насочват пациентите си към клинична лаборатория за антигенен тест. Така направена Наредбата лимитира едно извънредно елементарно проучване да може да бъде осъществявано в избран брой лаборатории. По този метод целият поток от пациенти се насочва към лабораториите в случай, че те към този момент са посетили лекарския кабинет. Разбирам, че има и сътрудници, които не желаят да вършат бързи проби, по тази причина и не би трябвало да бъдат задължавани, само че би трябвало да бъде дадена такава опция в кабинета на персоналния доктор и експерта. Според мен разкритите Коронавирус кабинети в ДКЦ-тата бяха положително решение. От една страна даваха изясненост и за сътрудниците, и за пациенти къде би трябвало да се насочат за последна диагностика, а въпреки това даваха опция на самите ДКЦ-та да запазят известна финансова непоклатимост.
Каква е повода, съгласно Вас, за включването на тестванията в бюджета за медико-диагностичните действия?
Там има задоволително средства. Доколкото знаем все още са разходвани малко повече от 30%. Друг е въпросът, че едно всеобщо тестване и харчене на пари през Касата, без значение дали е обезпечен или е неосигурен пациента, може да докара до ограничение на профилактиката. След като обаче се предлага това, то новите неща, записани в Наредбата за профилактични прегледи и диспансеризация, би трябвало да влязат в действие не по-рано от 1 октомври. В противоположен случай се слага под риск финансовата рамка в раздел МДД. Трябва да се направи доста точна сметка, с цел да не стигне до обстановката: с непозната пита помен да вършим. Или, покривайки потребността от Коронавирус проучвания сега да пренебрегнем другите действия, които бяха обещани на популацията.
Когато отпадна изключителната епидемиологична конюнктура, Министерство на здравеопазването посредством РЗИ в страната издаде предписание, че пациенти с Коронавирус могат да бъдат лекувани единствено в лечебни заведения с инфекциозни или пулмологични структури. Миналата седмица министърът съобщи, че всички лечебни заведения са длъжни да лекуват Коронавирус. Откъде идва това несъгласие и по какъв начин ще се оправят лечебните заведения?
Има условие още отпреди Коронавирус във всяка болница да има най-малко едно помещение, което се назовава изолатор. Причината е, че до момента в който лекуваш пациент от главно заболяване, може да се окаже, че той е притежател и на заразно заболяване, което е рисково за другите пациенти или самият той би трябвало да бъде изолиран, с цел да бъде защитен. Такива обстановки има прекомерно постоянно и отвън Коронавирус. Според мен министърът приказва единствено за пациенти, които са постъпили в лечебните заведения по различен мотив и по време на престоя си демонстрират признаци. Това не значи, че всяка болница все още, има опция да приема и да лекува пациенти с COVID-19. Друг е въпросът, че към този момент имаме опит и би трябвало много по-бързо да се реагира при повишаване на броя на Коронавирус болните. Трябва да се издаде заповед за откриване на спомагателни кревати и да се сключат контракти за тях до момента в който още няма огромен напор към лечебните заведения. Разбира се, в случай че се окаже, че в идващите месеци няма толкоз огромен напор към лечебните заведения, заповедта може да бъде анулирана. Не е належащо обаче да следим опашки пред лечебните заведения и да бъдат връщани пациенти, с цел да бъде издадена такава заповед. Интензивните отделения, изключително тези с трето равнище на подготвеност, също ограничиха потенциала си и би трябвало незабавно било в Анекс или с различен механизъм тези лечебни заведения да сключат контракт с целия си брой интензивни кревати, които бяха разкрити по време на предходните талази. Това е муден развой. Ако през днешния ден наредим на шефовете да усилят броя на интензивните кревати с 10%, това евентуално ще стане факт след две-три седмици най-рано, заради това че доста мъчно се преобразува нормално легло в интензивно и се обезпечава с личен състав. Има доста неща, които би трябвало да се създадат преди да се наложат ограниченията, с които стресираме популацията. Нека дезинфекцията, дистанцията и маските в действителност да ги оставим на съзнанието на хората, а ние да си свършим работата по подготовката на легловата база за лечебните заведения. Така както бързо беше изменена Наредба 9, по този начин чакам в границите на няколко дни да бъдат възобновени Коронавирус зоните в лечебните заведения и да бъдат сключвани контракти за спомагателни интензивни кревати, с цел да сме сигурни, че няма да се окажем внезапно с интензивни кревати запълнени единствено с заболели от Коронавирус и да няма къде да настаним другите нуждаещи се пациенти.
Ще съумеят ли държавните и общинските лечебни заведения да доближат равнищата на заплати от 1 август, по този начин както са записани в НРД или ще им бъдат понижени парите, които получават за активност?
Има лечебни заведения, които от август ще получават по-малко средства за активността си. При някои лечебни заведения не е проблем нарастването на заплатите, само че те оповестиха, че не желаят да им се " споделя " по какъв начин да разпределят възнагражденията за личния състав си. При други е проблем поради общото им тежко финансово положение и фактът, че и до момента за работна заплата са отделяли над 70-80% от приходите си.
Искам да кажа на всички, че това, което от години се случва в системата на образованието, би трябвало да се приложи и в системата на опазването на здравето. В образованието образователните заведения се финансират през цена за записан възпитаник. Или: колкото повече възпитаници има записани с толкоз повече средства разполага. И във опазването на здравето метода на възнаграждение е същия - колкото повече пациенти са потърсили обещано лечебно заведение, толкоз повече средства получава то.
Разликата е, че в продължение на 10 години в образованието годишното нарастване на средствата в бранша, се даваше, не на база съмнение, че може да има повече възпитаници, а се смятаха действително какъв брой възпитаници има в България и нарастването отиваше за повишение на цена за всеки действително записан възпитаник. Паралелно, това се обвързваше и с тъкмо избран % нарастване на фонд работна заплата в системата. В опазването на здравето, за жалост, се получи противоположното – за същия интервал от 10 години, всяка година нарастването на средствата за отиваше в хипотетично нарастване на броя пациенти, нараснал брой заложени проучвания и хоспитализации, без да бъде обвързано с условие каква част от тези средства наложително би трябвало да бъдат насочвани към фонд Работна заплата.
И по този начин през днешния ден сме очевидци на по-добро възнаграждение и липса на напрежение измежду работещите в просветителния бранш, а опазването на здравето се оказа най-изостаналият бранш във връзка с заплатите. И това е горчивата истина. Сега към този момент всички би трябвало да схванат и да одобряват, че всеки един лев, който се прибавя към до момента разходваните средства, сигурно ще би трябвало да отива не към предвиждания за увеличение на броя пациенти, нови прегледи и нови проучвания, а към повишение на цената на единичната активност, което нарастване от своя страна би трябвало да е обвързано и с процентно нарастване и на фонд Работна заплата.
Моля Ви за коментар и на изказванието, направено от зам.-министъра на опазването на здравето доктор Петър Грибнев, че в страната има задоволително педиатри, само че те са неравномерно разпределени и предпочитали да работят в извънболничната, а не в болничната помощ.
Не се тормозя да кажа, че това е следващата нелепост, с която някой служител е заблудил министъра или зам.-министъра. Няма по какъв начин да кажеш, че нещо е задоволително, откакто броя се образува от над 65% медици на над 50-годишна възраст и към 30% в пенсионна възраст. Този възрастов прорез се отнася въобще за лекарите в България, само че при педиатрите обстановката плашеща. При тях и при общопрактикуващите лекари също. 90% от персоналните лекари у нас към този момент са над 50 години. Разбирам, че на управлението на Министерство на здравеопазването им се изготвят отчетите и им се дават съпоставения с Европейски Съюз, само че ние към този момент цяла година се опитваме да покажем, че не безспорната численост е казусът, а възрастовата конструкция. Ако се върнем да използван критериите за пенсиониране отпреди 30 години, над 50% от дамите медицински експерти и малко по-малък % от мъжете щяха да са пенсионери и нямаше да имат право да работят. Практически, у нас има една войска от пенсионери, които се опитваме да накараме да употребяват новите технологии с лека ръка. И на този декор в предложенията за справяне с кадровата рецесия се приказва главно за медицинските сестри. Да, при тях единствено 10% са младите сестри и акушерките, само че единствено след 5 години лекарите ще сме в същата обстановка. Нямаме задоволително лекари от нито една компетентност, а мантрата за неравномерното систематизиране ми е меко казано странна. Специалистите са там, където има нарастване на популацията. Няма по какъв начин да ги има на местата, на които няма хора.
През последните седмици бяха заменени няколко шефове на лечебни заведения, а бяха оповестени нарушавания и в други, чиито управления са оставени. Как може да бъде характеризиран този развой и ще докара ли това до позитивна смяна в лечебните заведения?
Принципно контролът върху лечебните заведения би трябвало да бъде непрестанен. По отношение на промяната на шефовете, вярното, съгласно мен е не който и да е министър да търси причина, за която да се хване и да смени шефа, а би трябвало още с встъпването си в служба да извика ръководителите, да показа своите визии за развиването на системата и лечебните заведения у нас и в случай че не срещне схващане от страна на шефовете и стане ясно, че с не мислят в една и съща посока с някои от тях да ги освободи. Министърът е в правото си да се раздели, с който и да било шеф и без да са открити нарушавания, просто тъй като той, като принципал, би трябвало да може да разчита на ръководителите на лечебните заведения, че те ще организират политиката на Министерство на здравеопазването. Това са държавни лечебни заведения, те не са благосъстоятелност на шефовете. Разбира се, не е прелестно, когато си се справял добре, да те освободят, само че още по-лошо е, когато си сполучлив, да ти измислят неуспех или нарушаване, с цел да те уволнят.
По-достойно съгласно мен е да се каже, че новият министър има избрани визии за метода, по който би трябвало да се ръководят лечебните заведения и те не съответстват с вижданията на един или повече от шефовете им. За мен по-правилното е обаче ръководителите да се сменят при започване на мандата, а не в края. Това е персоналното ми мнение, защото съм бил и шеф на болница.
Сега не чухме при нито една от лечебните заведения със заменени шефове, че тя умира, затъва, изпада в несъстоятелност, каквото може да се каже за доста други лечебни заведения с държавно присъединяване.
От 1 август следва дигитализацията в болничната помощ. Очаквате ли също да има проблеми както в извънболничната помощ?
Очаквам, несъмнено. Би било нелогично да няма разтърсвания. Имайки поради, че още веднъж не се ползват пилотни планове и имайки поради, че прилагаме това изобретение върху цяла една система, каквато е болничната. Според мен ще би трябвало и при БП известно време да не обвързваме заплащането на активността на ЛЗ с точното засичане на данните в НЗИС и постъпилите доклади в Касата.
Това ще даде опция дигитализацията да бъде призната по-спокойно, без напрежение и спомагателни разтърсвания. Истината е, че цели ДКЦ-та няма да получат парите си за юни месец в случай че се вземат поради несъответствията на данните постъпили в НЗИС и данните от месечните им електронни доклади подадени към НЗОК. Ако се допусне това от страна на НЗОК, за мен би означавало бойкот на дигитализацията. Същата съгласно мен ще обстановката и в лечебните заведения. Би било редно старта да е от 1 август, а самото обвързване със възнаграждение на активност след сверяване на данните постъпили в НЗИС и тези от месечните доклади към НЗОК да влезе в действие минимум месец по-късно. Така изпълнителите ще са привикнали, а проблемите със софтуерите ще са изчистени. Тогава към този момент ще можем да приказваме за същинска цифровизация без да бъдат натоварвани с спомагателен стрес и напрежение изпълнителите на здравна помощ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ