С Бог не можеш да бъдеш съдружник; да управляваш по

„ С Бог не можеш да бъдеш съдружник; да управляваш едновременно с Него. Можеш да го заместваш, да го следваш, само че не и да стоиш паралелно с него, тъй като Бог не понася гордостта човешка, и няма на този свят творение, същински непретенциозно и признателно. “

(Emil Cioran, c. 1947)

♥ „ Сълзи и светци “ (фрагменти)

С един Бог-просяк аз бих желал да потегли по света, с цел да открия земя със сладки токсини. Затова се губех много време в сянката на Бог. Ела, Господи, дружно с Теб да обиколим гори и пустини, да стигнем до края на някоя милостива канара, която ще се срути върху нас, с цел да застинем ние в мълчанието постоянно!
***

Тъгата те прави пандизчия на Бога. И става по този начин, че не може да те трогне нищо с изключение на гибелта.
***

Бих желал да се потопя в една Божия сълза и лъчите на слънцето да ме стигнат...
***

Мога да схвана себе си само посредством визията ми за Бога. Самопознанието има смисъл единствено посредством Него. Който не мисли за Бога, остава непознат и на себе си. Бог е единственият път на самопознанието, а международната история е написана единствено посредством Него.
***

Всяка демонстрация на Бог е автобиографична. Ти можеш да се самоанализираш посредством нея. Тя е двойно вътрешно съзерцаване, което ни открива живота на Душата - нашата и на Бога. Ти виждаш посредством нея, както Бог вижда през теб. Вътрешният взор отделя всички детайли, посредством които се отстраняваме от света, и ги концентрира в вързоп светлина, погълнала Божественото. От една страна това ни изолира, а от друга ни доближава към света...
***

Малцина поети познават генеалогията на сълзите. Защото, с цел да я познаваш, не е задоволително да кажеш, че обичаш Бога. И не тъй като изворът на сълзите е той /макар очите му да са постоянно влажни!/, а тъй като ние, хората, плачем само посредством Него.
***

Всички сълзи, които текат от Бога, са в действителност наши. Светците имат потребност от тях. Бог не трябва да знае, че има смъртни, които напояват със сълзите си земята...
***

За всеки човек Бог е първият спомен.
***

Човек се освободи от Бог като го лиши от персоналните му атрибути. Опитвайки се да обезпечи на Всемогъщия най-голямо въздействие, индивидът го извади от своето полезрение... И към кого да се обърнем в този момент, откакто Той не е лице, което ще ни чуе, разбере и отговори? Увеличавайки неговото пространство, човек направи по този начин, че Бог да бъде на всички места и на никое място!
***

Днес Бог е не повече от едно универсално Нещо и нашата религия, уви, не може да го материализира... Ние се разбираме с Бог и му прощаваме мълчанието. И по какъв начин да се изкачим върху някакво перце? Сякаш цялата божествена субстанция се е разпръснала, изпарила се е измежду нашите горчивини и Бог е отпуснат обесен не знам в кой ъгъл на самотното ни сърце...
***

С Бог живеем в един ритъм; разделяме си поредно властта. Оттук потеглят и двата разнообразни възгледа за живота, които не могат да се примирят. И нито Бог, нито ние, хората, сме склонни да отстъпим.
***

Господ се намесва и в най-незначителните събития и условия. Той е очевидец и на най-незначителните произшествия. Можем ли да съществуваме без Него? Вярващите, които се молят всеки момент - когато се хранят, пият вода или когато умират - знаят доста добре, че този свят не може да съществува без Неговата воля.

А какво би станало, в случай че Бог се отдръпна? Тук незабавно ще се появи нашата галактическа горделивост!
***

С Бог не можеш да бъдеш съдружник; да управляваш едновременно с Него. Можеш да го заместваш, да го следваш, само че не и да стоиш паралелно с него, тъй като Бог не понася гордостта човешка, и няма на този свят творение, същински непретенциозно и признателно. Да, по този начин е сътворен човек: или да се самоотрича в името на Божественото, или да го провокира...
***

Адът и Раят са друго пояснение на здравето. Самото им разбъркване към този момент е болест. Някои хора Господ ги е основал „ съвършени “. И по-късно ги е захвърлил под проклятието на това тестване. Защото съвършенството е като проказа покрита с рози... От толкоз сълзи земята е постоянно влажна...
***

Да умреш, хванал за ръка Бога, да заплачеш пред Страшния съд...
***

Из: „ Сълзи и светци “, Емил Мишел Чоран, асортимент и превод: Огнян Стамболиев, изд. „ Захарий Стоянов “, 2006 година
Снимка: Emil Cioran, c. 1947,