С напъпването на пубертета ни порастват не само костите, но

С напъпването на пубертета ни порастват освен костите, само че и любознанието към секса и желанието да сбъднем най-малко част от интимните фрагменти на обичания ни сантиментален филм, с които сме се наркотизирали безпределно. Кадри, препълнили ни с упования, които нерядко се разминават с истинността на личните ни прекарвания. В главата си непрекъснато вършим обич, а на процедура понякога се задоволяваме единствено с хамалско боричкане на бутове един в различен.
И вместо да сме почтени и да признаем пред себе си и пред другия, че това изобщо не ни се нрави, ние се чудим по какъв начин да се начекнем единствено и единствено с цел да стане сексът ни „ по-така ”. Заблуждавайки се, че с времето нещата ще си дойдат на оргазма. Дали? И по кое време?

Обади се на другар. По-добре не!
Доста по-задоволително би било, в случай че дискутираме некомфортните странности, които от време на време съпътстват секса ни. Няма потребност да шикалкавим, заобикаляйки неуместното обсъждане на незадоволеността ни. Няма потребност да търсим помощ от другар, все едно сме на стола на благосъстоянието в „ Стани богат ”.
Вярно, че сексът се води най-личното прекарване, но дамите изживяваме още един, а от време на време единствен оргазъм в шерването му с трети лица, неучаствали в плътската вакханалия. Склонни сме да влизаме в най-перверзни елементи с приятелките си, само че не и да разбираем на любовника до нас, че нещата са много на изток от парадайса. Неосъществените ни полови фантазии ни преследват като невротизирани призраци в блока, които страдат от хистерия макар медикаментозното лекуване. Вярно е, че всички сме доста разнообразни, само че сигурно една от дребното прилики се показва в изопачените ни хрумвания за разкрепостеност. И поради тях постоянно заспиваме телесно неразбрани.

Говоря ти, мъжо, сещай се, мъжо!
Много от нас не съумяват да осъществят връзка сред креватните си въжделения и физическото им осъществяване, тъй като съвсем не си разрешаваме да споделим оргазмичния си проект с половинката. В началото влюбените сътрудници инстинктивно се дърпат от шерването на това кое им харесва и кое не в секса. Властва страхът от това да не обидиш опциите на другия в леглото. И по този начин последователно, без да желаеме, след време построяваме една едвам доловима нетърпимост към „ това ” време, в което би трябвало да се споделиш с обичания си.
Няма нищо еротично в това да правиш секс с недомлъвки. Да стоиш в ъгъла на мераклийската си фантастична приказка и да наблюдаваш безгласен това, което се случва в плътската ти паралелна действителност.
Все едно да те е боязън от високо, а непрестанно да се правиш на смелчак, скачайки с парашут без инструктор.
По-добре си кажи това, което те мъчи и дай разрешение и на другия да споделя това, което му е нужно. В последна сметка това, което се случва сред чаршафите, е акт на конвенция сред две полови особи, събрани от потребността от „ греховно ” уединение. Сексът може би е единственото време и място, в което би трябвало да оставим всички маски, филтри и публични порядки и да пуснем на воля и стремежи, и глас. Да дадем късмет на всички „ перверзни ” причудливости да си проправят път към телата ни, с цел да не ни се постанова още веднъж и още веднъж да участваме във кино лентата „ Секс, неистини и неудовлетвореност ”.