Новата ситуация може да роди нови занимания с децата и семейни традиции
С децата толкоз дълго време вкъщи има както преимущества, по този начин и дефекти. Понякога е в действителност мъчно и родителите се изчерпват или стартират да се упрекват, че не са задоволително положителни и търпеливи с децата си. " Дневник " разгласява препоръките на клиничния психолог Белла Динкова от Националната мрежа за децата.
Пандемията с ковид промени работното време, докара до неспособност да посещаваме местата, които харесваме, трансформира дома ни в офис и учебно заведение по едно и също време. Това сложи на дневен ред въпроса по какъв начин да разпределим пространството, стаите, техниката? С няколко ученика у дома, кой по какъв начин да учи се трансформира в проблем.
Подобни обстановки могат да доведат до появяването на спорове. Те обаче ни дават и опция да си " измислим " и " изобретим " пространство и занимания, с които да се усещаме добре. Как може да сe случи това?
Няма нищо ужасно в това да се почувствате некомфортно. Ситуацията е нетипична - дайте си време за реакция. Ограниченията от време на време водят до фрустрация, неодобрение, изменчиво въодушевление. Това ще рече, че може би всеки от нас - дребен или огромен, ще има потребност от време, с цел да свикне, с цел да се подразни, с цел да се ядоса, с цел да го изрази някак.
Уважавайте персоналното си пространство и граници. За това ще е нужно повече самообладание и воля. Дайте си време да свикнете и приемете, че нещо, което доста ви харесва, може да е неприятно за някой различен, който е към вас, и противоположното.
Говорете - както възрастните между тях, по този начин и с децата, създайте си собствен метод за говорене в тази обстановка. За доста хора тя е обвързвана с паника, обществено ограничаване, финансови компликации, криещи се във все по-задълбочаващата се икономическа рецесия за цели браншове. Сега е моментът да уважим персоналните си терзания, да се опитаме да чуем другия и да му помогнем. Може би най-важното, което би трябвало да си повтаряме е, че тази обстановка не визира нас конретно и предпочитано, само че и хората към нас. Това ще рече примирение и да помним, че не всичко се върти към нас.
В този ред на мисли може би клишираните за доста хора думи като " Обичам те ", " Тук съм ", " Имаш ли потребност от нещо " са изключително значими и скъпи в случай че са откровени и изречени с мисъл и страст. Ако сте си у дома дружно, те успокояват паниката, а прегръдката и усмивката могат да понижат напрежението.
Говорете и се опознайте. И въпреки всичко, в случай че се върнем към обстановката да сме всички у дома, какъв по-добър миг да се опознаем и да прекараме време дружно, нещо което по-рядко се случва или може би главно по празници. Ако се замислите, може би в този момент е моментът за повече диалози (ясно, че ще е мъчно и може би необичайно, поради че все не остава време за това), в които да разберем кой от какво се вълнува, моментът за повече игри с дребните деца (каквито си ги измислите, уверена съм, че всеки родител има нещо доста обичано, което прави с детето си или пък детето може да му подскаже), моментът да опознаете света на децата си - кои са приятелите им, какво ги вълнува, кое в този момент ги тревожи, по какъв начин им въздейства тази обстановка, с кого желаят доста да се видят, кой пък се радват, че няма да се постанова да виждат, кой им липсва доста, от кое им става тъжно.
Дали е допустимо да си зададем въпроса " Как си? ", само че да отговорим искрено и друго от общоприетото " Добре съм ", тъй като в този момент в действителност за доста хора не е " добре ". Всъщност, задайте тези въпроси и на вас самите, себерефлексията в такива моменти е значима. Има едно скъпо предписание и то е, че в случай че родителят е спокоен, то и детето ще е умерено . Представям си, че за доста хора, които са в действителност обезпокоени и притиснати заради ред работни и финансови аргументи, това ще е мъчно...
Понякога играта оказва помощ да излезем от мрачните мисли - фамилни игри, в които могат да се включат всички. Какъв по-добър метод за разтоварване на напрежението от една фамилна игра на " Не се сърди дребосъче " или цялостен набор бордови игри като карти, табла, шах. Знаете ли, тези игри рядко се играят от децата през днешния ден. Може пък да ги научите на нещо ваше обичано и да се поинтересувате от тяхна настояща любина детска игра. Форма на продан и може би последователност.
Бордовите игри са чудесна опция, давайки вариантите както за екипни игри, по този начин и за такива, в които може да се противопоставите на някого. Много постоянно с играта ние огромните, само че и дребните, съумяваме да се оправим със света към нас, да изразим страсти и да изкараме напрежение.
Може би в този момент е моментът, в който даже да се " вдетините ", да си отворите личен безвъзмезден фризьорски салон или гардеробна в хола и да се " нацапате " до момента в който плачете от смях. Или пък да си отворите домашна кухня с запасите от шкафовете и да сътворите неща дружно с децата.
Колко постоянно се случва въобще да готвите с децата си? Може пък да си сверите часовника с младежите, техните ползи, игри и разсъждения по тематиката за протичащото се.
Музиката и киното постоянно са били като избавително въже и мост към това, което е било преди и като глътка пресен въздух, който да се опитаме да си осигурим. В Италия свирят и пеят от прозорците, тук-там пък прожектират филми върху стените на блоковете. Може би в този момент е фамилният миг, в който дружно да си създадете тази традиция или най-малкото да опознаете взаимно ползите си, да комбинирате музикални усети и да си дадете време за реакция - да ви хареса, да не ви хареса или пък дори да желаете още оферти. Кино вечери, в които ще може да се редувате в изборите си и по този метод да уважите желанията на другия.
Групово четене. Много деца от дребни израстват с това някой да им чете. Представете си едно по-разчупено фамилно четене или пък да има пространство и време да почетете на дребните деца, а за какво не и един на различен вие, възрастните. Нека не забравяме, че ние се свързваме посредством думите и езика и от време на време няма толкоз персонално неща като това обичаният ни човек да ни чете. Отново - непосредственост и контакт.
Неяснотата е налице, ще е нужно време и търпени най-малко в околните седмици. Всъщност цялата обстановка може да докара до един различен вид да сме всички дружно, където да се родят нови занимания и обичаи.
Пандемията с ковид промени работното време, докара до неспособност да посещаваме местата, които харесваме, трансформира дома ни в офис и учебно заведение по едно и също време. Това сложи на дневен ред въпроса по какъв начин да разпределим пространството, стаите, техниката? С няколко ученика у дома, кой по какъв начин да учи се трансформира в проблем.
Подобни обстановки могат да доведат до появяването на спорове. Те обаче ни дават и опция да си " измислим " и " изобретим " пространство и занимания, с които да се усещаме добре. Как може да сe случи това?
Няма нищо ужасно в това да се почувствате некомфортно. Ситуацията е нетипична - дайте си време за реакция. Ограниченията от време на време водят до фрустрация, неодобрение, изменчиво въодушевление. Това ще рече, че може би всеки от нас - дребен или огромен, ще има потребност от време, с цел да свикне, с цел да се подразни, с цел да се ядоса, с цел да го изрази някак.
Уважавайте персоналното си пространство и граници. За това ще е нужно повече самообладание и воля. Дайте си време да свикнете и приемете, че нещо, което доста ви харесва, може да е неприятно за някой различен, който е към вас, и противоположното.
Говорете - както възрастните между тях, по този начин и с децата, създайте си собствен метод за говорене в тази обстановка. За доста хора тя е обвързвана с паника, обществено ограничаване, финансови компликации, криещи се във все по-задълбочаващата се икономическа рецесия за цели браншове. Сега е моментът да уважим персоналните си терзания, да се опитаме да чуем другия и да му помогнем. Може би най-важното, което би трябвало да си повтаряме е, че тази обстановка не визира нас конретно и предпочитано, само че и хората към нас. Това ще рече примирение и да помним, че не всичко се върти към нас.
В този ред на мисли може би клишираните за доста хора думи като " Обичам те ", " Тук съм ", " Имаш ли потребност от нещо " са изключително значими и скъпи в случай че са откровени и изречени с мисъл и страст. Ако сте си у дома дружно, те успокояват паниката, а прегръдката и усмивката могат да понижат напрежението.
Говорете и се опознайте. И въпреки всичко, в случай че се върнем към обстановката да сме всички у дома, какъв по-добър миг да се опознаем и да прекараме време дружно, нещо което по-рядко се случва или може би главно по празници. Ако се замислите, може би в този момент е моментът за повече диалози (ясно, че ще е мъчно и може би необичайно, поради че все не остава време за това), в които да разберем кой от какво се вълнува, моментът за повече игри с дребните деца (каквито си ги измислите, уверена съм, че всеки родител има нещо доста обичано, което прави с детето си или пък детето може да му подскаже), моментът да опознаете света на децата си - кои са приятелите им, какво ги вълнува, кое в този момент ги тревожи, по какъв начин им въздейства тази обстановка, с кого желаят доста да се видят, кой пък се радват, че няма да се постанова да виждат, кой им липсва доста, от кое им става тъжно.
Дали е допустимо да си зададем въпроса " Как си? ", само че да отговорим искрено и друго от общоприетото " Добре съм ", тъй като в този момент в действителност за доста хора не е " добре ". Всъщност, задайте тези въпроси и на вас самите, себерефлексията в такива моменти е значима. Има едно скъпо предписание и то е, че в случай че родителят е спокоен, то и детето ще е умерено . Представям си, че за доста хора, които са в действителност обезпокоени и притиснати заради ред работни и финансови аргументи, това ще е мъчно...
Понякога играта оказва помощ да излезем от мрачните мисли - фамилни игри, в които могат да се включат всички. Какъв по-добър метод за разтоварване на напрежението от една фамилна игра на " Не се сърди дребосъче " или цялостен набор бордови игри като карти, табла, шах. Знаете ли, тези игри рядко се играят от децата през днешния ден. Може пък да ги научите на нещо ваше обичано и да се поинтересувате от тяхна настояща любина детска игра. Форма на продан и може би последователност.
Бордовите игри са чудесна опция, давайки вариантите както за екипни игри, по този начин и за такива, в които може да се противопоставите на някого. Много постоянно с играта ние огромните, само че и дребните, съумяваме да се оправим със света към нас, да изразим страсти и да изкараме напрежение.
Може би в този момент е моментът, в който даже да се " вдетините ", да си отворите личен безвъзмезден фризьорски салон или гардеробна в хола и да се " нацапате " до момента в който плачете от смях. Или пък да си отворите домашна кухня с запасите от шкафовете и да сътворите неща дружно с децата.
Колко постоянно се случва въобще да готвите с децата си? Може пък да си сверите часовника с младежите, техните ползи, игри и разсъждения по тематиката за протичащото се.
Музиката и киното постоянно са били като избавително въже и мост към това, което е било преди и като глътка пресен въздух, който да се опитаме да си осигурим. В Италия свирят и пеят от прозорците, тук-там пък прожектират филми върху стените на блоковете. Може би в този момент е фамилният миг, в който дружно да си създадете тази традиция или най-малкото да опознаете взаимно ползите си, да комбинирате музикални усети и да си дадете време за реакция - да ви хареса, да не ви хареса или пък дори да желаете още оферти. Кино вечери, в които ще може да се редувате в изборите си и по този метод да уважите желанията на другия.
Групово четене. Много деца от дребни израстват с това някой да им чете. Представете си едно по-разчупено фамилно четене или пък да има пространство и време да почетете на дребните деца, а за какво не и един на различен вие, възрастните. Нека не забравяме, че ние се свързваме посредством думите и езика и от време на време няма толкоз персонално неща като това обичаният ни човек да ни чете. Отново - непосредственост и контакт.
Неяснотата е налице, ще е нужно време и търпени най-малко в околните седмици. Всъщност цялата обстановка може да докара до един различен вид да сме всички дружно, където да се родят нови занимания и обичаи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ